Нека сега със силата на въображението се върнем две хиляди години назад, и какво дивно чувство би трябвало да ни изпълни: светът вече е друг. Светът, който хилядолетия бе като изгубена овца, сега е като намерената овца, вдигната на раменете от Сина Божий, станал Син Човешки. Непреодолимата бездна, която грехът отвори между Бога и човека, сега, макар и не напълно, е преодоляна: Бог влезе в историята. Самият Бог стана Човек, Бог се облече в плът, и всичко видимо, това, което поради нашата слепота ни изглеждаше мъртва, инертна материя, сега е прославена в Неговото собствено тяло. Случи се нещо небивало досега и светът вече не е същият.
Но Въплъщението има и друга страна. Бога стана Човек, и Бог в Христос изричаше думи на решаваща истина, истина, която подобно на мая, поставена в тесто, постепенно промени света. Бог ни разкри величието на човека. Христос, ставайки човек, стана доказателство, че човекът е толкова голям, толкова дълбок, така тайнствено дълбок, че може не само да вмести в себе си Божественото присъствие, като храм, но може да се съедини с Бога, да стане причастник на Божествената природа, както казва св. ап. Петър в своето послание (2 Петр. 1:4).
Човекът е толкова голям, че колкото и далеч да отпаднем от нашето призвание, колкото и недостойни да сме за него, Бог никога няма да установи с нас отношения, които да са по-малко от Неговото бащинство и нашето родство с Него като синове и дъщери на Всевишния. Блудният син молил баща си да го приеме за наемник, защото е недостоен да се нарече негов син; но бащата не се съгласил. Когато синът започнал своята изповед, бащата го спрял още преди той да произнесе тези думи, защото Бог не иска нашето унижение; ние не сме роби и не сме наемници. Не каза ли Христос на Своите ученици: Аз вече не ви наричам слуги, защото слугата не познава своя господар, Аз ви казвам всичко (вж. Йоан 15:15).
И още: в Христос ни е разкрито и от Него е провъзгласено, че всеки отделен човек е пределна, висша ценност, че Той живее и умира за всеки от нас, че важни са не колективите, а всеки от нас. Всеки от нас, казва книгата Откровение, има у Бога свое име, и това име ще ни бъде разкрито в края на времената, но него никой не го знае, освен Бог и този, който го получава, защото това име е нашето отношение с Бога, единствено и неповторимо; всеки от нас е единствен за Него. Какво чудо! Древният свят е познавал народи и раси, познавал е роби и господари, отделни категории хора, също както и съвременният свят, който постепенно не само се осветскостява, но се връща към езичеството, той също дели хората на категории, типове и групи, само Бог познава живи личности, мъже и жени.
Христос също така донесе, или по-точно провъзгласи нова справедливост, нова праведност: не разпределящата или наказващата справедливост на закона, а праведност от друг род. Когато Христос ни казва: Нека вашата праведност бъде повече от праведността на книжниците и фарисеите (Мат. 5:21) - Той говори за това, как Бог се отнася към всеки от нас. Той приема всички нас, такива каквито сме: Той приема и добрия и лошия. Той се радва на добрия и умира заради лошия и неговото спасение.
И Бог ни призовава да помним това и ни призовава да бъдем такива не само в нашата християнска среда, но и в окръжаващия ни свят: да се отнасяме към всеки човек с такава справедливост, не съдеща и осъждаща, а виждаща във всеки човек цялата красота, с която Бог го е дарил и която ние наричаме образ Божи в човека, да се прекланяме пред тази красота, да помагаме на тази красота да възсияе в цялата й слава, разпръсквайки всичко лошо и тъмно, и да я признаваме у всеки, да дадем възможност на тази красота да стане реалност и да победи, да възтържествува.
Той ни разкрива и една любов, каквато предишният свят не познава, а съвременният, подобно на древния свят, се страхува от нея: любов, която е съгласна да бъде уязвима, безпомощна, разкриваща се, щедра, жертвена; любов, която дава без мярка; любов, която раздава не само това, което има, но и самата себе си. Ето какво донесоха в света Евангелието и Въплъщението, и това пребъдва в света. Христос казва, че светлината в мрака свети и тъмнината няма да я погълне, но няма и да я загаси. И тази светлина свети и ще свети, но тя ще победи само ако ние станем нейни вестители и изпълнители на заповедите за истината и любовта, ако ние приемем Божията визия за света и я предадем на целия свят – нашата вяра, т.е. нашата увереност и надежда, единствената сила, която може да помогне на другите да започнат да живеят по нов начин. Но за да започнат да живеят наново, те трябва да видят това ново начало в нас. Светът зачатъчно стана нов чрез съединяването на Бога с човека, когато Словото стана плът; сега ние трябва да станем откровение за това ново начало, Божия слава и сияние в мрака или сумрака този свят.
Да ни даде Господ смелост, любов и великодушие да бъдем Негови вестители и свидетели, и да бъде благословението Господне на вас.
Заглавието е на редакцията на Двери. Оригиналното заглавие на проповедта е "После Рождества".
Превод: П. Спирова
Още проповеди за Рождество Христово:
Проповед за Рождество Христово
Христовото Рождество
И още: в Христос ни е разкрито и от Него е провъзгласено, че всеки отделен човек е пределна, висша ценност, че Той живее и умира за всеки от нас, че важни са не колективите, а всеки от нас. Всеки от нас, казва книгата Откровение, има у Бога свое име, и това име ще ни бъде разкрито в края на времената, но него никой не го знае, освен Бог и този, който го получава, защото това име е нашето отношение с Бога, единствено и неповторимо; всеки от нас е единствен за Него. Какво чудо! Древният свят е познавал народи и раси, познавал е роби и господари, отделни категории хора, също както и съвременният свят, който постепенно не само се осветскостява, но се връща към езичеството, той също дели хората на категории, типове и групи, само Бог познава живи личности, мъже и жени.
Христос също така донесе, или по-точно провъзгласи нова справедливост, нова праведност: не разпределящата или наказващата справедливост на закона, а праведност от друг род. Когато Христос ни казва: Нека вашата праведност бъде повече от праведността на книжниците и фарисеите (Мат. 5:21) - Той говори за това, как Бог се отнася към всеки от нас. Той приема всички нас, такива каквито сме: Той приема и добрия и лошия. Той се радва на добрия и умира заради лошия и неговото спасение.
И Бог ни призовава да помним това и ни призовава да бъдем такива не само в нашата християнска среда, но и в окръжаващия ни свят: да се отнасяме към всеки човек с такава справедливост, не съдеща и осъждаща, а виждаща във всеки човек цялата красота, с която Бог го е дарил и която ние наричаме образ Божи в човека, да се прекланяме пред тази красота, да помагаме на тази красота да възсияе в цялата й слава, разпръсквайки всичко лошо и тъмно, и да я признаваме у всеки, да дадем възможност на тази красота да стане реалност и да победи, да възтържествува.
Той ни разкрива и една любов, каквато предишният свят не познава, а съвременният, подобно на древния свят, се страхува от нея: любов, която е съгласна да бъде уязвима, безпомощна, разкриваща се, щедра, жертвена; любов, която дава без мярка; любов, която раздава не само това, което има, но и самата себе си. Ето какво донесоха в света Евангелието и Въплъщението, и това пребъдва в света. Христос казва, че светлината в мрака свети и тъмнината няма да я погълне, но няма и да я загаси. И тази светлина свети и ще свети, но тя ще победи само ако ние станем нейни вестители и изпълнители на заповедите за истината и любовта, ако ние приемем Божията визия за света и я предадем на целия свят – нашата вяра, т.е. нашата увереност и надежда, единствената сила, която може да помогне на другите да започнат да живеят по нов начин. Но за да започнат да живеят наново, те трябва да видят това ново начало в нас. Светът зачатъчно стана нов чрез съединяването на Бога с човека, когато Словото стана плът; сега ние трябва да станем откровение за това ново начало, Божия слава и сияние в мрака или сумрака този свят.
Да ни даде Господ смелост, любов и великодушие да бъдем Негови вестители и свидетели, и да бъде благословението Господне на вас.
Заглавието е на редакцията на Двери. Оригиналното заглавие на проповедта е "После Рождества".
Превод: П. Спирова
Още проповеди за Рождество Христово:
Проповед за Рождество Христово
Христовото Рождество
