Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)
„Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14)

Възлюбени в Господа чеда на Българската православна църква,

В земните Си дни нашият Господ и Спасител Иисус Христос ни показа път към вечен живот, даде ни Своя Нов Завет на благодатта и ни научи да търсим преди всичко „царството на Бога и Неговата правда” (Мат. 6:33). В това Царство от века са приготвени блага, за които Апостолът свидетелства, че „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9). Тъкмо тези блага очакват и децата, към които Сам Господ е засвидетелствал по най-недвусмислен начин по-специалното Си отношение, като е заявил, че на тях принадлежи Царството небесно. Нещо повече – към такива, които биха си позволили да съблазняват деца и да ги отклоняват към царството на мрака, Той е суров в отсъдата Си така, както може би в никой друг случай (срв. Мат. 18:6; Лука 17:1).

Вярна на Завета на своя небесен Учител, Църквата и до днес отделя особени грижи за най-малките си членове и полага всички усилия, които са в нейна власт, за да ги предпазва, доколкото е възможно, от съблазните на този век. Българската православна църква също не е и не може да бъде безучастна, още по-малко пък би си позволила да запазва мълчание тогава, когато вижда, че съдбата на българските деца е застрашена. Нейният глас, който и при най-тежки обстоятелства от нашия обществен живот не е замлъквал докрай, се издига и днес, за да свидетелства, че не удовлетворяването на човешките страсти, а търсенето на Божията правда е верният път към Царството, че това е пътят, който и ние днес сме длъжни да завещаваме на нашите деца.

В официално становище Светият Синод вече изрази в детайли отношението си към наскоро появилия се проект за нов български Семеен кодекс. С настоящото свое архипастирско обръщение Архиерейският събор на Българската православна църква призовава вече не само отговорните институции, но и всички християни в България, пък и въобще отговорните граждани на страната ни, към изключително заострено внимание върху проблемите на българските деца и отговорно отнасяне към бъдещето на семейната институция у нас. Без да повтаряме добре известните на всички аргументи в полза на здравата семейна среда като естествено място за отглеждане и възпитание на нашите деца и като се опитваме да се предпазим от излишно морализаторстване, припомняме на съвременното българско общество, че в двухилядолетната традиция на Църквата бракът и семейният живот отдавна са изоставили всички свои утилитарни функции, за да се превърнат в причастност към тайнствения живот на Църквата и път към богочовечеството.

Добре известно е, че – подобно на много други форми на човешкия живот – Църквата благославя и брачната институция. Нещо повече – освещава я със силата на пребиваващия в нея Свети Дух, като ѝ преподава завещаното от Самия Господ Иисус Христос спасително учение. Църквата съветва и увещава, но не налага със сила волята на своя небесен Учител. Тя изповядва исконната свобода на човешката личност, но в същото време помни, че само в познаването на истината (срв. Иоан 8:32) човекът е действително свободен. Ето защо днес Църквата отново е призвана да свидетелства за светостта на брачната институция и ясно да се противопостави на поредния опит за нейното подменяне с алтернативни и очевидно небогоугодни форми. Призвана от Господа да освети целия свят, Църквата освещава и брака, по отношение на който неслучайно употребява израза домашна църква (срв. Рим. 16:4; 1 Кор. 16:19 и др.), посочвайки по този начин изключителното значение, което му придава като тайнство. Това и само това е значението, което задължава Църквата да настоява върху недопускането на неговия разпад.

Не много отдавна една – открито афишираща себе си като безбожна – власт се опита да заличи от живота и съзнанието на българите тайнството на църковния брак, както и въобще цялостното присъствие на Църквата в българското общество. Историята недвусмислено демонстрира провала на това богоборческо начинание. Надяваме се, че днешна България не се опитва да направи и следващата стъпка – окончателното разрушаване на българския дом и българското семейство. Защото зад гарантираното в Проекта за нов Семеен кодекс – на пръв поглед човеколюбиво – предоставяне на пълна свобода на действие на индивида в действителност се крие не загриженост, а липса на отговорност – както за тия малките, нашите деца, така и за всеки отделен човек.

Братя и сестри,

С отеческа загриженост и тревога следим развитието на нашето съвременно общество, но особено много нашата тревога е предизвикана от безрадостната участ на българското дете днес. Изложени на изкушения от всевъзможен характер и на всички болести на съвремието, плуващи всеки ден в морето на погибелта, нашите деца не трябва да бъдат лишавани и от последното здраво пристанище – своите семейства. Едва тогава бихме очаквали и положително разрешаване на въпроса за религиозното обучение в системата на българските училища, както, разбира се, и на всички останали болни въпроси, пред които днес сме изправени като народ и като общество. Защото градежът на доброто и истинското започва от малкото към голямото, а не обратно. И тъй като в България Църквата не разполага нито със законово-административни, нито с каквито и да било принудителни средства, тя отново ще се обърне към молитвеното застъпничество на Божията Майка и на своите светци.

На 3 юли 2008 г. в града на Божията Премъдрост – нашата богохранима столица София – отново се събират трите чудотворни икони на Пресвета Богородица: Бачковската, Рилската и Троянската!

Надяваме се, че с усърдните молитви на всички българи и по молитвеното застъпничество на Приснодева и всички светци Бог ще дарува безметежно детство и юношество на нашето младо поколение, ще ограничи въздействието на тъмните сили и най-вече ще даде разум на отговорните фактори в съвременна България, за да не рушим сами здравите основи, върху които в продължение на хилядолетия се е крепило съществуването ни като народ.

Като призоваваме над всички Божието благословение, отправяме горещи молитви към Всеподателя Бога за добруване и благоденствие на христолюбивия ни народ, а най-много за безоблачно бъдеще на българското семейство и на българските деца!

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/h4a 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.