Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

041028_2afanasij.jpgИз писмата на св. Атанасий (Сахаров), епископ Ковровски (1887-1962) до монахиня Варвара (Адамсон)

Относно поменаването на Вашите починали родители. Преди всичко аз мисля, че децата винаги са длъжни да се молят за своите родители, каквито и да са били те приживе – изверги, хулители и гонители на вярата. Убеден съм, че св. мъченица Варвара се е молила за баща си, който я е убивал. Вашите родители са били християни. Ако според Словото Божие „у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е“ (Деян. 10:35), то колко повече това важи за вярващите в Единия Бог, в Троица прославян, и изповядващи Христос, дошъл в плът.

За мене най-скъпо от всичко е православието. Аз не мога да го сравнявам с каквито и да било други изповедания, с която и да е друга вяра. Но не дръзвам да твърдя, че всички неправославни са погинали безнадеждно. Много е милостта у Господ и много е у Него избавлението (Пс. 129:7). Кой може да Му се възпротиви, ако Той е решил да спаси някого? А Господ иска всички да се спасят и да дойдат до познаване на истината (1 Тим. 2:4). Той не може да спаси само тези, които сами не желаят спасението и упорито се противят на протегнатата Му десница. А вашите родители като християни са искали, търсели са спасението, само че не са познали пътя на православието.

Ако молитвата на св. Макарий Велики за езичниците им е доставяла някаква утеха, то колко повече молитвата на православните деца ще донесе утеха на неправославните родители?!

По молба на благочестивата царица Теодора отците на Църквата са се молили усилно за нейния мъж, яростния иконоборец и гонител на православието Теофил, и са получили откровение, че по техните молитви и заради вярата на Теодора му е дарувано опрощение.

Така че ние можем и сме длъжни да се молим за неправославните. Но, разбира се, молитвата за неправославните трябва да бъде малко по-различна. Така например, в самото начало на погребалния канон се възнася моление за това, Господ да дарува Своите вечни блага на починалия верен. Нещо, което можем да кажем само за православен. Затова Светейшият Синод одобри особен чин на панихида за неправославни. Неговото отпечатване е започнало през 1917 г., но не е било завършено. Затова през 1934 или 1935 г. митр. Сергий (Страгородски, последователно митрополит Владимирски, Горковски, Московски, местоблюстител на патриаршеския престол и накрая патриарх, б. р.) разпрати по епархиите съставен от него чин за панихида на неправославни починали.

Мисля, че духовенството в Лаврата разполага с това чинопоследование. Ако по някакви причини този чин не бива да се извършва, то давайте на обикновената панихида вашия поменник с всички имена на починалите ви близки и приятели, включително и неправославните, а в самото начало на списъка нека стоят имената на вашите родители и другите ваши неправославни сродници.

ob4 18kПо отношение на споменаването им на проскомидията следва да се разсъждава така. Споменаването на проскомидията е съпроводено с изваждане на частици от просфората. Тези частици символически изобразяват поменаваните. Те се принасят на божествения Престол и се потапят в божествената Кръв, все едно се причастяват с нея. По правилата на Църквата не само неправославни, но дори и оглашените, които се готвят за кръщение, не бива да остават в храма след възгласа „Оглашени, излезте“ и когато се извършва св. Евхаристия. Вярно, в последно време древната християнска строга дисциплина е отслабнала и на неправославните се позволява да останат в храма до края на Литургията.

Ако обаче вашитеродители, например, бяха живи и се бяха съгласили да дойдат с вас да се помолят в православен храм, то самата вие, пристъпвайки към св. Причастие, вие дори мислено не бихте допуснали възможността да заведете и родителите си към Чашата.

Затова Ви съветвам за проскомидията да имате особен поменик с имена само на православни починали. Това, че преди сте споменавали родителите си и на проскомидията, не е грях. Правили сте го от незнание. По-рано и аз споменавах на проскомидията неправославни, а после се убедих, че е по-добре да не вършим това.

През другите моменти на литургията обаче, без специално отнемане на частици от просфората, в тайна молитва или на заупокойна ектения можем да споменаваме и неправославни, а особено родителите си.

Между другото, покойният о. Алексий Зосимовски съветваше о. Михаил Шику да споменава своите родители, ревностни юдеи, по време на ектениите за оглашени.

* Собрание писем святителя Афанасия (Сахарова), М.: „Правило веры“, 2001, c. 272-274.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k9u8 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст