Мобилно меню

3.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 3.67 (12 Votes)
1_123.jpgКнигата на доц. Асен Маргаритов "Манастирът "Св. Атанас" – духовна твърдина в Родопите" е поредният духовен дар за родопчанина. Тя има за свой предмет единственото манастирско светилище в Средните  Родопи, функционирало до началото на XVIII в. като духовно средище, след което е разрушено, заедно с всички духовни храмове в околността. Трудът съдържа предговор, уводна и същинска част, снимков материал и приложения.

Трудът започва с посвещение и благодарност  от страна на автора за материалната и духовна подкрепа – израз на съпричастие към неговия труд.

В предговора Константийският епископ Антоний пише: „Книгата съчетава в себе си силата на вярата и неуморния труд на стотици родолюбиви родопчани, които са вградили в строежа и поддръжката му частици от своето сърце, послание от добродетели за вековете... Тишината и спокойствието на манастира подтикват човешката душа да общува в молитви с нейния Създател и Творец, да благодари и да отваря сърцето за добротворство, повлияно от добрия християнски пример.”

Интерес представлява местоположението на манастира. Кацнал като бяла птица, с разтворени криле върху планинското възвишение, от него се откриват просторни гледки в дълбочина и ширина към диплещите се родопски скатове. Истина е, че за светилища в древно време се избирали огледни височини. Но името на местността – Варадил, навежда на мисълта, че тук навярно е имало крепост. Или пък цялата местност е използвана за естествена крепост, защото в основата на топонима стои италианският глагол „вардя”, навлязал в битово-разговорната реч на българите. Според моето скромно мнение цялата Родопа планина е крепост, която е „вардела”, пазела е от юг Централна България. Не случайно тук е управлявал самостоятелно деспот Слав, тук са действали Момчил юнак, капитан Петко войвода и други горди защитници на българските земи.

В първата част на своя труд авторът разгръща пред читателя страници от миналото. Акцентува на традиционните чествания на зимен и летен Атанасовден през м. януари и м. май. Най-големи събори са ставали през 30-те години на миналия век. Специално е отбелязано знаменателното честване на 15 май, 1932 г., когато полк. Сапунджиев довежда тук всички оцелели от 21-ви Средногорски полк и пред войниците и гражданското множество подчертава значението на манастира по време на Балканската война като убежище на смелите български воини. Освен за богослужение, манастирът бил място и за традиционни обредни практики като кръщене, сватбени венчавки и други тържества. През работния летен сезон отделни семейства, които имали имоти във Варадил, ползвали манастирските стаи и обори. Тук е идвал на лечение и творчески отдих писателят Тома Попратилов със семейството си. Тук е написал творбата си  „Лято на Свети Атанас”.

Във втората част авторът по документален път разкрива инициативата на организаторите и участниците в строителните работи за разширяване и обновяване на църковната сграда и манастирските стаи. Петгодишната усилена дейност приключва с освещаването на храма. Датата е 31 юли, 1999 г., а освещението извършва Н.В.П. Пловдивският митрополит Арсений. Тържествен момент, описан от автора, е връчванато на  ключа – от представителка на Маргаритевия род – Недялка Маргаритева, на енорийския отец Методи Клинчев.

В заключението писателят обобщава направеното като общо дело на много хора, но главната тежест през целия период като организатори, дарители и изпълнители, е паднала върху Асен и Иван Маргаритеви. Наистина, като четем книгата, ние усещама тази вътрешна необходимост на автора и неговия съдружник да продължат делото на своите предци с положения труд, знания, организационни умения и дарения, за да може манастирската обител да функционира днес и да обслужва всички миряни, които я тачат, опазват и вземат участие в продължаване на нейните традиции. Авторът призовава младите да се включат в довършването на останалите строителни дейности, за да стане манастирът притегателен център и като туристическа дестинация.

От страниците на книжката ни гледа и благославя ликът на Св. Атанасий Велики, един от пламенните Христови пастири и защитници на Православието.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6rx 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата