Възлюбени в Господа братя и сестри,
Неизброими са добрините, с които всемилостивият Бог е дарявал народа ни в неговия хилядолетен и изпълнен с превратности исторически път. А най-голямата от тях е принадлежността ни към Неговата св. Църква, към обществото на онези, които се спасяват. По Божи промисъл още в далечни векове нашият народ беше приобщен към Христовата вяра и към Църквата, за да стане и той „народ Божи“ (срв. 1 Петр. 2:10). В благоприятен момент дойде и църковната ни самостоятелност в институционално отношение – свидетелство за духовно израстване и укрепване в добродетелта. И всичко това – придружено от обилни плодове на светост и църковна просвета.
Има обаче и дни на изпитания. Понякога те продължават с години, а понякога и със столетия. Църквата с право ни учи, че те идват, за да укрепват нашата вяра. През 1767 г. на такова изпитание беше подложен и христолюбивият ни народ – несправедливо и самоволно лишен от своята обична Охридска архиепископия. В столетията под чужда политическа власт тя едничка беше останала, за да напомня на православния българин за славното минало на неговата Църква – за предци, памет, приемственост и национално самосъзнание. Но дедите ни не се примириха с обстоятелствата и в продължение на повече от столетие неуморно и доблестно търсеха начини да възстановят историческата правда. И Божия воля бе щото тяхната справедлива борба, преминала през толкова много премеждия, неуспехи и горчивини, да се увенчае с успех: на 27 февруари 1870 г. църковната независимост на народа ни беше възстановена с учредяването на така скъпата на историческата ни памет Българска екзархия!
Оттогава изминаха сто и четиридесет години – период, който може и да не изглежда дълъг, но в който Българската православна църква успя да възрасне отново на крака и да принесе отново обилен плод, въпреки спънките и премеждията. За сто и четиридесет години тя успя да надживее една болезнена схизма, няколко държавно-политически гонения и два вътрешни разкола. Успя да се съхрани неповредена в православната вероизповед и канонично призната в съборното семейство на поместните православни църкви. Работа на историци, политолози и социолози е да тълкуват и оценяват фактите от миналото. Ние в юбилейния и празничен ден ще благодарим! От дълбините на нашите сърца и души ще отправим признателност към Подателя на всички блага, Който нито за миг не остави без невидимата Си подкрепа Православната ни църква и с могъщата Си десница я съхрани единна сред всички изпитания, на които тя бе изложена в периода на най-новата си история.
Освен дар и привилегия обаче църковната независимост е и висока отговорност. Тя ни задължава да работим неуморно и в неизменно единство, запазвайки тялото на Църквата, по думите на апостола, „стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ“, така щото и нашата поместна църква да продължава „да се съзижда в любов“ (Еф. 4:16). А това ще можем да правим само когато имаме пред очите си Евангелието и Закона Христов, когато не се увличаме по земни страсти и суетна слава, а неотменимо пазим Божиите заповеди и заветите на предците!
Църковната ни независимост е също така и повод за размисъл над голямата тема за историческата приемственост. Ето защо, редом с неизменната ни благодарност към Бога, в този ден по особен начин сме призвани и да почетем паметта на всички дейци на независимостта – скъпия дар, на който продължаваме да се радваме днес! На първо място тук са нашите архиереи – онези, които не се побояха да извървят трънливия път и платиха високата цена на формалното отхвърляне, за да дадат на своите единородни духовни чада нова надежда за бъдещето. За вечни времена техните имена ще останат записани със златни букви в летописа на българската духовност: Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Антим Видински, Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски… Достойни пастири, положили не само на думи, но и на дело душите си за своите (срв. Иоан 10:11-15), те оглавиха справедливите искания на своя народ и с неизменната подкрепа на неизброимо множество духовници и миряни доведоха докрай делото на духовната ни свобода.
Братя и сестри,
Паметта за началото на Българската екзархия е била винаги скъпа за светата ни Църква. Тя ни е скъпа и днес, в началото на третото хилядолетие, когато сме изправени пред нови предизвикателства и имаме да решаваме нови задачи. И днес, когато търсим отговори на въпросите, които поставя пред нас новото време, пред очите ни неизменно е вдъхновяващият пример на дръзновените ни архиереи от миналото, на будни йереи и монаси, на всички българи, извоювали някога дара на църковната ни независимост. Да даде Бог, щото започнатото от тях преди сто и четиридесет години да пребъде във вековете! Да даде Бог, щото родната ни света Църква да бъде силна и единна и занапред, за да продължи да изпълнява с успех спасителната си мисия сред благочестивия ни и христолюбив народ! С тази своя мисия тя е натоварена преди всичко поради самата си същност на Църква Божия, но ние никога не трябва да забравяме, че към нея я зове и един исторически дълг – дълг към богато и славно минало, част от което е и нашата славна Българска екзархия!
Честита и благословена да бъде днешната годишнина на всички чеда на Българската православна църква – в Родината и далеч от нея! Божията милост и Неговата изобилна благодат да пребъдват над всички нас! Амин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† МАКСИМ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Русенски митрополит НЕОФИТ
† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН, временно управляващ Западно- и Средноевропейска епархия
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
