Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (31 Votes)
В деня на Тържеството на Православието ние празнуваме едно църковно събитие: края на епохата на седемте Вселенски събора. На седмия Вселенски събор е провъзгласен догматът за иконите, който ни казва, че ставайки човек, Бог е станал изобразим, че със Своето въплъщение невидидимият, непостижим Господ придобил човешки лик, и че Божественият лик може да бъде изобразен с линии и цветове, не като портрет, а като вътрешен, тайнствен Божи образ, опознат и преживян в Църквата.

Колко чудно е това: Бог има лице и ние можем да съзерцаваме това лице; и пред иконата, която изразява църковния опит, църковното знание за Бога, ние действително можем да преклоним колене с любов, благоговение, с нежност. Бог стана един от нас, без да престава да бъде непостижим, велик Бог, самият Живот, самата Святост, самата Непостижимост. И заедно с това по нов начин се разкриват думите на Стария Завет за това, че ние сме създадени по образ Божи; всеки от нас е икона. Какво чудо! Гледайки се един друг, така както гледаме иконата, ние можем с очите на вярата, с очите на любовта, с очите на богопочитанието да прозрем Божия образ.

В Новия Завет се казва, че ние трябва да отдадем кесаревото кесарю и на Бога онова, което принадлежи на Бога. Това е казано, когато дали на Спасителя Христос един динарий с изображение на римския кесар и Той отговорил: дайте това, върху което е положен печатът на света, печатът на властта, печатът на земята, на този, на когото това е скъпо; а на Бога давайте това, което е запечатано с Неговия печат… И всеки от нас е образ Божи, върху всеки от нас е печатът, който ни прави Божии, и това ние не можем да дадем на никой друг – само на Бога.

И днешният празник на иконите ни говори не само за изписаните икони, не само за това, че Бог е изобразим, че Бог стана човек и Той има човешко лице и образ; но ни казва също как трябва да се отнасяме към това, че всеки от нас е свята икона на Бога. Как трябва да се отнасяме към себе си и един към друг, ако това го разбираме, ако само можем да си спомним за това! Има осквернени икони, потъпкани, обезобразени от човешката злоба; и тези икони ни стават толкова скъпи, сякаш са икони-мъченици; иска ни се да запазим тези икони, да ги обградим с любов, за да ги съхраним, защото са пострадали от човешката неправда… Така трябва да гледаме и един на друг, защото грехът е обезобразил човека, защото човекът е ранен и е така трудно да видим в него Божията красота и слава. Тогава ни се налага дълбоко да се вгледаме в този свят и осквернен образ, трябва да вложим всичките си сили, всичката си любов, цялото си благоговение, за да може тази икона, нарисувана не на дърво, а в душата на човека, в неговия облик и образ, да се очисти, изцели, отново да се освети, да стане икона за слава Божия.

И ето, днес ще влезем във втората седмица на Великия пост, в края на която св. Григорий Палама ще провъзгласи славата на човека, ще каже, че Божията благодат, живееща в човека, вселяваща се в него, докосваща го, изцеляваща го, правеща го нов, че тази благодат е Самият Бог, вселяващ се в нас. С какво благоговение трябва да гледаме един на друг, с колко трепет и благоговение трябва да се отнасяме един към друг, без да обръщаме внимание на нашите немощи, слабости, грехове, защото ние сме образ: осквернен, но и осветен.

Превод: П. Спирова

На изображението: Бог въвежда Адам в рая. Стенопис от катедралата в Монреал, Италия.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/apah 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст