Мобилно меню

4.9666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (120 Votes)
1_86.jpgТемата, която избрах за днешната ни беседа е „Остави детето си на мира”. Дори да нямаш деца, това е част от една по-обширна тема, която засяга въобще липсата на натиск, на насилие в живота ни. Можех да я озаглавя „Остави човека на спокойствие”, тоест не притеснявай другите хора.

Когато през 1986 година за първи път отидох в Света Гора, попитах един монах в скита „Света Анна”:

-  Отче, какво правиш тук, деца нямаш, не строиш къщи, не работиш в някой завод, какъв е твоят принос в света?

Тогава бях малък. Той ми отговори:

- Виж, аз имам много страсти и немощи и постоянно се ядосвам, нервирам се, имам тежък характер. Моят принос към вас, които сте в света, е, че ви оставям на мира, не ви обременявам с моите страсти и немощи, което не е малко. Ако живеех близо до вас в града, щях да ви уморявам с това, което нося в себе си, с моя труден характер. Сега поне не безпокоя никого. Тук съм, в моето безмълвие, в моите грешки, в моите грехове, но ви оставям на мира.

4.8032786885246 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (122 Votes)
Хората, които за първи път прекрачват прага на храма, често остават с впечатлението, че Църквата е „събрание на женомразци”. Нерядко се чуват такива изказвания: „На мъжа ми никой нито веднъж не му е направил забележка в църквата. А аз щом вляза, веднага се оказва, че не се прекръствам, както трябва, застанала съм не където трябва, свещите не паля правилно, а и не ги слагам на точното място, не съм облечена подходящо, а и изразът на лицето ми не е подобаващ”.

Такива примери има стотици и дори хиляди. Наистина е странно да чуеш антиженски изказвания в Руската православна църква, в която по време на гоненията жените бяха основната част от енориашите, а и в наши дни си остават болшинство. Но фактът си е факт: за жената е много по-трудно отколкото за мъжа да пристъпи прага на храма, без да чуе по свой адрес един куп упреци и да не се почувства като човек втора категория.

4.9661016949153 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (118 Votes)
wedding_at_cana.jpgВече разговаряхме за това, че Бог е сътворил човека и го е поставил в рая, където той функционирал естествено, в здрава връзка със своята съпруга Ева. Тяхната цел не била раждането на децата, а постигането на съвършенство, постигането на съвършената Божията любов, което е и главната цел на брака. Затова всяко едно Тайнство на Църквата, включително и бракът, е опрощаване на греховете и е за вечен живот. Затова бракът е Тайнство, харизма, която Бог благославя и дава в Църквата. Затова Църквата го благославя и смята семейството за място, където човек отива, за да открие своята цел.  В крайна сметка целта на брака е превъзмогването му  да превъзмогнеш брака и да не го превърнеш в идол, а да го разглеждаш като средство, което ще те отведе до Бога. Брачната любов не се отменя, защото Божията любов не отменя любовта към хората или любовта между нас, а напротив, прави човешката любов по-съвършена,  по-силна, по-мощна, по-чиста и по-здрава. Божията любов не отменя съпружеската любов, нито любовта към децата, а я прави истински съвършена.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (64 Votes)
1_26.gifАко има нещо, на което всички сме били свидетели, то това е крахът на детското възпитание, който се дължи не на липса на желание у родителите (горко им, ако е така), а на факта, че много често нашите методи за възпитание показват нещо много трагично - а именно, че не познаваме кои са нашите деца, колкото и странно да звучи това. Думата „възпитание” идва от глагола "αγω", което означава водя. Актуалният въпрос е дали реално знаем къде искаме да отведем децата си, какви искаме да станат, дали имаме ясно разбиране и път. На практика възпитанието се оказва едно пътуване, но реално не натам, където искаме да ги отведем. Обичам много децата и повече от 30 години съм близо до тях и като свещенослужител, и като преподавател, и като директор на училище с много проблеми, като така имах възможността да общувам с децата, а и досега общувам с тях. Изпитвам особена радост, но и много голяма надежда, когато влизам в клас да говоря с децата  деца, които днес са считани за  бунтари, неукротими, и оставам поразен и трогнат, когато виждам същите тези деца да внимават с вниманието на дете, на което разказваш приказка. Това показва тяхната жажда за истината, показва, че всъщност много пъти децата ни не знаят много важни неща, които всъщност искат да знаят. Винаги ще си спомням спонтанната реакция на една ученичка от гимназията, която вдигна ръка и каза:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (108 Votes)
1_75.jpgВ Стария Завет Бог дава заповеди на хората главно по негативен начин, чрез забрана: не трябва  да лъжеш, да крадеш, да пожелаваш нещата на твоя съсед. Тоест, Бог учи на доброто чрез забрани, докато в Новия Завет Христос говори по друг, изцяло положителен начин, с положителен подход, вече не под формата на  заповеди, в които се казва „не!” на едно или друго нещо. Христос учи, че човекът, който е милостив, кротък, търпелив и казва истината, е блажен. Факт е, че заради  негативния подход на забраните немалко млади хора казват:

- Защо да ходя на църква, след като там ще слушам постоянно: „Не прави това, не прави онова!”

Забранява се едно, забранява се друго и се оказва, че да бъдеш в Църквата е някак си трудно и отблъскващо. Човекът влиза или иска да влезе в определено пространство и какво вижда пред себе си? Един списък със забрани и нареждания 
 това наистина изглежда трудно и не може да го привлече, особено ако е млад. Начинът, по който заповедите присъстват конкретно в Стария Завет, естествено, не е привлекателен, но те се отнасят към първото духовно движение на човека, за да може той да се изтръгне от оковите, които го държат в плен, от страстите и от греховете. Обикновено първото движение трябва да бъде рязко и отрицателно. С други думи, човек трябва да вземе един меч и  да отсече рязко връзката със своите  грехове. Това е така, защото когато човек е замаян от действието на страстите, той не може да разбере защо е щастлив другият, който например дава милостиня  щастлив е, защото обича Бога. Човек може да разбере това и други подобни неща, когато има известна свобода в себе си, когато има известен уют, известно знание и опит какво означава Бог. Когато не е вкусил Бога, той не може да разбере защо си радостен, когато отиваш в храма, гледа те и си мисли: „Какво му става, че така се радва, като отива в храма?”. Много пъти наблюдаваме това при родителите, които имат деца. В определен момент детето взема решение – или в крайна сметка има някаква повратна точка и променя целия си живот и влиза в Църквата. А родителят не може да го разбере:

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.