Мобилно меню

4.6944444444444 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (36 Votes)

58065.pСоциопатията е сравнително нов термин в списъка с психически нарушения. Тя се среща във всички възрасти: както при малките деца, така и при юношите и възрастните. Това е психическо разстройство на личността, което възниква в следствие на неправилни условия на живот, на неблагоприятно въздействие на средата. Особено уязвима в това отношение е детската възраст, тъй като неправилното възпитание може да се отрази пагубно върху психиката и да доведе до развитие на социопатия. В разговор с журналистката Татяна Шишова, детският психиатър проф. Галина Козловская помага на родителите да се ориентират в проблематиката и сочи пътища за решаване на проблема.

- Проф. Козловская, социопатията се провокира от неправилно възпитание. А кое възпитание е правилно?

- Понятията правилно и неправилно възпитание са доста условни. Но така или иначе всички ние в определена степен имаме представа какво е правилно или адекватно възпитание. То е разумно, доброжелателно и строго. При това възпитание възрастните се опитват да разкрият скритите, потенциални способности на детето и да му дадат възможност да се развие в максимална степен.

Ако възможностите на детето са ограничени заради някакви неотстраними физически или психически недостътъци, то е важно усилено да се стимулират запазените функции, за да се развие личността, да се формира характерът, да се развие физиката до максимално възможното при тези сложни условия. И ние знаем много случаи, когато инвалиди, хора с ограничени физически възможности, постигат успехи в области, които не изискват голямо физическо натоварване. Например в музиката или живописта. Това значи, че правилното възпитание не е снизходително отношение, не е заглаждане на недостатъците, не е позволяване на капризи от страна на детето, не е някаква прекалена доброта, която може да навреди. Процесът на възпитание е упорит съвместен труд на възрастния и детето. Труд, насочен към усъвършенстване даденостите на детето и на неговата адаптация към окръжаващия го свят, на подготовката на детето към сериозна творческа дейност, защото във всичко, с което се занимава човек, може да присъства творческото начало. Дори обичайните житейски ситуации, семейният живот, родителството изискват творчески подход и творчески решения.

- А какво е неправилното възпитание?

- То може да бъде различно. Първо, това е типът възпитание, наречен „Пепеляшка“, когато детето е подтиснато, унижено, когато възрастните имат завишени изисквания към него, не признават успехите му; то не получава достатъчно любов и подаръци; хранят го лошо, облечено е небрежно и неподходящо. Такова дете се намира в състояние на дълбока емоционална и физическа депривация (ограниченост). В процеса на неговото възпитание наказанията преобладават пред поощренията и похвалите.

Другият, противоположен на този тип неправилно възпитание, е „кумирът на семейството“. На такова дете всичко му е позволено, от него искат винаги да е пръв, но това изискване се поставя по много специфичен начин: каквото и да направи детето, то, според родителите му, винаги е най-добро от всички. На него нищо не му се отказва, в него мощно се култивира егоизмът. Такова дете може искрено да вярва, че целият свят се върти около него. То не знае какво е да се труди усилено, то не е в състояние да отстъпи нещо на някого, да достави радост на друг, да сподели нещо с друг.

Третият тип неправилно възпитание е хипоопеката, когато детето не получава необходимата му помощ от околните. По-просто казано, с него никой не се занимава и се получава педагогическа занемареност, безпризорност. А има и хиперопека, когато родителите сякаш се стараят да живеят вместо детето си, правят всичко вместо него, навсякъде се застъпват за него, предпазват го от всякакви трудности, носят го на ръце. Това също не е правилно.

- Нима всички тези различни форми на неправилно възпитание водят до един и същи резултат?

- Колкото и да е странно, да! По време на пубертета, когато вече се оформя личността и младият човек започне самостоятелно да навлиза в околния свят, резултатите и при четирите случая е горе-долу един и същ. Тези хора се оформят като асоциални типове. В различна степен, разбира се, но така или иначе...

- С какво се характеризира такъв тип човек?

По правило, това са несамостоятелни хора, неуверени в себе си, с големи амбиции и голяма неудовлетвореност. Например „кумирът на семейството“ изисква голямо внимание, а не го получава. Нещо повече, той претендира за лидерство, но няма никакви основания за това. Той се мисли за важна птица, а се оказва че не е достатъчно образован и с необходимите умения. И всъщност той с нищо не се отличава от останалите, но претенциите му си остават много големи, което поражда обида и озлобление.

- А „Пепеляшка“?

- За съжаление в реалния живот Пепеляшка не винаги среща принца, който да я възнагради за нейните лишения. Пораствайки, тя често се превръща в злобно същество, обидено на целия свят. Такъв човек също претендира за невероятни успехи, изисква безусловно признание от околните, и като не го получава, се озлобява още повече.

При хипоопеката и при хиперопеката у младежа се оформа отрицателно отношение към близките и към околния свят изобщо. Такива хора са конфликтни, за тях е характерно подчинение пред силния и пренебрежение към слабия. Те се опитват да унижават слабите, изсипвайки върху тях своите обиди, претенции и злост. На някого може да му се стори прекалено опростен такъв поглед върху връзката между възпитателните мерки и развитието на социопатията. Но всъщност всичко е много сериозно. Точно тези особености на възпитанието формират отклоненията в личността. При редица случаи това отклонение се закрепва до такава степен, че вече става спонтанно, не зависи от външните влияния, действа като вродено качество. Формира се така наречената придобита психопатия, която се различава от ядрената или конституционална психопатия по това, че е формирана от окръжаващата среда, а не е природно зададена. Придобита психопатия е тази група социопатии, която е създадена от социалната среда. Като правило такива личности са десоциализирани, лошо се адаптират към обичайни човешки взаимоотношения.

-Защо?

- Защото обикновените човешки комуникации се градят на определени принципи, на изисквания за спазване на йерархията, и което е най-важно, на необходимостта да се трудим, да се изпълняват някакви делови задължения. А точно това социопатите не умеят, защото умението да се трудиш е навик, изискващ търпение, когато човек полага определени усилия с идеята за някакво бъдещо възнаграждение. При това не е задължително то да е материално! По-важно е да се осъзнае, че някога, рано или късно, ще бъде постигнат необходимият резултат: ще се научи на нещо, нещо ще създаде, и т. н. Ако у човека не е възпитана потребност да се труди, ако не е възпитан така, че трудът сам по себе си да му носи радост, а принудителното безделие да се приема като наказание, то такъв човек е дълбоко нещастен. Въпреки това не всички го осъзнават. Мнозина си мислят, че най-важното е да имат много пари, тогава няма да се налага да работят и могат да се забавляват без край. Но не случайно се казва, че щастието не е в парите. За пари не може да се купи истинско емоционално, духовно удовлетворение. Комфорт, задоволяване на елементарните жизнени потребности може да се постигне. Но щастието не е в това. Когато човек не е погълнат от мисълта как да намери пари за насъщния хляб, у него се появяват други желания, други потребности. И за тяхното постигане ще се наложи да се потруди. Ако няма навици да работи, а има стремеж да получи всичко бързо и веднага, то човек изпитва разочарование.

-Много ли социопати има сега?

- Уви, да. Съвременното общество е такова, че сред младежите има много деформирани личности, у които няма така нареченият социален интелект, под който се разбира не само този интелект, който е присъщ на човека от природата: памет, речеви навици и др. под., а интелект, формиран в процеса на възпитание. Емоционалният интелект се изразява в това, че човек може да разбира емоциите на хората около него, може да им съчувства, да ги подкрепя емоционално. Благодарение на това, той става приятен за околните. Те виждат, че могат да му доверят някакви свои преживявания, тъй като той ще ги разбере, няма да им се подиграва, а обратно - ще им помогне.

- А социалният интелект?

Социалният интелект е в това, че човек може да планира своето бъдеще, своите действия. И не просто да ги планира, а да ги изразява с думи както заради себе си, така и за околните. Да може да обясни защо прави нещо, какви са намеренията му. Човекът, притежаващ социален интелект, може критично да оцени себе си, да види своите и чуждите недостатъци, може да ги каже не грубо, в очите, а деликатно, проявявайки своя емоционален интелект. За съжаление, тези финни душевни качества днес са слабо развити у младежите. Свидетели сме на феномен, който в психиатрията се нарича „алекситимия“. Това е невъзможност с думи да изразиш своите желания, действия, планове.

- Нима речта на съвременните младежи е толкова неразвита?

- Не, тук не става въпрос за недоразвитост на речта, а за това, че човек няма навици за самоанализ, не може да общува с хората, не е способен да анализира своите и чуждите постъпки. Според мен, до това тъжно положение на нещата до голяма степен доведе това, че в нашите училища престанаха сериозно да изучават класическа литература.

- Сега децата малко ли четат? Или ако четат, то най-често това са някакви глупости?

Напълно вярно. Но тук училището има специална роля. Преди, както си спомняте, децата ги учеха да пишат съчинения на литературни теми, да анализират действията и характерите на героите. Учеха ги да разбират музикалните произведения, да описват настроението, което предизвиква една или друга музика, да разказват какви образи и картини изплуват във въображението им при слушането й. Калкото по-сложно е произведението, толкова по-трудно е да се направи анализ на чувствата, вложени в музиката. Сега това практически не се тренира и у много младежи не е изградена финната душевна организация, необходима за съпреживяването, за истинското творчество, за умението да се разбираш с околните. В това отношение много млади хора са безпомощни, те дори не винаги осъзнават девиацията на своите постъпки, своята социална недостатъчност, социопатията, която, разбира се, не винаги е в степен на истинско психическо разстройство, но която все пак пречи на човека да бъде щастлив, защото не намира своето място в околния свят, гради нелепи планове. Ето един пример: тийнейджърка изведнъж заявява, че иска да стане проститутка, защото това, според нея, е лесно и протестно.

- А желанието да станат фотомодели, което сега често изказват момичетата, от същия вид желания ли е?

- Разбира се! Обърнете внимание, че младежите много рядко заявяват, че искат да станат моделиери, защото е ясно, че за това се изискват много усилия, да можеш да рисуваш хубаво. А момичетата си мислят, че да си фотомодел е лесно. Най-важното е да имаш съответните физически данни, да се облечеш и да се показваш на подиума. А че това е тежък и неблагодарен труд на повечето от претендентките и през ум не им минава. Непознаването на живота, дори на своето младежко ниво, също е резултат от недостатъчния културен багаж. Изхвърлянето на литературната класика от съвременността доведе до това, че в огромната си част съвременните младежи нямат изградени нормални, истински ценности като: приятелство, любов, преданност, трудолюбие.

- Нещо повече, традиционните, общочовешките ценности днес целенасочено се опровергават и осмиват от съвременната масова култура.

- И това носи горчиви плодове. Ако в човека не са формирани високите чувства и идеали, в него започват да надделява животинското начало. Желанията му са примитивни, въпреки че интелектът е запазен. Едно познато момиче от 10 годишно настояваше да носи обувки на високи токчета. Това беше заветната й мечта, и когато стана на 12, накрая й купиха такива обувки и тя беше на седмото небе от щастие. Въпреки че с тях изглеждаше нелепо и даже уродливо. С тънки крачета, тя още не беше физически достатъчно развита и подготвена за такова натоварване, достойно за възрастен. Да носи обувки с високи токчета за нея е вредно, но горкичката нищо не искаше да чуе, защото й се струваше, че благодарение на тези обувки ще се превърне в красавица. Сега тя си мечтае да стане продавачка в бутик, за да си купува най-модерните дрехи. В същото време не може да се каже, че семейството им е от тези, които се стремят към материални блага. Родителите от детство се стараеха да четат на дъщеря си, водеха я на театър, но сега нито на нея, нито на другите момичета от класа са им интересни хубавите книжки, не ги интересува нито един от учебните предмети, не искат да ходят на кръжоци. Те се отнасят с някакъв недетски цинизъм към ученето и нормалните детско-юношески интереси. Аз бих казала, извратено. Ето един пример: тримата мускетари се възприемат едва ли не като рекетьори, или поне като криминално проявени лица, които кроят козни срещу собствената си страна и водят битка с една жена. Т.е. всичко се обръща с главата на долу. Отказът от класическото наследство предизвиква и отказ от традиционната ценностна система, традиционното възприемане на известните литературни произведения. Бихме могле да се посмеем на тези нелепи разсъждения, ако не беше горчивината от факта, че пред очите ни растат хора, напълно чужди ни по дух и по възприемане на живота, откъснати от класическата култура и традиционни понятия за добро и зло, за чест и подлост, вярност и предателство. Строго погледнато, от медицинска гледна точка, социопатията не е психиатричен проблем. Това е по скоро социален проблем, и трябва да я лекуват не лекарите, а обществото.

- Престъпниците също ли са социопати?

- Разбира се. Само ако не са попаднали зад решетките случайно, поради недоразумение, заради някакво ужасно стечение на обстоятелствата. Пак искам да подчертая, че престъпниците-социопати не са психиатрични пациенти, затова ги прибират не в психиатричните клиники, а в затвора. От гледна точка на психиатрията те могат да се определят като не напълно пълноценни хора, но лекарства за тях не са открити, освен въздействието на достатъчно строг затворнически режим и разумни възпитателни мерки. Ако затворът повече прилича на санаториум, за което днес радеят някои правозащитници, то чувството за безнаказаност само повече ще засили тяхната социопатия.

- А наркоманите социопати ли са?

- Бих казала така: социопатите са рискова група, склонна към нарокомании и други видове зависимости, защото у повечето социопати структурата на личността е много слаба, а потребността от удоволствия е на преден план. И тази личностна слабост води до това, че хората прибягват до най-лесните начини за получаване на удоволствие: към класическите наркотици и към новите, както сега се наричат нехимическите наркотици от типа на компютърните игри и интернет. В киберпространството най-лесно се потапят именно тези хора, които не намират признание в реалния живот. Във виртуалния свят те могат да си изберат друго име, да си измислят друга външност, биография и в лицето на този фантом да получат признанието, което така не им достига в действителността. За съжаление психологическата зависимост от екрана след това прераства във физическа, и накрая нехимическата зависимост добива класическите форми на наркоманията. Също както и при наркоманията и тук се наблюдава повишаване на толерантността, когато болният има нужда все повече и повече да седи пред компютъра, т.е. да повишава дозата на компютърния наркотик. При откъсване от компютъра настъпва абстиненция, а при подновяването на играта – еуфория. В крайна сметка се получава разрушаване на фронталната кора на мозъка, неокортекса, който се „занимава“ с формирането на нашите личностни качества, интуелектуални и творчески способности.

- Отглеждането на децата в непълни семейства може ли да крие заплаха от формиране на социопатия?

- Разбира се! Непълното семейство винаги е дисфункционално. Колкото и да се старае майката да поеме върху себе си двойната роля, да олицетворява и женското, и мъжкото начало, това не е възможно нито физиологически, нито психологически. Трябва да се каже, че дълги години не се оценяваше достатъчно влиянието на бащата в семейството, а всъщност бащата има огромно роля при възпитанието на хармонична личност. При това не само във вид на някакви конкретни възпитателни въздействия, а даже само с факта на своето присъствие. Наличието на баща в семейството дава увереност не само на децата, но и на майката. Двойното осъществяване на възпитателните функции (както от страна на майката, така и от страна на бащата) също е от полза за детето. Този въпрос засега все още е малко изучен, но събраните данни позволяват да се твърди, че присъствието на бащата в семейството има колосална роля. Особена за момчетата. Неслучайно социопатите са предимно момчета и много голяма част от тях са от непълни семейства. Или от семейства, където бащата се държи деструктивно, давайки на момчето лош пример. Момчетата са по-податливи на правилно или неправилно възпитание, затова те много бързо се влияят от лошите примери. Но в същото време те по-лесно се поддават на корекция отколкото момичетата.

- Може ли да се говори за някакви вродени социопатични наклонности на детето, или тук всичко зависи от възпитанието?

- Ако имаме предвид социопатията, то тук всичко е свързано с възпитанието, т.е. в външното въздействие. А при психопатията най-важното са вродените дадености. Въпреки че неправилното възпитание също има формираща роля. Когато детето има някаква мозъчна недостатъчност, травма на главата, прекарани инфекции, повишено вътрешночерепно налягане, неправилното възпитание още повече задълбочава проблема. Тук се изисква провеждане на необходимото лечение, за да бъдат отстранени всички рискови фактори и определено обучение на родителите.

- В какво се състои това обучение?

- Родителите на тези деца често не могат да поставят необходимите рамки на поведение и неволно спомагат за развитието на патологии. Мнозина не дооценяват ролята на домашния труд, не разбират колко е важно за хармоничното развитие на детето то от малко да се приучва да си събира играчките, да помага на майката при почистването на къщата и приготвянето на храната. На децата трябва да се дават подходящи за тяхната възраст домакински задачи и да се настоява те да ги изпълняват, при това не надве-натри, небрежно, а старателно. Това развива чувството за отговорност. Разбира се не бива да лишаваме детето от игри, но радостта не трябва да е само от играта, а и от други успехи, не само игрови. Да, в предучилищната възраст обучението по музика, спортните, художествените и другите подобни занятия също се провеждат в игрова форма, но и там все пак трябва да се стараем да изискваме от детето някакви реални успехи, а не само да го хвалим за това, че изобщо присъства на занятията. При това всеки, дори най-малкият успех трябва непременно да се поощрява, защото постигането на нещо ново трябва да върви през признаването на успеха и изработването на умение да се справя с неуспеха. На детето трябвада се обясни, че неуспехът е естествено явление, че се случва при всеки човек, и при срещата с неудачите не трябва да се отчайва. Робителите би следвало да определят какви наклонности има детето им и да се стараят да ги развиват. А детето трябва да се труди.

- На пръв поглед това са прости неща, а всъщност може да се каже, че е профилактика на социопатията?

Да. Сега родителите често изобщо не разбират много сякаш прости неща, защото средствата за масова информация и някои специалисти буквално ги побъркват. В помощ на родителите, които не се справят с възпитанието на трудните деца, трябва да се създават медико-социални структури, подобни на тези, които сега има в Москва. В тези центрове децата се занимават по специални методики, които ги учат как да създават приятелства, да избягват страхове, конфликтни ситуации, да преодоляват трудности.

- А как да се отнасят родителите с тийнейджърите?

- Това сега е най-сложният проблем. Пубертетният период преминава относително гладко ако младежът се занимава с някакво продуктивно занимание. По съветско време имаше много кръжоци, където психологически деформираните младежи получаваха косвена помощ. Там уж си поставяха не медико-психологически, а социални задачи. Но всъщност паралелно се провеждаше профилактика, а често и корекция на социопатията. Интересни занимания: авиомоделиране, радиотехника, каране на коли, туристически походи и др. под., не позволяваха на момчетата да се мотаят по улиците, помогаха им да формират мъжки качества. Имаше много и безплатни спортни секции, театрални студии, шахматни и др. кръжоци, в които с удоволствие ходеха децата и младежите. Когато децата имат и допълнителни занимания, освен ученето, това обикновено им помага да се предпазят от социопатическо формиране на личността. Създаването на подобни кръжоци може много да помогне на младежите да преминат сложния преходен период.

Превод: П. Спирова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kdrcf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.