През последните години сред православните християни в нашата страна придоби широка известност манастирът “Св. Троица” Кръстова гора, като християнска светиня и място за поклонение. Започнаха да се организират поклоннически пътувания и днес тя е посещавана от огромен брой вярващи. За съжаление досега не е направено задълбочено изследване на тази православна светиня, а в момента това вече е невъзможно, тъй като след масовото строителство на връх Кръстов не могат да се направят археологически разкопки.
Освен това голяма част от хората, които можеха да дадат някакви сведения, вече не са сред живите. В същото време в пресата се появиха много статии “за” и “против” Кръстова гора, а също и лъскави брошури, пълни с взаимно отричащи се предания и разкази със съмнителна историческа и религиозна стойност.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси, а в тогавашния Смолян (сегашното с. Смилян) се намирало седалището на Смолянската епископия и местното богословско училище.
От втората половина на ХVII и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни. Втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смоленски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.) Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. Кръстниците сами кръщавали новородените деца, а за причастяване се използвала богоявленска вода. Богослуженията-молитвени правила се ръководели от благочестив мирянин, избран от всички християни в даденото селище, т. нар. хорепископ. Извършвали се в затънтени параклиси-землянки, параклиси външно приличащи на плевници или в някоя къща.
Едва в началото на ХIХ в., когато е премахнато кърджалийството, в Средните Родопи започват да пристигат светогорски монаси, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Мнозина от тях загиват мъченически. След изграждането на храмове в почти всички селища през 1838 г. пристига атонският йеромонах Григорий впоследствие почитан от населението като светец, а от краеведите наричан “родопския Паисий”. С малко прекъсване от три години той остава в Средните Родопи до 1872 г. Йеромонах Григорий открива почти във всички населени места училища, в които дава образование на бъдещите свещеници, учители и родопски възрожденци.
В своите проповеди отец Григорий наричал Средните Родопи “Кръстогорие” или “Кръстата гора”. Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от честния Кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят! Този факт е потвърден в записките на неговата ученичка Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски.
В Средните Родопи е особено изразена почитта към Кръста Христов. За това можем да съдим от факта, че и у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите и др.
Христо Попконстантинов (1858-1894 г.), чийто баща свещ. Константин е един от най-ревностните ученици на йеромонах Григорий, пояснява, че названието на Средните Родопи “Кръстогорие” и “Кръстата гора” е свързано с връх Кръстов.
Няма никакво съмнение, че на този родопски връх е съществувал манастир, разрушен по време на масовата ислямизация. Затова ясно говорят запазените зидове, обработени камъни, разкритите основи на старата църква, камъни със следи по тях от свещи, а също и намерените в земята кръстове от бигор. Археологът Камен Колев, посетил това място през лятото на 1986 г., пише за връх Кръстов и манастира: “Интересен обект е връх Кръстов, обвеян в много предания и легенди... Някои археологически данни слаби следи от мегалитен строеж в северната част на източното възвишение, ни дават основание да допуснем, че върхът е бил укрепен или пък старият манастир, който се издигал тук, е имал някакви укрепени пунктове за отбрана.”
Трябва да се отбележи, че върху руините на почти всички църкви и манастири впоследствие родопските християни издигнали скромни параклиси, които се посещавали от тях предимно на храмовите им празници. На връх Кръстов, въпреки че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а и самият връх бил собственост на мюсюлмани, поклоненията не престанали. Нещо повече, макар че Кръстова гора остава след 1878 г. в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до връх Кръстов. Потокът от поклонници към Кръстова гора се прекратил едва през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Преданието
През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях явяването на кръст на небето известява цар Борис III, с когото се познавал лично.
След една нощ, прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.”
Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. Йорданчо съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен.
След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.
На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода. Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата в пръст. Животът му остава не-проучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.
Източник: Интернет страница на ЦВ
