Мобилно меню

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (10 Votes)
1266.jpgОт дълбока древност почитта към мъртвите и грижата за задгробния им живот са неотменна част на всеки религиозен култ. Историята, археологията и етнографията познават най-различни ритуали и обреди, свързани с това почитание. То разкрива заложената  у човека първична вяра в съществуването на "другия" живот - животът след смъртта. Именно с него е свързан и днешният ден - Задушница (за душата).

Християнската вяра в задгробния живот и почитта към мъртвите обаче се основават на учението на Господ Иисус Христос и Неговото Възкресение. Затова Св. Църква определя земния живот като подготовка и път към небесното отечество. Смъртта пък се приема за сън, след който починалите възкръсват за нов живот (1 Кор.15:51-52), а денят на смъртта е ден на ново раждане за блажен и вечен живот. Тялото на човека е храм на Светия Дух  и съсъд на безсмъртната душа. При погребението тялото се връща в земята, от която е взето. Но подобно на зърното, паднало в земята, то се облича в нетление и безсмъртие, за да възкръсне при Второто пришествие на Господ Иисус Христос.

Когато решим да се обърнем към истините на вярата, трябва да проявим не само склонност към знание, но в голяма степен и доверие към божествените истини. Само така ще ги възприемем и със сърцето си. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата. Тя се основава на доверието ни в Спасителя, в св.апостоли и в старозаветните праведници, чрез които е говорил Сам Бог.

Фундаментална истина на християнската ни вяра и учение е Възкресението Христово. Като приели тази вяра чрез акта на Св. Кръщение, и наричащи се православни християни, за нас не би трябвало да има съмнение в евангелското свидетелство за това изключително събитие. Защото "ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса  Бог ще приведе с Него" (1 Сол.4:14). И още: "Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра" (1 Кор. 15:14). За важността на вярата във Възкресението и задгробния живот, като неотменима част на християнското учение, говори и фактът, че в  "Символа на вярата" (325-381г.) за това са определени специални текстове - членовете 11 и 12: "Чакам възкресение на мъртвите, и живот в бъдещия век." 

Това изключително и необикновено събитие е предречено и нагледно показано от св. пророк Иезекиил, чието видение е описано в глава 37 на неговата книга -  съставна част на Стария завет. Пророкът вижда поле, изцяло осеяно с човешки кости. На въпроса на Господ Бог, дали ще оживеят тези кости, Иезекиил отговаря, че само Той Самият знае това. Тогава Господ се обръща към пророка с думите: "Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух - и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, - и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ" (Иезек.37:5-6). Божието слово се изпълва на дело и човешките останки оживяват. Това пророчество красноречиво показва, че именно под въздействието на Божието всемогъщество, телата на починалите ще се съединят с душите си, и така ще оживеят.

Възкресението на мъртвите е трудно постижимо за нас явление, трудно разбираемо за човешките ни възприятия. То ще представлява най-дивната и величествена гледка, съществувала някога на земята. И при най-богатото въображение, едва ли можем да си представим това. Въпреки всичко, всеки би се запитал, как ще се съберат пак всички ония частици, които са съставлявали нашите тела, и които след смъртта ни са се разпаднали и разпилели? Кой и как ще ги събере, подреди и оживи? От друга страна, обаче, замисляме ли се, кое е по-трудно - да създадеш нещо, което никога преди не е съществувало, или да възстановиш нещо, вече създадено и съществувало? И ако за едно дете не е особено трудно да си сглоби нещо, да го разруши и пак отново да го сглоби, колко повече това е по силите на Господ Бог?!

Познат е следният случай с Исак Нютон. В разговор със свои гости, била засегната и темата за възкресението на мъртвите. Някои изразили съмнение, че това изобщо е възможно. "Кой и как ще събере пръснатия прах от умрелите тела, за да направи нови тела за душите?" - питали те. Започнали разпалени препирни. Нютон мълчаливо взел шепа железни стърготини, смесил ги с пясък и попитал : "Кой от вас може да отдели железните стърготини от тази смес? "При настъпилото всеобщо недоумение ученият взел един магнит и разбъркал с него сместа. Скоро по него се прилепили всички железни частички. "Онзи, Който е дал такава сила на този метал, нима не може да извърши нещо по-велико чрез нашите души, та когато дойде времето, те да се облекат в предишните, но обновени вече тела при възкресението?"

Много неща в природата също ни говорят за иначе трудно постижимата истина на възкресението. Така, за да поникне и даде нов живот, посятото зърно първо изгнива в земята. Какво, обаче, ще стане с хората, които доживеят до второто пришествие на Христос? Св.апостол Павел, комуто Бог е дал да види бъдещия свят, описва тяхната съдба:  "Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1 Кор.15:51 - 52). Това предричане означава, че всички хора, които са  живи във времето на всеобщото възкресение, ще станат безсмъртни; техните тленни тела ще се изменят в нетленни, каквито ще бъдат и телата на възкръсналите покойници.Тези изключителни и грандиозни събития са предречени да се случат при края на света, и ще предшествуват Второто идване на Господ Иисус Христос. Тогава не само хората, но и целият ни познат и видим свят ще се измени от тленен в нетленен (2 Петр.3:7-12). Какво, обаче, се случва с душите на покойниците и в какво положение се намират те до възкресяването им?

Нито душите на грешниците в ада, нито душите на праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие веднага след смъртта си. Тогава те само предвкусват бъдещия си вечен живот. А какъв ще бъде той, ще се реши едва след възкресението на телата. Това е така, защото човек се състои от тяло и душа, и в неговите дела - добри или лоши - участвуват и тялото,и душата. Затова възмездието се отнася и до двете, и праведният Божий съд е отреден за времето след възкресението и на телата.

В църковната летопис и предание са съхранени много случаи за избавление на грешници от ада по молитвите на живите.Затова светата Църква е определила специални молитви и обреди за починалите. В тях духовниците, които са призвани от Бога да бъдат посредници между Него и хората, изричат и извършват всички символни и мистични думи и действия. Чрез тях може да се измоли Божията милост и прошка за душата на починалия. Това става при църковните обреди: опело (мирско, свещеническо и монашеско), панихида, трисагий и диптих. Разбира се, ние трябва да се молим за покойните и в своите частни молитви, извършвани в домовете ни, както и да даваме милостиня на бедните, защото тя извънредно много помага за облекчаване задгробната участ на починалите. Трябва, обаче, при всякакви обстоятелства да избягваме извършването на каквито и да било нехристиянски действия и обреди, за които сме чували, или са ни казвали, че "така се прави". Като кръстени в Христовата вяра, и като членове на Христовата Църква, нямаме никакво оправдание да отричаме нейната обредност, с която тя се грижи за човешките души. В противен случай можем да станем виновници за утежняването задгробната участ на нашите починали, и дори за тяхната погибел. Когато тленното ни тяло боледува, при инженер ли отиваме, или при адвокат, или артист? Не, но веднага търсим лекаря, защото той е призван и научен да се грижи за здравето ни. Колко повече това трябва да се отнася до грижата за безсмъртната ни душа, която често пъти безотговорно поверяваме в ръцете на непризвани и неуки лечители.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k9u6 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник