Мобилно меню

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)
При всяка загуба на близък човек болезнено изживяваме силата на неумолимия закон на тлението. Така разбираме, че смъртта всъщност е най-добрият вестител на истината за преходността и смисъла на човешкия живот. Затова съдбовно вярна е народната мъдрост: „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите“…

Преди две години българската култура, литература, православна църковна общественост и богословие претърпяха тежка загуба. Отмина във вечността Радко Василев Радков  (31.01.1940 - 01.09.2009 г.) - самобитен мистичен поет, международно признат драматург, оригинален ваятел на живото и писмено слово. Тленните му останки са положени в семейна гробница, тъй като той е потомък на възрожденска патриархална фамилия, родствена на св. Лазар Български от с. Дебел дял, Габровско.

Да си припомним, че покойният писател-богослов беше възпитаник на богословския колеж на Българската православна църква – Духовната семинария „Св. Иван Рилски“ в Черепиш, Врачанско (учил в годините 1954–1959) с ректор Смоленски епископ Тихон. Завършил е класическа филология (1960-1966 г.) при маститите преподаватели от европейска величина в Софийския университет професорите Георги Михайлов, Александър Милев и Руска Гандева. Освен това той провиденциално притежаваше харизматичната привилегия да се потопява в стихията на оригиналните гръцки, латински и старобългарски текстове на средновековните извори на византийската и славянска православна духовност (orthodoxia byzantina/slavonica). Оттам той изобилно черпеше образи, мотиви и лексика. Чрез щедрия си шекспиров талант - на литератор сред теолозите и теолог сред литераторите - той открои неповторим творчески ръст в най-новата българска култура през ХХ-то столетие и в зората на Третото хилядолетие.

Редно е тъкмо тук да посочим тъжния факт, че все още липсва пълно представително издание в няколко тома на творчеството на Радко Радков, който наистина е национална и наднационална величина в контекста на общоевропейската култура на Европейския съюз - т. е. Corpus litterarum poeticorum - за увековечаване на неговия неошекспиров оpus .

2. Повелителен дълг на Литературния институт и Института за български език на БАН, както и на творческите съюзи у нас e да засвидетелстват достойна и авторитетна оценка на самобитното енигматично творчество на поета.

3. В подготовка е студия с богословско-литературоведски анализ на феномена и opera poetica на писателя-теолог.

Впечaтлява тъй също и странното мълчание (навярно silencium, isihia, безмолвие?) сред литературния елит на „столицата”. И все пак – да се надяваме, че въпреки всичко чрез тъй посетите ферменти ще настъпи време (по-точно благовремие) за преоткриване на отминалия във вечността дух на Р. Радков и за равнодостойна оценка на местно и международно равнище.

Свидният в сърцата на всички ни Радко по земному е вече упокоėн и сега е навеки жив в лоното Авраамово, там – при по vocatio et fatum poetici на родните нему Publius Vergilius и Шекспир. Приживе той наистина беше литературен мъченик сред „мъртвите” в този чужд за него „свят на бягащите сенки”.

Да отправим искрена молитва към „Бога на духовете и всяка плът“ (Чис. 16:22) да упокои в Своите селения страдалната и неспокойна душа на брат Радко, който действително живя с надежда за „живот в бъдещия век“. Нашата утеха е в Божиите обещания: „Душите на праведните са в Божия ръка…; те си пребъдват в мир“ (Прем. Сол. 3:1, 3); „Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях“ (Откр. 14:13).

Оставаме с дълбоко, колегиално и приятелско преклонение пред личността и творческия път на Радко В. Радков – верните му съученици-семинаристи и приятели от Епископ-Тихоновата Богословска школа на Българската православна цъква - Софийската духовна семинария (гара Черепиш, Врачанско).

Бог да го прости! Светла и блажена да е паметта му!

С преклонение пред твореца и човека Радко:

+Видински Митрополит д-р Дометиан
Проф. протопрезв. д-р Николай Шиваров, БФ на СУ
Ставрофорен свещеноиконом Антон Вълчанов
Ставрофорен свещеноиконом Антон Парушев
Доц. д-р Димитър Попмаринов – Декан на Православния Боголовски факултет на ВТУ
Проф. д-р Антоний Хубанчев, БФ на СУ
Проф. д-р Славчо Вълчанов, БФ на СУ
Проф. д-р Иван Ж. Димитров, БФ на СУ
Георги Гешев – Началник Учебен отдел на СУ
Николай Хаджиев – Директор на Църковния историко-археологически музей
Проф. д-р Пламен Карталов – Директор на Националната опера и балет
Проф. д-р Петър Велчев – Литературен институт на БАН
Проф. д-р Николай Даскалов – преподавател във ВТУ
Атанас Ванчев дьо Траси – д-р honoris causa на ВТУ, поет, писател, преводач, преподавател в Парижката Сорбона
Марин Кадиев – литературен критик, Председател на Съюза на независимите писатели в България
Пламен Цонев – писател
Стефан Смирнов и Илия Пехливанов – членове на СБЖ
Петко Тотев – литературен критик, член на СБП
Ангел Котев – композитор, член на СБК          

Из творчеството на Радко Радков - тук

                      ПОЕТИЧЕН ОТКЛИК ЗА ПОЕТА    

 Мария Радкова   
            НA TATKO

            /сонет/

                                  "Не аз, не аз, Господи, го пиша -
                                  друг ми го диктува вътре в мен…"
                                                  Из "Диктовка на Ангела"
                                                           Радко Радков


Аз помня… бях на твоето рождение,
макар и още да не съм била.
Орисниците. Лъч на осенение.
Закрилника-Светия Атанас.

Живя ли тук? Не… в друго измерение -
на Словото в най-нежната страна.
Остана Дух. Ти! Стихоизцеление
от хладните зарази на света.

Тъй празнично и тихо… ритуално
снежинките разпръскват светлина
под звуците на арфи изначални.

Теб Ангела отдавна те избра -
диктуваше ти строфите сакрални,
а после те повика у дома.



                 + + +


Ярмила Даскалова


ПРОЩАЛНО


на РАДКО

 
От пламъка на слънцето по-жив –
Живееш в наште делници и рани.
И ставаш по-сияен, по-красив
Сред тез, от Бог които са призвани.


Почивай в мир. Прахът е само наш,
Осанката ти ще ни следва свята.
Със тебе твоят звезден кочияш
Звездите ще посее на земята.


Ще ни простиш. Ти всичко ни прости.
Със тебе идват, тръгват си вселени.
И тлее в нас нетленният ти стих
От ангелските химни вдъхновени.

   + + +   

 
Литературен Интернет Форум


И да свети!

                         В памет на Радко Радков

Така е страшно, толкова боли...
В Земята се отваря жива рана.
Един поет, когато полети
към своето небе...
Една камбана
се строполява тежко без език...
Една камбана свлича се в безмълвие.
На мястото – мълчание кръжи...
Не е възможно друга да изпълни
пространството,
със точно този глас,
със този вик от нежност на букети.

Поет ли си отиде от света,
камбани разлюлейте.
И да свети! 
                             
+ + +

Athanase Vantchev de Thracy

RADKO RADKOV

In Memoriam


 
“Even such is Time, that takes in trust
Our youth, our joys, our all we have,
And pays us but with earth and dust.”

“Tel est le Temps. Il gagne notre confiance, nous dérobe
Notre jeunesse, nos joies et tout ce que nous possédons,
Et ne nous paye qu’avec une poignée de terre et de poussière. »
Sir Walter Raleigh

Je me tourne vers toi,
Saison voilée de tristesse,
Pure saison,
Où ont pris fin
Tout notre espoir,
Toutes nos ambitions !


Je fais appel à toi,
Saison clairvoyante,
Amie aimée de mon ami,
Console-moi
Maintenant que l’eau ne coule plus
Dans la splendeur de ses mots
Et que la lumière
Est devenue vide de lumière !


Ô brise sereine,
Viens, essuie la poussière
Qui a recouvert
Les jours heureux de ma mémoire !


Viens, souffle antique des anges sans âge,
Et fais fleurir des roses blanches
Sur la terre qui a accueilli dans sa douce chaleur
Le Chantre transparent de l’éternité !

Paris

Glose: Sir Walter Raleigh (1552-1618) : écrivain, poète, officier et explorateur anglais, décapité le 29 octobre 1618 à la Tour de Londres.

Атанас Ванчев дьо Траси

РАДКО РАДКОВ

“Even such is Time, that takes in trust
Our youth, our joys, our all we have,
And pays us but with earth and dust.”

Sir Walter Raleigh
 
Аз се обръщам към теб,
Сезон забулен с тихия воал на скръбта,
Девствен сезон,
Който ни отне
Всяка надежда
И сложи край
На всички наши мечти.

Аз те моля,
Ясновидещ сезон,
Любящ спътник на моя приятел,
Утеши ме
Сега, когато водата спря да тече
В блясъка на неговите думи
И светлината остана без светлина.

О, прозрачен ветрец,
Ела, снеми прашеца,
Покрил
Щастливите дни на моята памет !


Ела, антично дихание
На непознаващите времето ангели,
Разтвори чашките на белите рози
Върху земята, приела
В своята нежна топлина
Прозрачния Певец на Вечността.

Paris

Traduit en bulgare par Athanase Vantchev de Thracy

Вижте също: Из творчеството на Радко Радков - тук

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kp8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене."
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.