Мобилно меню

4.6769230769231 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (65 Votes)

01635Много неща се казаха за приближаващия Хелоуин. Включително чрез устата на светии и архиереи на Църквата. Въпреки това чета за празничната треска, обзела някои "широко скроени" православни и не до там православни братя и сестри. Реших и аз да се включа в темата. Не защото не е казано достатъчно... И то от далеч по-умни хора от мен. Просто ми се прииска да внеса някои предложения. За да бъде купонът пълен и продължителен. В крайна сметка, щом децата се радват, защо пък да е само за един ден?! Удоволствието да се забавляват с черепи, кости и всякакви други подобни неща може да бъде осигурено за далеч по-дълго време.

Скъпи приятели, ако ще сме “широко скроени”, нека се отворим напълно! Вземете децата си и заповядайте с мен в някой от лунапарковете, които ми се налага често да посещавам. Ще бъда ваш гид. А екскурзията ще е напълно безплатна. Аз посещавам най-вече три места на забавата - Централните и Малашевските гробища, както и тези на Бакърена фабрика. Там милите ви чеда ще могат да се насладят не на изкуствени и фалшиви черепи и кости, а на съвсем реални. Все пак едно е ментето, а друго оригиналът. Дайте им истинското, а не фалшивото. Почти всеки ден се случва гробарите да разкопават стара могила, за да бъде погребан в нея някой пресен мъртвец. Така ще можете да им покажете забавление 2 в 1. Нов труп плюс кости от стар. А ако имате късмет, старият труп може да е бил обвит в найлон и да е останал неразложен крак с обувка или поне ръкав с нещичко, стърчащо отвътре... Великолепно, нали?

Но може би вие и децата ви искате по-автентични изживявания? О, да, парковете предлагат и това! Винаги можете да дойдете на опело... Или пък на светско прощаване. Ще имате възможност да видите на живо и дори да запишете със смартфона си виковете на опечалените. Да си направите селфи с труп. Ако успеете да хванете момента, може да получите и бонус - някои не издържат и колабират или изпадат в нервни гърчове. В други случаи пък покойните продължават да кръвоточат. Дребосъците ви ще са истински щастливи... И колкото са по-малки, толкова ще им е по-забавно, нали? Не забравяйте да им дадете бонбони, вървят с гледката!

Но защо да се ограничаваме само със смъртта?! Наистина, аз не мога да услужа в останалото, но съм сигурен, че ще си намерите младежи, които да ви помогнат. Например да маскирате отроците си като наркомани? Остроумно, нали? Сигурен съм, че не ви е хрумвало! След това ги заведете при някой дилър и ги накарайте да му извикат в тъмното: "Джоинт или пакост". Не се притеснявайте, няма да предпочете белята. Вероятно за една вечер ще съберете цигарки за месец напред. И ще ги употребявате семейно. Така Хелоуин ще продължи наистина дълго.

Предполагам, че схванахте логиката ми и можете сами да продължите да изобретявате забавления. Например ще е яко да ги научите да стрелят с гранатомет. Или пък да им залепите брада и да тикнете в ръцете им нож и черно знаме с арабски букви на него. Само внимавайте да не ги маскирате като християни. Не е безопасно! А и от някоя международна неправителствена организация може да ги подберат, че са фундаменталисти, докато разберат, че е само наужким.

Някой ще каже, че съм брутален... Че така не трябва да се говори! Да, така е! Не трябва... Но защо аз да съм брутален? Просто довеждам логиката на "празника" до край. Не аз пращам децата да си играят с бесовете. Дяволът понякога носи весела маска. Понякога изглежда голям купонджия. Но, всъщност, целта му е да завлече душите ни във вечната мъка. Той е началник и вдъхновител на всички наркотрафиканти, убийци, изнасилвачи, педофили и всякакви други богоборци. И в това няма нищо, ама наистина нищо (!) забавно. Горко на пастирите и родителите, които не изобличават това явление. Те спят в прелестна дрямка, докато децата им се развличат със самите си унищожители - духовни и телесни.

Но има и още нещо. Нима в нас не е останал елементарен срам? Елементарен свян? Е, добре, ясно е, че в тази държава вече не може да се живее нормално. Но не може ли поне да се умре достойно? Нима е прилично някой да се подиграва със смъртта и всичко, което я съпровожда? Когато правя опела понякога питам близките: "Къде са децата?" Те отговарят: "Оставихме ги вкъщи, за да не се стресират." В последния път на бабите щадим внуците. Пазим ги, за да не би да разберат как стоят нещата в живота. Накъде води този свят... Но в нощта срещу 1-ви ноември е друго. Тогава смъртта е забавна. Лишена е от конкретност... Това е ужасна, гибелна лъжа! Смъртта винаги е лична! И винаги, винаги е покъртителна! Никога смешна! Повярвайте ми, сблъсквал съм се с нея достатъчно и във всякакви варианти. И никога не ми е идвало да ям бонбони. Но пък често ми се е случвало да плача!

И накрая ви питам, скъпи мои "широко скроени" учители и родители: Нима забравихте, че 1-ви ноември е наречен от дедите ни "отчовден"? Ден на нашия небесен закрилник св. Йоан Рилски! А чрез него и на всички, които са ни събуждали за духовен живот? С какво ви отегчиха те? От вас ли започва светът? Преди вас нищо ли пък не е имало? Защо да оставяме децата си да свикнат с този чужд и очевидно сатанински „празник”? А едновременно с това се срамуваме да ги заведем на Църква? В онази Църква, която ни съхрани като хора и се стреми да ни направи от хора - ангели? Защо забравихме Бога, Който се понизи за нас до смърт Кръстна? И Той ли ни досади? Не ни ли даде за храна и питие собствената си Плът и Кръв, та чрез това да достигнем вечен и неизказано блажен живот с Него в Царството Му? Коя е причината да презрем Тялото и Кръвта Христови и да я заменим с лакомствата на врага?

Трябва да си отговорим спешно на тези въпроси! Преди да е дошла вечерта!

Преди наистина да е дошла вечерта!

Авторът е свещеник в храм “Св. преп. Наум Охридски”, София


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9qwyx 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски