В периода от 4 януари до 7 февруари в Остин, Тексас, се провежда изложбата на нашата съгражданка Татяна Николова–Хюстън, под надслов „Светите цветни илюстрации”. „Зашеметяваща”, това е определението за тази изложба, представила пред света изключителната красота на църковните ръкописни миниатюри. (о. Стефан Стефанов)Семейството ми винаги ме е възпитавало в духа да обичам природата, изкуствата и музиката. Баща ми, Николай Колев, основа Кукления театър в Габрово. Той притежава душа на художник и винаги се е изявявал в областта на графиката, приложните изкуства, но най-вече с куклите и декорите в куклени постановки. Закърмена в тази среда на изкуствата, аз се ориентирах към специалността озеленяване, т.е. ландшафтна архитектура, и работих пет години като инженер озеленител на община Дряново и Габрово (1985-1990), проектирайки градски паркови пространства. По този начин продължих да творя, прилагайки и претворявайки художествените принципи на изобразителното изкуство, обогатени с традициите на ландшафтното изкуство.
Когато пристигнах в Съединените Щати през 1990, продължих в тази област за известен период от време, но започнах да се интересувам от Светото Писание, от Православието и другите християнски деноминации. Така "неусетно", но с много усилия завърших две магистратури по библеистика и информационни науки към Университета на Тексас в Остин. В началото на докторантурата ми, по-точно през 1999 г., участвах в лятна школа по съхранение на славянски ръкописи и дигитализация към БАН. При едно спонтанно посещение на Църковно-историческия и Архивен институт към Българската Патриаршия, оглавявана от нашия земляк, професор доктор Христо Темелски, за първи път открих света на славянските ръкописи и буквално онемях, когато видях тяхното изключително тежко състояние.
Разбира се, причините за това критично състояние на колекцията от 1500 ръкописи и старопечатни книги се криеха в липсата на всякакви финансови средства за по- доброто им съхранение, въпреки че в средите на учените славянисти у нас и по света тази колекция се класираше винаги като равностойна по значение заедно с Националната ни библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Центърd по византистика "Проф. Иван Дуйчев".
Предполага се, че 95% от славянските ръкописи, сътворени по нашите земи, са изчезнали в резултат от пожари, немарливост или "емиграция" в други европейски библиотеки, както Британския музей, Ватикана и други. Независимо от това, дори останалите 5% са в състояние да отворят очите ни, представлявайки своеобразен "прозорец" към православната душевност и традиция. Нека имаме предвид, че все още световната общественост и специалистите и студентите по славистика и медиевистика са недостатъчно запознати с историята и своеобразието на българските и по-общо на славянските ръкописи.
Ако трябва да сравняваме славянските ни ръкописи с традициите на ръкописите в Западна Европа, например Книгата на Келтите или дори византийските, напълно е възможно нашите ръкописи да бъдат подминати по отношение на външното си оформление, поради по- скромната си декоративна програма и липсата на илюминация, т.е. на използване на златно покритие при миниатюрите. Но и това е исторически обусловено, поради трудното снабдяване с хартия, липсата на пигменти, злато за тази дейност през вековете на недоимък на османското владичество. Нашите ръкописи, обаче свидетелстват за историята именно със скромното си облекло, с изпокъсаните си корици и страници, с дупките пробити от вражески куршуми или отоманска сабя. Били са укривани в килии и пещери, закопавани в земята поради страх от унищожението им от враговете. Освен това, те са съхранили сълзите, кръвта и потта на тези, които са ги създавали, чели или пели в службите на Православната ни църква и по този начин са съхранили и българския ни език, народност и православна религия, тоест нашата национална идентичност.
Очевидно, ценността на нашите ръкописи е по-скоро като исторически извори. Те разкриват трудностите, с които са се сблъсквали нашите предци през нелеката ни историческа съдба. Стойностни по отношение на декорациите, миниатюрите, текстовете и езиковото богатство, тези ръкописи крият в белите си полета изключително ценни исторически сведения за борбата за оцеляване на православния българин през вековете на "османското присъствие." Чувате ли стоновете на мъка и страдание, на травматизираната и подтисната душевност в тези бележки, укривани в белите полета на ръкописите?
"Ох! Толкова страда в ония времена християнето колкото струва ми се не е било в Диоклетиановите времена!" Панегирик, 16 век, стр. 97.
"Да се знае….Склав…Ох! Ох! Окаян и грешен аз, в лето 1623…"
1793: "Ох! Ох! Ох! Мъка по сиромаси и християни от тежко даване!" (Миней, Етрополе (стр. 117), 1812: "Ох! Велико зло за християните!" Требник, Пирдоп, стр. 132. ("Писахме да се знае", Начев и Ферменджиев, 1984)
Поради тези причини реших да се заема с опазването на една малка част от ръкописите, надживели страданията на България и да ги представя на по-широка аудитория по света посредством интернет страници, лекции, публикации в научни списания и презентации на международни конференции или църковна аудитория. Дисертационният ми труд е посветен именно на преписките и бележките в белите полета на ръкописите, писани по време на османското владичество.
По настоящем съм решила да вървя по стъпките на нашите средновековни писачи (скриптори) на ръкописи, да възстановя и претворя започнатото от тях, да го обогатя със златните и по-ярки пигменти, които са липсвали в тежките векове на робството. Според моите статистически изчисления, въз основа на материалите, с които съм работила, едва 5% от всички ръкописи са били изографисани със златни пигменти и то в изолирани скриптории в Македония като манастирите в Слепче и Кратово. Доставките на хартия, набавяна предимно от Италия, са били доста ограничени, а самата хартия изключително скъпа. Освен оригиналните рисунки, правя също интересни по изпълнение копия, принтирани на златна металическа хартия и инкрустирани с полускъпоценни камъчета. Нашите православни Евангелия и други литургични кодекси, кръстовете, иконите и дори одеждите на свещениците са богато инкрустирани по този начин.
Ръкописите са много ценни не само като църковна история, но като национално богатство, което е необходимо да стане по-достъпно до световната научна общност и бъде разбрано и оценено. Но преди това трябва да го съхраним и опазим. Това, с което съм се заела, не представлява кой знае какво в сравнение с дейността на други обществени, образователни или културни организации. И все пак, дори като малка капка в океана от тези усилия, тази малка капка и искра от любов към тези ценни ръкописи, може би ще възпламени огъня на родолюбието, на преклонението към подвига на скромните писачи, мнозина останали анонимни, да съхранят българската ни православна идентичност. Към тези скромни и достойни наши предци, е моят дълбок поклон. На тяхното дело, посвещавам труда си като учен изследовател и художник.
Предполага се, че 95% от славянските ръкописи, сътворени по нашите земи, са изчезнали в резултат от пожари, немарливост или "емиграция" в други европейски библиотеки, както Британския музей, Ватикана и други. Независимо от това, дори останалите 5% са в състояние да отворят очите ни, представлявайки своеобразен "прозорец" към православната душевност и традиция. Нека имаме предвид, че все още световната общественост и специалистите и студентите по славистика и медиевистика са недостатъчно запознати с историята и своеобразието на българските и по-общо на славянските ръкописи.
Ако трябва да сравняваме славянските ни ръкописи с традициите на ръкописите в Западна Европа, например Книгата на Келтите или дори византийските, напълно е възможно нашите ръкописи да бъдат подминати по отношение на външното си оформление, поради по- скромната си декоративна програма и липсата на илюминация, т.е. на използване на златно покритие при миниатюрите. Но и това е исторически обусловено, поради трудното снабдяване с хартия, липсата на пигменти, злато за тази дейност през вековете на недоимък на османското владичество. Нашите ръкописи, обаче свидетелстват за историята именно със скромното си облекло, с изпокъсаните си корици и страници, с дупките пробити от вражески куршуми или отоманска сабя. Били са укривани в килии и пещери, закопавани в земята поради страх от унищожението им от враговете. Освен това, те са съхранили сълзите, кръвта и потта на тези, които са ги създавали, чели или пели в службите на Православната ни църква и по този начин са съхранили и българския ни език, народност и православна религия, тоест нашата национална идентичност.
Очевидно, ценността на нашите ръкописи е по-скоро като исторически извори. Те разкриват трудностите, с които са се сблъсквали нашите предци през нелеката ни историческа съдба. Стойностни по отношение на декорациите, миниатюрите, текстовете и езиковото богатство, тези ръкописи крият в белите си полета изключително ценни исторически сведения за борбата за оцеляване на православния българин през вековете на "османското присъствие." Чувате ли стоновете на мъка и страдание, на травматизираната и подтисната душевност в тези бележки, укривани в белите полета на ръкописите?
"Ох! Толкова страда в ония времена християнето колкото струва ми се не е било в Диоклетиановите времена!" Панегирик, 16 век, стр. 97.
"Да се знае….Склав…Ох! Ох! Окаян и грешен аз, в лето 1623…"
1793: "Ох! Ох! Ох! Мъка по сиромаси и християни от тежко даване!" (Миней, Етрополе (стр. 117), 1812: "Ох! Велико зло за християните!" Требник, Пирдоп, стр. 132. ("Писахме да се знае", Начев и Ферменджиев, 1984)
Поради тези причини реших да се заема с опазването на една малка част от ръкописите, надживели страданията на България и да ги представя на по-широка аудитория по света посредством интернет страници, лекции, публикации в научни списания и презентации на международни конференции или църковна аудитория. Дисертационният ми труд е посветен именно на преписките и бележките в белите полета на ръкописите, писани по време на османското владичество.
По настоящем съм решила да вървя по стъпките на нашите средновековни писачи (скриптори) на ръкописи, да възстановя и претворя започнатото от тях, да го обогатя със златните и по-ярки пигменти, които са липсвали в тежките векове на робството. Според моите статистически изчисления, въз основа на материалите, с които съм работила, едва 5% от всички ръкописи са били изографисани със златни пигменти и то в изолирани скриптории в Македония като манастирите в Слепче и Кратово. Доставките на хартия, набавяна предимно от Италия, са били доста ограничени, а самата хартия изключително скъпа. Освен оригиналните рисунки, правя също интересни по изпълнение копия, принтирани на златна металическа хартия и инкрустирани с полускъпоценни камъчета. Нашите православни Евангелия и други литургични кодекси, кръстовете, иконите и дори одеждите на свещениците са богато инкрустирани по този начин.
Ръкописите са много ценни не само като църковна история, но като национално богатство, което е необходимо да стане по-достъпно до световната научна общност и бъде разбрано и оценено. Но преди това трябва да го съхраним и опазим. Това, с което съм се заела, не представлява кой знае какво в сравнение с дейността на други обществени, образователни или културни организации. И все пак, дори като малка капка в океана от тези усилия, тази малка капка и искра от любов към тези ценни ръкописи, може би ще възпламени огъня на родолюбието, на преклонението към подвига на скромните писачи, мнозина останали анонимни, да съхранят българската ни православна идентичност. Към тези скромни и достойни наши предци, е моят дълбок поклон. На тяхното дело, посвещавам труда си като учен изследовател и художник.