Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
smolyan_svteodor.jpgНа 8 февруари жителите на Смолян с радост ще посрещнат поредния патронен празник на стародавния храм "Св. вмч. Теодор Стратилат" в кв. Райково.

Храмът "Св. вмч. Теодор Стратилат" е построен през 1836 г. Издигнат е върху южната стена на чистото райковско брало, чиито води водят началото си от извора “Св. Иван” (сега превърнато в дворна площ). Годината на неговото въздигане е издялана върху югоизточния ъгъл на храма. В списание „Духовна култура” от 1962 г. (№ 78) четем описанието на Иван п. Василев (родом от с. Арда, Смолянско, дългогодишен учител в софийски училища и в СДС по Български език и литература, протопсалт - б. р.) за него: „Райковци са строили църквата с голяма любов, с високо религиозно и национално чувство. За тях тя трябвало да бъде внушително средище на духовен живот, затова и не жалели за нея никакви средства.”

Поразително впечатление прави богатата украса на храма, който е и най-пълно изографисаният храм в целия край. Всички сводове, стени и арки, както и целият нартекс (притвор) са изписани с образи на светци и със сюжети, проследяващи почти всички събития от живота на Христос. Църквата е построена с издействания общ ферман от райковски първенци, а през 1872 г. е зографисана от чепеларски и асеновградски майстори. Това е времето на най-яростните борби срещу фанариотската пропаганда, дала отражение и върху надписите. И гръкомани, и екзархисти са поставили надписи, затова доскоро се четяха и едните, и другите. Н. Боботанов, член на църковното настоятелство, съдействал за изографисването на църквата с църковнославянски надписи. Неговият баща, опълченецът Стою Боботанов, на храмовия празник Тодоровден, когато в църквата грокоманският певец започнал да чете тропара на гръцки език, го грабнал и го изхвърлил навън. Затова е и разпитван при каймакамина в Пашмакли (Смолян, централния квартал на днешния голям град - б. р.). Пак той предлага и съдейства за избора на младия учител Н. Мавродиев да бъде ръкоположен за свещеник в с. Долно Райково (1874 г.). В историческа справка (ДА – Смолян, Ф 99К, опис 1,2,3) са отбелязани към енорията три параклиса: „Св. Константин и Елена” (1886 г.), „Св. Възнесение” (1936–1937 г.) и „Св. Йоан” (1900 г.) и един манастир – „Св. Атанас”, съграден от цялото местно население от с. Райково и околните поселища. Патриаршистите се опитали да го елизинират, но добрият старец хаджи Маргарит защитил справедливата кауза, като свидетелствал, че манастирът е общ – и за българи, и за гърци.

До 1912 г. нищо в черквата „Св. Теодор” не е поправяно. Впоследствие са извършвани частични ремонти – подмяна на дървени части, подновяване на почернелите икони и др. След 2000 г. се извършва основен ремонт с подмяна на целия покрив и прогнили дървени части. Средствата са доставени от Г. Близнаков, който се е заел с реституция и продажба на църковни имоти в Пловдивско. Хр. Боботанов, син на Никола, подарява на църквата 14 дка гора за „вечни времена”.

Големи и звънки са камбаните в църквата. Иван п. Василев свидетелства за изливането на първата камбана от сребро и бакър, която тежала 148 оки. И още две малки камбани обслужват храма с мощния си мелодичен глас. През 1920 г. райковецът Д. Герджиков дарява 30 000 лв. за съграждането на камбанарията, която е завършена едва през 1927 г. През 1943 г. в южната част на олтара е издигнат втори престол в чест на св. Иван Рилски. На 21.7.1940 г. тържествено се отбелязва 104-годишнината на храма в присъствието на пловдивския митрополит Кирил (впоследствие български патриарх).

По запазени данни от 1914 г. до 1953 г. свещеници в църквата са били: по предание – Попрайчеви и Попмихайлови; по исторически данни – Димитър Върбанов от Райково, Метакса Стоев от Дунево, Н. Т. Мавродиев, Ем. Т. Беев, В. Т. Мавродиев (1914–1927 г.), Д. Мавров(1927–1932 г.), Н. Руменов (1933–1937 г.), от 1.4.1937 г. на този пост застава свещеник Кръстю Железаров, който с кратко прекъсване (когато служи в Костенец) се пенсионира в нашия храм. Той е кръстил две поколения райковци, които се отнасят с голямо уважение към неговата памет.

В храма се е извършвала религиозна просвета, обществено полезна и милосърдна дейност, за което говори запазената в архива богата документация. Църковното настоятелство е поддържало коренспонденция с архиерейския наместник в Смолян, с пловдиския митрополит, със Св. Синод в София, относно утринното и вечерното богослужение, външния образ на българското свещеничество, недопускането на неливнишки свещи за църковна употреба и пр. Има разпоредби за таксите за различни треби, за отпуснатите бюджети и техните отчети от 1926 до 1956 г; документи за лични дарения (от Ан. Куцооглу и Н. Герджиков), за помощ, отделяна от църквата за стачкуващите тютюноработници; разписки за платени заплати на църковни служители; приходни и разходни книги и др. Четем още коренспонденции, свързани с обслужване на съседни енории, избирателни списъци, поздравителни писма, откупуване на книги, популяризиране на списания „Братско слово”, „Християнка”, „Духовна нива” и др. Научаваме за откриване на църковнопевчески курсове, за ръководители на православнохристиянски дружества. Отчитана е дейността на ученическите християнски дружества, отпразнуването на Деня на християнската младеж, вероучителните беседи, изнасяни при църковни училища и др. 

В инв. опис № 2 е отразена разпоредбата от Св. Синод относно паричната реформа и др. Налице е документ за отпускане на помощ за пострадалите от земетресението от 1928 г. на стойност двудневните доходи на свещенослужителите.

В инв. опис № 3 е отразена дейността на храма през 1952–1953 г. Интересен е документът, адресиран до Св. митрополия в Пловдив, свързан със заема за развитие на народното стопанство през 1952 г.

Накрая отбелязваме хоровата дейност в храма. В началото на XX в. ръководител на църковния хор е бил учителят по музика от гимназия „В. Левски” г-н Гаруфалов. Впоследствие хорът е ръководен от Г. Близнаков, а от 90-те години насам диригент на църковния хор, носещ името на Ив. Попвасилев, е музикалният специалист Златка Маргаритова.

Автор на снимката на храм "Св. вмч. Теодор Стратилат" - Марин Христов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33kcx 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]