Рилски манастир "Св. Йоан Рилски"

Ставропигиалният Рилски манастир е възобновен през 1335 година от протосеваст Хрельо. Той построява нова каменна църква и кула до нея, запазена и до днес. В параклиса в кулата са съхранени фрагменти от средновековната стенопис. През ХIV век манастирът е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и прстранното житие за св. Йоан Рилски написано от патриарх Евтимий.

В първите години след завладяването на българските земи от османците по тактически съображения манастирът не е ограбван, но в средата на ХV век и той споделя съдбата на всички български манастири – опожарен е и разрушен до основи, а монасите му са прогонени. В тези трудни години трима братя решават да възстановят манастира, това са Йоасаф, Давид и Теофан. За да оцелее светата обител сключва договор за взаимопощ с руският манастир "Св. Пантелеймон" в Атон през 1466 година (договорът е съхранен и до днес). През 1469 година монасите получават разрешение да пренесат мощите на св. Йоан Рилски от разрушената столица Търново в манастира.

Тържественото пренасяне на мощите на светеца е описано от съвременника Владислав Граматик в повест отразяваща народното съзнание на българите в тези тежки времена.

Историята на развитието на Рилският манастир през годините на османското владичество е белязана с подем и страшни разрушения. Манастирът получава подкрепа от руските царе и молдовските воеводи. Най-активният период от неговата дейност е по време на българското Възраждане през ХVIII-ХIХ век.

Икономическият просперитет на българското общество най-ярко проличава в изграждането отново на манастирския комплекс, а след пожара през 1833 година той изцяло е възстановен. Тук се проявяват народни майстори като Алексий, издигнал северното и западното крило на манастира, майстор Павел - изградил Главната църква през 1833-37 година и майстор Миленко, който построил югоизточната част на манастирския комплекс. За оформянето на неповторимия архитектурен облик на манастира допринасят даренията и участието в обзавеждането на отделни помещения на заможни хора от всички краища на България. За това свидетелстват ктиторските надписи и портрети на поклонници от Габрово, Тетевен, Стара Загора, Копривщица, Чирпан, София Самоков, Пирот и другаде. Извън манастирския комплекс се намират много параклиси, метоси и други сгради.

В ръкописната сбирка на Рилския манстир се съхраняват редица средновековни книжовни паметници. Сред тях е Рилският сборник от ХIV-ХV век, който съдържа преписи от най-старите жития на св. Йоан Рилски. През 1385 година игуменът на Рилския манастир преписва Завета на св. Йоан Рилски, за да се запази препис от него, а оригиналът и други манастирски документи са скрити от "нечестивите агарянски чеда", които по това време върлуват в българските земи. За съжаление укритите документи по-късно не са намерени.

В манастира работят едни от най-големите български книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски и др. Като книжовно средище, тук се съхраняват уникални ръкописи от ХIV и ХV век, много богослужебни книги от следващите векове. Сред най-ценните от тях са глаголическите листове от Х-ХI век, две пергаментови евангелия-апракоси от ХIII век, "Паренезиса" на Ефрем Сирин, "Лествицата", Сборника със служби и жития на св. Йоан Рилски, Псалтир и два сборника "Адрианти" от 1473 г., големият Панагерик от 1479 година писани от Владислав Граматик, Панагерик от 1483 година и Минеи от 1487 г., Сучавското евангелие от 1529 г., Крупнишкото евангелие от 1577 година с обков от софийския златар Матей, многобройни са църковните книги като дамаскини, триоди, требници и др.

Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката църквица-параклис в Хрельовата кула. Те представят три сцени от живота на св. Йоан Рилски. Стилът на тези стенописи отразява най-новите тенденции в източноправославното изкуство от първата половина на ХIV век. От това време е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патрона св. Йоан Рилски. Изпълнена е в най-добрите традиции на официалното изкуство от ХIV век.

Българската възрожденска стенопис бележи своя връх в различните храмове изписвани през ХVIII и ХIХ век от майстори от Самоковската и Банската школа. Църквата "Въведение Богородично" при гробището е изписана през 1795 година, а църквата "Евангелист Лука" при Постницата през 1798/99 година. Стенописите в църквата "Покров Богородичен" при Постницата са дело на Тома Вишанов от Банско през 1811 година. През 1820 година самоковски майстори изписват църквата "Успение на св. Йоан Рилски" при гроба му.

Стенописите на Главната църква са дело на най-големите възрожденски български майстори – Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вельов, Станислав Доспевски и други от Самоков, както и най-авторитетните зографи от Банско – Димитър и Симеон Молерови. Сред евангелските сцени изпъкват ликовете на славянските светци – български, руски и сръбски. Тук имаме и голяма галерия на възрожденски портрети на многобройните ктитори на манастира. Иконостасът на Главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1839 до 1844 година и е най-големият в България и единствен позлатен.

От 1961 година Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. От 1991 година манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква.

Източник: Православието.com