Мобилно меню

4.8421052631579 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (76 Votes)
___________0078.jpgВ редакцията се получи сигнал, онагледен от няколко снимки. Сигналът е за поредната църква, която се руши заради нашата немарливост.

Сигурно знаете, че щом попитат един митрополит: „Чия собственост е храмът?”, отговорът неминуемо е: „На Българската православна църква!” Най-много да издребнее и да каже: „На (светата) митрополия!” Ако продължат със следващия въпрос: „А кой трябва да се грижи за храма?”, отново ще получат убедения безапелационен отговор: „Християните от енорията!” Някои християни не приемат такава логика – храмът да не е техен, а само грижите за храма да са техни. Но до полемика въобще не се стига, защото в повечето случаи християните се грижат за храма си, без да се замислят, чия е собствеността. Има обаче и такива населени места, където жителите са 20-30 души, а потомците им са свикнали повече да получават нещо от неуморните старци-роботи, вместо да дават каквото и да било на родното си място. Тогава настъпва мерзостта на запустението. Тя, мерзостта, отдавна се е вселила в душите ни, но сега излиза и на мегдана, където е храмът. В повечето случаи – храм за чудо и приказ, граден от камък, голям и светъл, украсен по всички правила на християнското изкуство. Само че имало комунизъм, имало социализъм, имало и има безверие, има безморалност, цари безнаказаност... Разрушиха се сгради като замъци, къщи като дворци, ограбиха се паметници на достойни хора, дали много на света, разрушиха се свидни човешки съдби, та за църквите ли ще заплаче някой?!...

4.1428571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.14 (14 Votes)
1_121.jpgПървото впечатление от "Духовните стражи на Рупчос" - тази малка голяма книга е рядкото духовно богатство, което тя съдържа: прецизно описание на църквите и параклисите в Горен и Долен Рупчос. Изданието е с прекрасен дизайн – луксозно, цветно, с богат снимков материал плюс две карти, изработени от автора, с интересна композиция и културен език. Работено е добросъвестно, с любов и вяра, които вдъхновяват автора Костадин Глушков да разкаже на читателите това, което е открил. Преводът на английски език е направен от неговата дъщеря Калина.  Срещнал разбиране от страна на община Чепеларе в лицето на кмета Т. Бозуков, Глушков има късмет книгата да бъде издадена от общината заедно с други – общо 25 заглавия, между които и една на П. Маринов. Книгата е подарена на различни културни институции. Не се продава, затова нашата цел е да се обнародва за по-широк кръг от читатели.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (8 Votes)
1_123.jpgКнигата на доц. Асен Маргаритов "Манастирът "Св. Атанас" – духовна твърдина в Родопите" е поредният духовен дар за родопчанина. Тя има за свой предмет единственото манастирско светилище в Средните  Родопи, функционирало до началото на XVIII в. като духовно средище, след което е разрушено, заедно с всички духовни храмове в околността. Трудът съдържа предговор, уводна и същинска част, снимков материал и приложения.

Трудът започва с посвещение и благодарност  от страна на автора за материалната и духовна подкрепа – израз на съпричастие към неговия труд.

В предговора Константийският епископ Антоний пише: „Книгата съчетава в себе си силата на вярата и неуморния труд на стотици родолюбиви родопчани, които са вградили в строежа и поддръжката му частици от своето сърце, послание от добродетели за вековете... Тишината и спокойствието на манастира подтикват човешката душа да общува в молитви с нейния Създател и Творец, да благодари и да отваря сърцето за добротворство, повлияно от добрия християнски пример.”

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)
Veljusa_church.jpgПодобно на Бачковския манастир, Велюса е пример за достолепна средновековна обител, основана от византиец в чисто български регион, която придобива с течение на времето български характер и която е тясно свързана с грузинския Иверски манастир на Атон. Манастирът е разположен на висока скала на планината Еленица над едноименното село, което се намира на 10 км западно от град Струмица в Източна Македония. Посветен е на иконата „Св. Богородица Милостива” – на гръцки език „Елеуса”, преосмислено от местното население като „Велюса”. Според устава на обителта храмовият празник е Въведение Богородично, но неизвестно кога той е заменен с Рождество Богородично (8 септември). Куриозно е, че манастирът Велюса отсъства от каталога на средновековните български храмове, съставен от Бистра Николова и обхващащ също територията на днешна Македония.[i]

Според местни предания, записани в края на ХІХ в. от Георги Трайчев, обителта е основана от „учениците на св. Кирил и Методий”. Самият св. Методий проповядвал десет години на славяните по долината на Бяла река, която съединява Велюса и Водоча.[i] Няма съмнение, че тези предания имат литературна основа и вероятно са почерпени от публикации или преразкази на краткото житие “Успение Кирилово”. Според него, преди да отиде при сарацините ок. 855-856 г., св. Константин-Кирил посещава една славянска област по течението на р. Брегалница, където мисионерства сред славяните и им написва книги на славянски език.

4.9230769230769 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (26 Votes)
DSCI0176.JPGВ югоизточната част на Шуменска област е разположено село Янково. В центъра на селото извива величествена снага храмът “Св. вмчк Димитър”. Историята на неговото създаване започва преди повече от сто години. До Освобождението на България през 1878 г. Янково е чисто турско мюсюлманско село. Пет години след това започват да се заселват българи. Постепенно в края на ХІХ век селото започва да добива български облик с характерни културни институти. След откриване на училище през 1887 г. хората подготвят и построяването на църква. Защото църквата е важна за облика и духа на всяко християнско селище.

С цел построяване на църква през 1899 г. е основано църковно настоятелство. То осигурява терен, започва да събира средства и да строи сграда за храма. Населението с желание и голяма любов помага с пари, строителни материали и безплатен труд в помощ на майсторите-строители. Интериорът също е дело на дарения: иконостас, икони, църковна утвар, тронове и т. н. Сред има не само янковци, но и хора от Желъд, Черни връх, Друмево, Ивански, Смядово. От същата година (1899 г.) започва и воденето на регистри за венчаванията, кръщавките и опелата. През тези години селото е част от Смядовска енория и се обслужва от смядовските свещеници Александър Савов и Янко Янев. На 17 септември 1905 г. Варненско-Преславският митрополит Симеон ръкополага отец Димитър Кирилов за свещеник в новосъздадената Янковска енория[1], отделяйки селата Янково, Ново Янково, Бял бряг, Желъд и Черни връх от Смядовска енория. С името на отец Димитър свързваме довършването на строежа на църквата през 1906 г., започването на редовни богослужения и укрепване на християнската вяра в Янковска община.

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.