Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

PICT0112_1.jpgНеделя на прошката

В живота на съвременното човечество наблюдаваме един любопитен парадокс. От една страна – отдалечаване от Бога и загърбване на неговото слово; от друга – пълно доверяване (до издигането й в абсолют) на науката и на на­учните изследвания. Но ще кажете: къде е тук парадоксът? Парадоксът се явява тогава, когато се установи (а това ста­ва твърде често), че резултатите от научните изследвания в най-различни области потвърждават библейските ис­тини. Същите тези истини, които модерният човек отхвър­ля като остарели и ненужни. Примери в това отношение могат да се посочат много, но днес ще приведа един, който е свързан с темата на днешното евангелско четиво (Мат. 6:14-21).

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгреше­нията ви” (Мат. 6:14-15) – учи ни Спасителят в Своята за­бележителна Проповед на планината (Нагорна проповед), част от която чухме днес. Тези думи на Христос вече две хиляди години звучат в света, но хората сякаш все по-мал­ко се вслушват в тях. „Защо да прощавам, нека всеки да си получи заслуженото – разсъждава съвременният човек. Кой и къде е този небесен Отец и какво толкова има да ми прощава?”.

Ако е по-любознателен обаче, същият този скептик ще отвори някое списание по психология или социология и ще прочете интересни неща по тази тема. Той ще научи, че психолози от различни университети и институти не веднъж са правили (и правят) научни изследвания и ан­кети, за да намерят формулата на човешкото щастие, да установят кои хора се чувстват най-щастливи и защо. Ма­кар и правени по различно време и в страни с различен стандарт на живот тези проучвания дават удивително ед­накви резултати. Установено е, че най-щастливи се чувст­ват хората, които (изреждам отзад напред): 5. Имат добри семейства и повече приятели; 4. Не търсят съперничество и материална надпревара с колеги и съседи; 3. Обичат да правят услуги и да помагат на другите; 2. Не позволяват да ги погълне напрежението (тревогата) на ежедневието и -забележете! 1. Умеят да прощават. По този повод психо­логът Кристофър Петерсен от Мичиганския университет казва, че „способността да прощаваме е характеристиката, която е най-силно (най-тясно) свързана с щастието.” Той я нарича „царица на всички добродетели и навярно най-трудно достижимата”.

Ако се вгледаме внимателно в резултатите от тези из­следвания, без усилие ще установим, че изворите на човешкото добруване и щастие са не само съзвучни с евангелските принципи, но и напълно се покриват с тях. Всички ние добре знаем какво ни учи Христос за брака и семейството; отлично знаем как Той иска да се отнасяме с всички хора и да обичаме и помагаме дори и на тези, които ни недолюбват; знаем, че ни повелява да ценим и предпочитаме духовните блага, а материалните да оста­вим на втори план; помним съвета Му да не се тревожим за утрешния ден и накрая знаем (и днес отново го чухме), че Той поставя прошката като единствено условие да по­лучим и ние прошка от небесния ни Отец.

Ето как нещата се оказват твърде сходни, да не кажем еднакви. Христос изисква от нас това, което психолозите (2000 години по-късно) са установили, че лежи в основа­та на човешкото щастие. Но има и разлика, която трябва да посочим. Тези открития на учените са някак статични, ограничени във времето. Те се отнасят само за тукашния, за земния, за временния живот. Това, разбира се, не е мал­ко, но съвсем не е всичко. А евангелските, библейските истини са всеобхватни, те се отнасят и за тукашния, и за отвъдния живот; и за земята, и за небето. Чрез тях, ако ги претворим на дело, ако ги приложим в живота си, ще по­стигнем и земно благоденствие, и Небесното царство. В Христовите истини има движение и устременост; те имат извънвремева проекция – валидни са за всички хора и за всички епохи; за днешния ден, и за вечността. Това имен­но ги прави божествени и вечни. Прагматичният, скептич­ният, постоянно задъханият от напрегнатото си ежедневие наш съвременник няма нито време, нито желание (а може би вече и сетива!), за да се размисли и занимава с „небес­ни и божествени” неща. Пък и светът около него от всеки ъгъл му крещи, че те не съществуват. И затова той просто ги отрича – така му е много по-лесно.

Уви! Тази леснина е толкова измамна. Тя всъщност е гибел.

Ние обаче сме от щастливите съвременници. От тези, които не са завладени от груб практицизъм и злопаметство и това е една от предпоставките за нашето добро само­чувствие. А не сме завладени от злобата на деня, защото търсим Божието слово, приели сме го с искрена вяра и се опитваме да го превърнем в ръководно начало на живота си. Без да се нуждаем от странични, от външни потвърж­дения на неговата истинност. Спасителят изисква от нас да прощаваме, за да ни прости и Бог нашите прегрешения. Това е достатъчно сериозна причина да бъдем великодуш­ни, тя всъщност е най-сериозната. Но в нея се крият и мно­го други причини, които не са маловажни. Нека изброим някои от тях.

Само чрез прошката ние прекъсваме спиралата на зло­то. Отмъщението никога не донася равновесие (умиротворение), защото засегнатите хора не мерят грешките и обидите с една и съща мярка. Единствено чрез прошката можем да спрем въртележката от болка и обиди, завъртяла в омагьосания си кръг двама души. Прошката ни освобож­дава от ръждата, от утайката на лошите чувства, която раз­мътва вътрешния ни мир и вгорчава (повече или по-малко осезаемо) целия ни живот.

Чрез прошката ние прехвърляме товара на въздаянието (отплатата) върху Бога, Който единствен има право и може да го носи. А това прави душата ни лека и свободна.

Прошката ни дава възможност, слагайки край на враж­дата и отмъщението, да започнем нови отношения начисто, да сложим ново начало.

Чрез прошката прекъсваме емоционалната си зависи­мост от този, който ни е наранил; той вече не определя и не властва над чувствата ни и над емоционалния ни живот.

Без прошка животът би бил невъзможен. Без Божия­та прошка всички бихме погинали в ада; без взаимната прошка между хората, обществата и народите животът би станал истински ад.

Прошката е Божий, а не човешки закон. Прощавайки, ние постъпваме като Бога, ставаме истински божии чада, богоуподобяваме се. Чрез прошката, по думите на един богослов, „нашите сърца затуптяват с ритъма на Божието прощаващо сърце”.

Прощавайки, самите ние получаваме Божията прош­ка. „Помислете си само – пише един светец – каква въз­можност ни е дадена! Без особени трудове и лишения, без изнурителни подвизи и бдения, само чрез прошката ние получаваме най-великата милост – Божието прощение!”

Довечера е вечернята на взаимното прощаване. С по­вечето от вас ще се видим отново тук, за да си кажем: „Простено! Прости!” Ще си го кажем с добро чувство и лекота, защото … защото (с малки изключения) няма какво да си прощаваме. Но ако някой от вас е дълбоко засегнат от някого, ако в сърцето му като стрели са се забили тежки думи и обиди; ако душата му е скована в ръждата на дъл­говременна неприязън и болка – нека се освободи от това бреме и да прости. Да прости и да се освободи от отров­ната мътилка на всички лоши чувства, подхранвани от не-прощението, та с чисто сърце и ведро лице, като истинско Божие чадо, да влезе в благодатното време на започващия от утре Великденски пост.

Време за оставяне на всички земни тегоби и низости; време за освобождаване от баласта на греховните навици и нечисти желания; време за събиране на духовни съкро­вища и за устремяване към небесното.

(9 март 2008 г. – от книгата С дух и истина)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9ay8x 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата