Мобилно меню

2.6 1 1 1 1 1 Rating 2.60 (5 Votes)
Документът продължава от част първа (за да отворите предишната част, щрaкнете тук) Текстът е видимо недовършен, но по него се работи и в сегашния момент.


ЧАСТ ВТОРА - ВЕДОМСТВО НА ЦЪРКОВНИТЕ ВЛАСТИ


ГЛАВА I

ВЕДОМСТВО НА СВ. СИНОД

Чл. 107. Ведомството на Св. Синод се разпределя на ведомство на Св. Синод в пълен състав /чл. 6/ и ведомство на Св. Синод в намален състав /чл. чл. 6 и 25/.

Глава ІІ
ВЕДОМСТВО НА СВ. СИНОД В ПЪЛЕН СЪСТАВ

Чл. 108. Ведомството на Св. Синод в пълния му състав се простира върху следното:
1. поддържа единство и връзка с Източноправославната църква въобще и с отделните автокефални православни църкви;
2. има върховен надзор за запазване в точност и чистота учението на св. Православна църква;
3. има върховен надзор за правилно, еднообразно и повсеместно извършване св. св. тайнства и други богослужебни чинове и издава общи наредби за общественото и частно богослужение;
4. ръкополага епископи и извършва канонически избор на митрополити;
5. приготвя и освещава св. Миро;
6. канонизира светии, открива мощите им и определя начина на чествуването им;
7. преглежда решенията на Църковно-народния събор и приетите от него канонически наредби, съгласно чл. 128.
8. издава синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в случай на неотложни нужди и ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им Църковно-народен събор;
9. издава правилници и наредби за вътрешния ред и дисциплина в Църквата;
10. изслушва всяка година подробно изложение на намаления състав на Св. Синод за състоянието на работите в Църквата и






Чл. 104.





Чл. 105.





-св. таинства




честването

7. преглежда решенията на Църковния събор, съгласно чл. 125.



им Църковен събор, съгласно чл. 238 ?





взема надлежни мерки за църковното преуспяване;
11. изслушва докладите на епархийските архиереи;
12. разглежда и решава – като първа и последна съдебна инстанция – дела на архиереи;
13. избира членове на дисциплинарния съд при Св. Синод;
14. съставя списък на достойните за архиерейски чин;
15. ревизира, когато намери за нужно, чрез свои членове, дейността на всеки архиерей;
16. разглежда оплаквания на архиереи и на пряко подведомствени на Св. Синод началници на църковни учреждения против разпоредби на Св. Синод в намален състав;
17. назначава длъжностните лица на ръководните служби в Църквата;
18. помилва;
19. дава църковни отличия /офикии/;
20. решава – по предложение на Св. Синод в намален състав – къде, колко и какви училища да се откриват за подготовка на свещенослужители и вероучители и определя програмите и правилниците на училищата, подведомствени на Св. Синод, като се запазват постановленията на чл. 14 от Закона за изповеданията;
21. насърчава частната църковна благотворителност;
22. следи да изпълняват усърдно и точно своите длъжности и наредбите на своето началство архиереите, всички свещенослужители, църковно-служители и монаси;
23. определя и събира от църковните учреждения и манастирите помощи и дажби за общите нужди на Църквата;
24. утвърждава бюджетите на Църквата;
25. утвърждава уставите и фондовете при Св. Синод и подведомствените нему учреждения;
26. открива и прогласява нови ставропигиални манастири;
Чл. 109. По основни въпроси от вероизпове–ден и богослужебен характер в засед... отпада




???








â24. да получава от държавната власт надлежните суми за издръжка на Върховното църковно управление и удовлетворение общите нужди на Църквата и клира;

Св. Синод, съгласно чл. чл. 6, т. 7 и чл. 33 от Закона за вероизповеданията;


-следи архиереите, всички свещенослужители, църковно-служители и монаси да изпълняват усърдно….началство.
24......
25. Утвърждава бюджетите на Църквата
26. утвърждава уставите и фондовете при Св. Синод и подведомствените нему учреждения; открива нови такива и утвърждава техните устави, устройствени правилници и бюджети;
27. открива, прогласява и закрива ставропигиални манастири;
28. да одобрява решенията на Върховния църковен съвет;
29. решава въпроси от ведомството на Св. Синод в намален състав при необходимост.

Глава ІІІ
ВЕДОМСТВО НА СВ. СИНОД В НАМАЛЕН СЪСТАВ

Чл. 110. Ведомството на Св. Синод в намален състав е да се грижи:
1. да се запазва в точност и чистота учението на св. Православна църква;
2. да се извършва правилно, еднообразно и повсеместно богослужението;
3. да се проповядва редовно Словото Божие;
4. да се насажда, поддържа и развива християнското благочестие, нравственост и частната благотворителност;
5. предварително да преглежда и одобрява печатането на Св. Писание, богослужебните книги и съчинения с догматическо съдържание, определени за употребление в православните църкви, тъй също и ръководствата по Закон Божий и да издава и одобрява книгите по църковно пение;
6. да издава Св. Писание и богослужебните книги и да бди други да не издават такива книги;
7. да се полагат старания за съграждане и украсяване на храмове и параклиси в източноправославен стил.
ЗАБЕЛЕЖКА: За запазване на източно-православната иконопис от неправо-славно влияние и от израждане, урежда иконописна и дърборезбарска цензура, издава иконописни ръководства и ерминии, придружени с най-добрите образци на православната иконопис и на образците на българските светии;
8. да се поддържа и усъвършенствува църковното пение;
9. да се поддържа благолепие и благочиние в църквите и достойно да се почитат св. св. храмове, свещените обители, гробища и всички свещени здания и предмети, предназначени за богослужение;
10. да не се употребяват при общест-веното и частно богослужение свещи, които не са изработени в църковна свещоливница;
11. да преуспяват духовно и материално манастирите и монасите в тях да



Чл. 106.







-употреба в .. също учебниците и помагалата по Закон Божий и вероучение и за българските училища и да издава…


-други без негово благословение да...







живеят съгласно монашеските обети и да се подвизават в милосърдие и духовна просвета;
12. да се вземат мерки за опазване православните християни от влиянието на инославни, иноверни и противорелигиозни пропаганди и за прибиране в лоното на Църквата всички отклонили се от нея;
13. да се откриват с одобрението на Св. Синод в пълен състав и по реда на чл. 14 от Закона за изповеданията, училища за подготовка на клир, църковнослужители и вероучители и да назначава и уволнява учителите и възпитателите в училищата, подведомствени на Св. Синод;
14. да се откриват специални образователни курсове за свещенослужители и пр.
15. да издава наредби по издирване, съхраняване, описване, прибиране и изучаване църковните старини и да поддържа църковен музей;
16. да назначава и уволнява чиновниците и служащите при централното управление;
17. да утвърждава в длъжност протосингелите при митрополиите;
18. да одобрява решенията на епархийските началства за пенсиониране на енорийските свещеници;
19. да одобрява решенията на епархийските и манастирските началства за ръкоположения на свещенослужители;
20. да изслушва изложенията на епархийските архиереи и непосредствено нему подведомствените учреждения и органи и да взема нужните мерки;
21. да се изпълняват точно и своевременно решенията на Св. Синод в пълния му състав и ония на Църковно-народния събор;
22. да дава всяка година изложение на Св. Синод в пълен състав за състоянието на работите в Църквата;
23. да изработва мотивирани проекти за отменение или изменение на съществуващи и за установление на нови църковни законоположения, наредби и правила;
24. да решава присъединяването на
енории от една епархия към друга;





Св. Синод в пълен състав и по реда на чл. чл. 6, т. 7 и чл. 33 от Закона за вероизповеданията,














Църковния събор







25. да разрешава, по предложение на надлежните епархийски началства, откриване на енории с по-малко от определения брой венчила;
26. да одобрява откриването на нови епархийски манастири;
27. да приема дарения и завещания и да ги употребява чрез Върховния съвет за целите, за които са предназначени;
28. да разрешава заменяне на недвижими имоти, принадлежащи на манастирите, на върховното управление или непосредствено подчинените нему църковни учреждения, както и сключване на заем, след като вземе мнението на Върховния църковен съвет;
29. да одобрява решенията на Върховния църковен съвет;
30. да получава от държавната власт надлежните суми за издръжка на Върховното църковно управление и удовлетворение общите нужди на Църквата и клира;
31. да повдига по длъжност духовно-съдебно пресладване против провинени духовни лица;
32. да разрешава препирни за компетенции между отделни църковни власти;
33. да помилва;
34. да упражнява надзор върху църковните заведения, институти и сдружения и да ревизира чрез определени от него лица всяко църковно-административно учреждение и манастири и
35. да ревизира колчем намери за добре, дейността на отделенията при канцеларията си.

Глава IV
ВЕДОМСТВО НА ПАТРИАРХА

Чл. 111. Патриархът, като предстоятел на Българската православна църква, освен ведомството си като епархийски архиерей, има следното ведомство:
1. председателствува заседанията на Св. Синод в пълен и намален състав, Църковно-народния събор и Върховния църковен съвет;



закриването на епархийски


църковен

продажба, замяна и ипотека на недвижими имоти, принадлежащи на църквите и манастирите

-заем, като при необходимост

- в пълен състав

Да се прехвърли към пълен състав
Съгласно, съобразно… чл. 25 от Закона за вероизповеданията

29.


30.

31.
32.


33. ревизира когато…отделите
34. да открива и устройва целеви фондове и структури при Св. Синод и подведомствените нему учреждения, като уставите и правилниците за дейността им се одобряват от Св. Синод в пълен състав.


Чл. 107.




Църковния събор

; последният по решение на Св. Синод може да се председателствува и от митрополит.

2. бди за своевременно и точно да се изпълняват решенията на Св. Си­нод, Църковно-народния съвет и Върховния църковен съвет, влезли във власт сила;
3. представлява Българската православна църква и от име на Св. Си­нод се сношава с държавните власти и другите църкви;
4. свиква в законноустановеното време Св. Синод и Църковно-на­родния събор на заседание;
5. приема писма, молби и тъжби до Св. Синод и своевременно ги представя за надлежно разглеждане и разрешение;
6. ползува се с първенство и чест пред всички архиереи на Българ­ската православна църква и носи титлата "Светейшество";
7. ръкополага със Св. Синод в пълния му състав епископи на Бъл гарската църква;
8. освещава със Св. Синод св. Миро;
9. бди за запазване църковната дисциплина и ред и при нарушения внася въпроса в Св. Синод за вземане надлежни мерки;
10. дава отпуск на епархийските архиереи и разрешение да идват в столицата;
11. управлява българските православни църковни общини в чужбина гдето няма организирани български епархии и
12. носи епанокамилавка с кръст — бяла или черна.
Чл. 112. Патриархът няма право да решава или извършва нещо по общите дела на църквата без мнението на Св. Синод и последният няма право да решава или извършва нещо без мнението на патриарха или него­вия заместник. Изпълнителната власт принадлежи всякога на патриарха или на неговия заместник.
Чл. 113. За нарушение служебните права и задължения, патриархът, като всеки архиерей, подлежи на съд пред Св. Синод в пълен състав.



-за- отпада

Църковния събор

-в сила;

-от името на Св. Синод осъществява отношенята с държавните….


Църковния събор











където

-носи бяла …. -с кръст;

108.





109.




Глава V
ЗАСЕДАНИЯ НА СВ. СИНОД

Чл. 114. Заседанията на Св. Синод в пълен и намален състав са закон­ни, когато стават под председателството на патриарха или неговия замест­ник и в присъствието най-малко на половината членове.
Чл. 115. Св. Синод в пълен състав се свиква редовно всяка година през м. юни и м. ноември, а извънредно — когато намерят за нужно па­триархът или Св. Синод в намален състав или когато това се поиска от по­ловината епархийски архиереи.
Чл. 116. Св. Синод в намален състав заседава постоянно и сам опре­деля своите ваканции.
Чл. 117. Решенията се взимат с вишегласие на присъствуващите чле­нове. При равногласие надделява мнението, за което е дал глас председа­телят.
Въздържане от гласуване не се допуска.
Особено мнение се допуска, ако бъде заявено и обосновано устно в заседание и се представи писмено до три дни след заседанието.
Чл. 118. В заседанията право на почин има всеки член.
Чл. 119. Председателят открива и закрива заседанията. Той ги ръ­ководи учтиво и безпристрастно и бди да се пази благочиние при разисква­нията. А като събира гласовете по реда на старшинството, посочва най-младия член и обявява решението.
ЗАБЕЛЕЖКА: Старшинството между митрополитите се определя от деня, когато митрополитът е канонически избран на епархийския престол, който той представлява.
Чл. 120. Членовете на Св. Синод са длъжни да се отнасят почтително към председателя си, както и един към други, а също да не се отклоняват от длъжностите си.
Чл. 121. Когато някой от синодалните членове се провини в заседа­ние, било че в обращенията си не пази нужното благоприличие, било че се отклонява безпричинно от длъжностите си, било че не пази установения ред в заседанията, председателят му

Чл. 110.


-или негов

111.



112.


113.





114.

115.


Събира гласовете по реда на старшинството, като започва от най-младшия и обявява



116.


117.



прави забележка насаме или ако това не помогне, бележката става в самото заседание, а в краен случай внася в Св. Синод предложение за наказанието му.
Чл. 122. Ако патриархът, като председател на Св. Синод, прегреши против устава въобще, Св. Синод, чрез своя старши член, му прави учтиво подсещане за изправление. В случай на несполука, такова подсещане му се прави в заседание на Св. Синод в пълен състав. Ако и след това не се из­прави, Св. Синод взема нужните мерки, съгласно църковните канони, за преставането му от длъжност.
Чл. 123. За всяко заседание се държи протокол, който се вписва в протоколната книга и се подписва от председателя и от всички участвува­ли в заседанието членове, подир което решенията влизат в сила.

Глава VI
КАНЦЕЛАРИЯ НА СВ. СИНОД

Чл. 124. При Св. Синод има канцелария, съставът и устройството на която се определя от Св. Синод.
Чл. 125. На чело на канцеларията стои главен секретар, който се грижи и отговаря за нейния общ и правилен ход. Той трябва да има висше богословско образование и достатъчна църковна подготовка.

Глава VII
ВЕДОМСТВО И ЗАСЕДАНИЯ НА ЦЬРКОВНО-НАРОДНИЯ СЬБОР

Чл. 126. Църковно-народния събор има следното ведомство:
1. изменя и допълня устава на Българската православна църква по предложение на Св. Синод или по предложение на 1/2 от членовете на събора;
2. установява, допълня, изменя и
отменя църковните законоположения, наречени канонически наредби;
3. изслушва изложение от страна на Върховния църковен съвет по стопанско-финансовите и благотворителни дела на
църквата и се произна­ся по него и


118.





Чл. 119.- води протокол…


-след което



Чл. 120.


121. Начело

Главен секретар



Глава VІІ
ВЕДОМСТВО И ЗАСЕДАНИЯ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР

Чл. 122. Църковният събор





4. избира членове на Върховния църковен съвет.
Чл. 127 В законодателната си дейност Църковно-народния събор на­блюдава неизменно догмите на православната вяра, правилата и практика­та на Вселенската църква, църковния мир и единение.
Чл. 128. Решенията на Църковно-народния събор по въпроси от вероучителен (догматичен), канонически и богослужебен характер имат сила, ако до 15 дни от гласуването им не последва от Св. Синод изявле­ние, че те са несъгласни с учението и преданията на Вселенската право­славна църква. Оспорваните решения се внасят в следния редовен или из­вънреден Църковно-народен събор за ново разглеждане.
Чл. 129. Църковно-народният събор се свиква редовно веднаж в че­тири години, а извънредно при нужда.
Чл. 130. Църковно-народният събор се свиква, открива, ръководи и закрива от патриарха или негов заместник.
Патриархът или заместникът му открива Църковно-народния събор със слово, в което се очертава положението на Българската църква и се посочват законопроектите и предложенията, които се внасят за разглежда­не в събора.
Чл. 131. Заседанията на Църковно-народния събор са законни, ако присъствуват повече от половината съборни членове, а решенията се вземат с вишегласие на присъствуващите членове.
Чл. 132. Съборното бюро се състои от председателя или заместника и от избрани от събора четирима секретари: двама клирици и двама миряни.
Чл. 133. Съборните разисквания и решения се записват в особена протоколна книга и се подписват от бюрото на събора.
Чл.134. Решенията на събора влизат в сила от деня на обнародването им.
Чл. 135. Правилник за вътрешния ред си изработва самия събор.
Глава VIII
ВЕДОМСТВО И ЗАСЕДАНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ ЦЪРКОВЕН СЬВЕТ
Чл. 136. Върховният църковен съвет
при Св. Синод управлява всички общо-


Чл. 123.
Църковният събор


124. Църковния събор

каноничен



Църковен събор

125. Църковният събор


126. Църковният събор


Църковния събор



127. Църковния събор



128.


129.


130.

131.
самият


132.

църковни и синодни имоти, капитали и фондове и има надзор над всичките общо-църковни стопанства.
Бди за доброто запазване, осигуряване и стопанисване на всички църковни имоти.
Гласува и преглежда бюджетите на църквата и ги представя за ут­върждаване от Св. Синод в пълен състав.
Той се отчита пред Църковно-наро-дния събор и отговаря за делата си пред него.
Чл. 137. Всички решения на Върховния църковен съвет влизат в си­ла, подир като бъдат одобрени от Св. Синод в намален състав.
Чл. 138. Когато Св. Синод в намален състав не утвърди някое реше­ние на Върховния църковен съвет, Св. Синод в пълен състав изслушва Върховния църковен съвет и след това взема окончателно решение по спорния въпрос.
Чл. 139. Заседанията на Върховния църковен съвет са законни, кога­то в тях вземат участие председателят и поне половината от членовете му.
Чл. 140. Председателят открива, ръководи и закрива заседанията. При събиране на гласовете, той почва от най-младия и констатира решението.
Чл. 141. Решенията се вземат с вишегласие на присъствуващите чле­нове. В случай на равногласие, надделява гласът на председателя.
Въздържане от гласуване не се допуска.
Особено мнение се допуска, стига да бъде то, заедно с основанията му в общи черти, заявено в самото заседание и да се представи писмено най-късно до три дни след вземане на решението.
Чл. 142. За заседанията на Върховния църковен съвет се водят протоколи, които подир одобрението им в заседание се подписват от пред­седателя и членовете.

Глава IX

ВЕДОМСТВО

НА ЕПАРХИЙСКИЯ АРХИЕРЕЙ

Чл. 143. Епархийският архиерей има

синодални





Църковния събор

33.

след

34.



35.


36.


37.






38.

след




139.

всичката пълнота на йерархиче­ската власт в делата на вярата и нравствеността, свещенодействието и пастирското попечение и управлява епархията си при съдействието на епархийския съвет. Нему принадлежи правото на почин и ръководство във всички области на епархийския живот.
Чл. 144. Във ведомството на епархийския архиерей влизат следните права и задължения:
1. да бъде делом и словом учител и наставник на клира и народа в епархията си;
2. да пази, брани, поддържа и разпространява вярата между паство то си;
3. да бди, редовно и правилно да се проповядва от клира и да се взе­мат мерки за духовното просвещение на християните;
4. да поучава и наставлява писмено и устно клира и християните в благочестие и нравствена чистота;
5. да увещава и насърчава клира и християните да бъдат милостиви и благотворителни към всеки нуждаещ се;
6. да бди за правилно, еднообразно и редовно извършване богослу­жението и за поддържане църковното благолепие, като се грижи и за по добрение на църковното пение;
7. да настоява и дава благословение за въздигане или поправяне църкви, параклиси и манастири и да бди, щото те да се съграждат и укра­сяват в православно-църковен стил, като се стараят и да се запазват цър­ковните старини;
8. да освещава църкви и манастири;
9. да настоява всички църкви и манастири да бъдат снабдени с цър­ковни одежди, богослужебни книги, икони и др. принадлежности, потреб­ни за богослуже-нието и всичко да се пази в чистота и ред;
10. да ръкополага достойни мъже за енорийски, манастирски и други свещенослужители и да издава заповеди за назначението им;
11. да назначава архиерейски
наместници, игумени и други свещеници на специални служби;
12. да посещава поне веднъж в годината градовете на епархията си, а селата - когато му е възможно, за преглед на църквите и за непосредствено пастирско




140.




















въздействие върху клира и паството;
13. да изпраща протосингела и други длъжностни лица да ревизират епархийските учреждения, манастири и църкви и служебната дейност на клира, епархийските наместници и игумени или да изпълняват други слу­жебни поръчения, след което да дават писмен отчет;
14. да има върховното попечение и ръководство в задружната църковна дейност на клира в епархията и да свиква поне един път в годината духовенството на околийски или епархийски събрания за раз­глеждане и организиране на пастирската дейност на клира;
15. да представя всеки три години на Св.Синод през м. април из­ложение за епархийската си дейност и състоянието на епархията;
16. да приема дарения и завещания за митрополията и да ги управ­лява и употребява, чрез епархийския съвет, за целите, за които са пред­назначени;
17. да подига по длъжност духовно-съдебно преследване против про­винени клирици и християни в епархията си и в случай на тежки и извик­ващи обща съблазън провинения, по определение на епархийския съвет, временно да отстранява обвиняемите от църковни длъжности, ако те зае­мат такива, докле се издаде присъда и тя влезе в законна сила.
В подобни случаи на църковно-углавно дело се дава спешност.
18. отечески да увещава провинени клирици, да ги вразумява и да им налага празност за не повече от 15 дни в тежки случаи, когато, поради естеството на провинението и за избягване обща съблазън е потребно не­посредствено и бързо архиерейско въздействие; налаганата празност не се вписва в прослужните списъци; против нея може да се подаде оплакване пред Св. Синод, което не спира изпълнението на наказанието;
19. да внася за разглеждане в епархийския съвет въпроси от ведом­ството си, по които иска да има мнението на съвета;

20. да отнася до Св. Синод за окончателно произнасяне ония реше­ния или постановления на епархийския съвет, които















докато



аргос







не намира за законно и полезно да утвърди или одобри;
21. да изпълнява разпорежданията на Св. Синод и да бди да се изпълняват от подведомствените му органи разпорежданията на Св. Синод и епархийската власт;
22. да иска отпуск от патриарха за отсъствие от епархията си за пове­че от 15 дни и съгласие на епархийския архиерей, в чиято епархия иска да отиде;
23. да извършва всичко, предвидено за него от църковните правила и настоящия устав.
Чл. 145. При всяка митрополия има протосингел, който се назначава от епархийския архиерей и утвърждава от Св. Синод.
За протосингел се назначава духовно лице с висше богословско образование и с качества, предвидени в п. 4 на чл. 57 от устава.
Протосингелът е помощник на митрополита в управлението на епар­хията, намира се под негово пряко и непосредствено ведомство и го за­мества в негово отсъствие по негови изрични указания. Той получава за­плата по епархийския бюждет.

Глава Х
ВЕДОМСТВО И ЗАСЕДАНИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЬВЕТ

Чл. 146. Епархийският съвет се грижи:
1. да се разпространява и запазва чистотата в учението на църквата, да се запазва и развива християнската нравственост и църковната благо­творителност, да се проповядва и разяснява редовно Словото Божие и да се утвърждава във вяра и благочестие православното християнско се­мейство;
2. да се извършва навсякъде редовно богослужение, да се поддържа благолепието
и благочинието в храмовете и да не се употребяват при обществено и частно богослужене свещи, изработени не в църковната свещоливница;

3. да съставя епархийските бюджети и да ги представя на Св. Синод за утвърждение;








141.









142.









4. да управлява общоепархийските имоти, фондове и капитали и да надзирава всички епархийски стопанства и заведения; да събира от църк­вите, манастирите и църковните заведения дажби за епархийски църковни нужди в размер, установен от Св. Синод;
5. да ревизира редовно всеки три месеца и извънредно, когато на­мери за добре, сметките на епархийските касиерсчетоводители и да пре­глежда отчета на същия за изтеклото бюджетно упражнение, който се изпраща на Св. Синод за окончателна проверка от комисията по проверка на църковните отчети;
6. да взема решение за ревизиране сметките на архиерейските намест­ничества, църковните настоятелства, манастирите и другите архиерейски заседания;
7. да отчислява църковните настоятелства, когато не изпълняват усърдно и добросъвестно своите длъжности.
ЗАБЕЛЕЖКА: На мястото на отчислен църковен настоятел се назна­чава получилият най-много гласове подгласник;
ако бъде отчислено ця­лото настоятелство, назначава се, по представление на председателя, комисия от четирима души, които имат качествата на избираеми за църков­ни настоятели, тая комисия има всички права и задължения на църковно настоятелство;
8. да преглежда и утвърждава бюджетите на църковните настоятелства и епархийските манастири, както и на всички църковни фондове и общоепархийски стопанства и заведения и да проверява изпълнението на тия бюджети;
9. да разрешава на църковни настоятелства и фондове и на епархий­ски манастири да продават, разменяват или ипотекират недвижимите имоти и да сключват заеми; тия решения стават окон-
чателни за фондовете при митрополиите и за епархийските манастири само след надлеж­ното им утвърждение;

10. да съставя опис на движимите и недвижимите имоти на митро­полията;
11. да се водят описи на имотите на църквите, митрополията и всички други























-след одобрение от Св. Синод;

църковни заведения;
12. да са снабдени с нотариални актове всички църковни имоти в епархията;
13. да изслушва отчетите за всички ревизии в епархията и да взема целесъобразни мерки за благопреуспяването на църковния живот и пра­вилното управление в епархията;
14. да се водят редовно и държат неповредени регистрите за кръ­щения, венчания и умиралия;
15. да държи послужни списъци на клириците и подробни списъци на енориите, църквите, параклисите, епархийските манастири и заведения;
16. да помага на епархийския архиерей във всичко, гдето се окаже нужда, като негов най-близък сътрудник в управлението на епархията.
Чл. 147. Заседанията на епархийския съвет стават под председател­ството на епархийския архиерей или негов заместник и са законни при участието поне на половината от членовете.
За реда на заседанията и протоколите се прилагат чл.чл. 117, 119 и 123.
Чл. 148. Решенията на епархийския съвет се вземат по вишегласие. Те се утвърждават от епархийския архиерей. В случай на разногласие въпросът се отнася за разрешение в Св. Синод.

Глава XI
КАНЦЕЛАРИЯ НА МИТРОПОЛИЯТА

Чл. 149. При всяка митрополия има канцелария, която е едновремен­но канцелария на епархийския архиерей и епархийския съвет. Тя се състои от:
1. един секретар, който ръководи канцеларията и отговаря за реда в нея;
2. един касиерсчетоводител, който отговаря за сумите и редовността на
сметките;
3. подсекретари и др. чиновници и прислужници, определени по щат.

Чл. 150. Секретарят е лице с висше богословско образование, а оста­налите чиновници — с предимно богословско образование.










143.



-чл. чл. 113, 115 и 119.

Чл. 144.





145.



2-служители, собразно нуждата от специалисти в съответните дейности, определени по щат;
- отпада.

Чл. 146.
- служители с образование, изисквано за съответната длъжност.


Целият служебен персонал при митрополията и архиерейските намест­ничества се назначава от епархийския архиерей.
Чл. 151. Всички писма, молби и др. книжа по дела, подлежащи на епархийския съвет, се подават на името на епархийския архиерей, който им дава надлежен ход.

Глава XII
ВЕДОМСТВО И КАНЦЕЛАРИЯ НА АРХИЕРЕЙСКИТЕ НАМЕСТНИЦИ

Чл. 152. Ведомството на архиерейския наместник в духовната око­лия се простира върху следното:
1. да наблюдава и да се грижи за чистотата и разпространяването на св. православна вяра, за правилното и редовно проповядване от страна на свещениците, за организиране на религиозно нравствена просвета и за утвърждаване на
православното християнско семейство във вяра и бла­гочестие;
2. да се грижи за чистотата на християнските нрави и за прилагане наредбите на църковната власт;
3. да се грижи за правилно, редовно и еднообразно извършване на църковното богослужене и за благолепието и благочинието на църквите;
4. да се грижи, клириците да изпълняват точно и усърдно длъжнос­тите си;
5. да нарежда привременно заместници на заболели и починали све­щеници, докле получи надлежно нареждане от началството си;
6. да се грижи за постройка и поправка на църковните здания и да взема мерки за запазване на фрески, икони, иконостаси и всички ценни църковни старини;
7. да посещава поне веднаж в

годината всички енории в духовната околия, да изучава състоянието на църквите, техните
свещени принадлеж­ности, гробищата и църковните имоти, ръководството на религиозно-нравствената просвета и възпитание и службата на свещениците и



147.





Чл. 148. Архиерейското наместничество е поделение на Митрополията и няма право на самостоятелен бюджет. То се ръководи от назначен от митрополита архиерейски наместник, който има следното ведомство в духовната околия:









докато






дей­ността на църковните настоятелства.
Бележките си по ревизията във всяка енория той прави писмено в особена ревизионна книга, каквато има при всяко църковно настоятел­ство, а в митрополията донася за констатираното.
В края на годината дава на епархийското началство обстойно изложе­ние за състоянието на духовната околия;
8. да преглежда регистрите за кръщения, венчавания и умирания и приходно-разходните книги на църковните настоятелства;
9. да се грижи за снабдяване свещениците и църковните настоятел­ства с позволителни за венчаване, свидетелства, регистри и др. книжа и да се внасят ежемесечно в митрополията събраните приходи;
10. да се представя всеки месец на митрополията отчетна ведомост за
приходите и разходите на наместничеството;
11. да ревизира ежемесечно сметките на отчетните лица при намест­ничеството и съставения акт да изпраща в митрополията;
12. да държи опис на вещите на наместничеството;
13. да свиква - с одобрението на митрополита - клириците от околията за братско обсъждане на въпроси из пастирската практика и взаимопо­мощ, за намерване средства за поддържане и засилване вярата, нравстве­ността, духовната просвета и частната благотворителност;
14. да разрешава до 7 дни отпуск на чиновниците при наместничество­то и на свещениците от околията за в пределите на епархията и
15. да изпълнява и да бди да се изпълняват разпорежданията на епархийското началство.

Чл. 153. Когато отсъствува архиерейския наместник, замества го
енорийският свещеник, определен от епархийския архиерей.
Чл. 154. При всяко архиерейско наместничество има канцелария. Длъжностните лица се назначават от


















намиране





149.

150.


епархийския архиерей.

Глава XIII
ВЕДОМСТВО НА СВЕЩЕНИЦИТЕ

Чл. 155. Енорийският свещеник има следните права и задължения:
1. да отслужва по установения църковен ред редовно и с подобаващо благочиние св. литургия и ежедневното църковно правило и да извърш­ва всички тайнства и чинодействия по желание на енориашите си;
2. да се грижи за добрия ред и благоговейно и смислено четене и пеене при богослужението, за чистота и благолепието на храма и гробищата и за доброто състояние на одеждите, книгите и др. църковни принадлежности и за запазване църковните старини;
3. редовно да проповядва и при всеки сгоден случай да поучава ено­риашите си в истините на православната вяра и християнската нравственност.
ЗАБЕЛЕЖКА: Мирянин, познат по своята подготовка, правомислене, църковност и благонравие, може да бъде допускан да държи във време на частно и обществено богослужение църковни слова само с разрешение на надлежния енорийски свещеник;
4. да запознава енориашите си с длъжностите им като членове на цър­квата, като ги обучава в Закон Божий и чрез извънцърковни поучения и беседи;
5. с пастирско усърдие да пази енориашите си от иноверни и инославни пропаганди;
6. да се грижи за духовното преуспяване на енориашите си, да ги посещава и увещава редовно да посещават богослужението, да се изповяд­ват и приобщават със св. св. Тайни, да кръщават навреме децата си и ги възпитават в църковен дух;

7. да се грижи членовете на енорията му да изпълняват църковните наредби;
8. със съдействието на църковното настоятелство да насърчава християнското



151.















добротворство;
9. да се явява на събрания, свикани по нареждане на епархийския архиерей;
10. да води редовно и да държи неповредени регистрите за кръще­ния, венчания и умирания, да издава от тях извлечения и да изпраща на началството си статистически данни за случилите се в енорията му кръщения, венчания и погребения;
11. да държи в изправност служебно-енорийската си архива;
12. да надзирава църковните служители в храма и енорията и когато те са неизправни да съобщава на църковното настоятелство или, ако бъ­де нужно, да донася на по-горната църковна власт;
13. да извършва проверки (дознания) по поръка на епархийското началство;
14. да има нужното попечение за църковните имоти и да заляга за тях­ното умножаване;
15. да живее в енорията си и да не се отлъчва от нея без разрешение на началството си;
16. да изпълнява своевременно и точно нарежданията на духовното си началство;
17. да получава за своята издръжка срещу службата си:
а) възнаграждение за извършване на частни свещенодействия и оби­чайните дажби в натура;
б) добавъчно възнаграждение по "Бюджета на Църквата".
ЗАБЕЛЕЖКА: Според местните условия и нужди, епархийското начал­ство може да задължава църковните настоятелства да улесняват своите свещенослужители с жилище в църковно-енорийския дом и с работна земя;
18. да се ползува, съгласно църковн ите правила, настоящия устав и др. общо-църковни наредби, с всички права на служб ата и сана си, докато тия права не му са отречени или отнети по църковно-съдебен ред;

19. да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно всички свои задължения по служба и сан, определени от










възложение
















църковните правила и настоящия устав, като за всяко нарушение на тия си задължения отговаря по надлежния църковно-дисциплинарен и църковно-съдебен ред.
Чл. 156. Гореизложените права и зад ължения в техния общ дух имат и всички све щеници на неенорийската служба при храм.
Чл. 157. Дяконите, съгласно църковните правила, са помощници на архиерея и свещеника в тяхната служба и имат всички обществено-клирически права и задължения.
За своята издръжка дяконите получават заплата от църковните насто­ятелства или от учрежденията, при които служат и възнаграждение за участие в частни свещенодействия.
Чл. 158. Всеки клирик или монах, който отива в друга епархия или духовна околия, трябва да има от своето началство отпустително писмо, с което да се представи на местната духовна власт.
Чл. 159. На клирици и монаси е забранено да заемат служби, да пое­мат задължения, да посещават заведения и места и да имат държание, не­съвместимо с техния сан и подронващи авторитета на църквата.

Глава XIV
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЦЪРКВИТЕ, ЕНОРИАШИТЕ И ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 160. Църквата е юридическо лице и може да придобива движими и недвижими имущества и да разпорежда с тях. Към имуществата на църквата принадлежат:
а) храмът (зданието) с всичките му принадлежности, както и числя­щите се към него други храмове и параклиси;
б) движими и недвижими имущества, пожертвувания за благоус­тройството и нуждите на храма и енорията;
в) суми, постъпили в храма от разл ични източници, като: свещи, дискуси, при ходи от движими и недвижими имоти и др.;

г) движими и недвижими имоти, завещания в полза или собственост на храма, макар и със специално предназначение за благотворителни и просветни цели, за



152.


53.





154.



155.


Глава ХІV

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЦЪРКВИТЕ /ХРАМОВЕТЕ/, ЕНОРИАШИТЕ И ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 156. Църквата /храмът/ е юридическо лице …
Представителите на църквите и манастирите могат да се разпореждат с недвижимо имущество при условие, че са изрично упълномощени за това с протокол от епархийския съвет, одобрен от Св. Синод, във връзка с чл. 110, т. 28.





издръжка на клира и т. н.
д/ суми от църковно-енорийски дажби, такси и други.
Чл. 161. Църква, която е без енория и няма особено назначение, се управлява от настоятелство, назначено от епархийското началство.
Гробищна църква без енория се управлява от местното църковно настоятелство, а при повече енорийски църкви църкви в населеното място — от четиричленно настоятелство, избрано от настоятелствата на енорийските църкви и председателствувано от енорийски свещеник, определен от митрополита.
Чл. 162. Към енорията принадлежат всички лица от православно изповедание, които живеят в границите на енорията и запазват жива връз­ка с енорийския храм, клир и живот.
Енориашите имат всички общи църковни права и предвидените в на­стоящия устав.
Чл. 163. Отнемане или ограничение на общи църковни права става по църковно-съдебен ред (чл. 57, т. 3).
Чл. 164. Християните-енориаши са длъжни: точно, твърдо и неизменно да изповядват православната вяра, да посе-щават богослужението, да се изповядват и причастяват редовно, да съдействуват за благосъстоянието на енорията в религиозно-нравствено отношение, да участвуват в рели­гиозния живот на енорията, да се грижат за издръжката на църквата и клира и изобщо да спазват наредбите на Православната църква.
Чл. 165. Църковното настоятелство има следните права и задължения:
1. управлява имотите, капиталите и стопанствата на храма.
Постановленията му за купуване, продаване, заменяне, даване под наем на църковни имоти, както и за построяване или поправяне църковни сгради и изписване на храма, подлежат на утвърждение от епархийския съвет;
2. грижи се да увеличава средствата на храма;
3. събира установените църковно-енорийски дажби и такси;
4. грижи се за съграждане храм или параклис, ако има нужда;

5. настоява пред надлежната власт за съграждане храм или параклис и стая
при гробищата, както и за ограждането, чистотата, реда и благолепието на гробищата;


Чл. 157. Църква /храм/, която - ново!!!




158.



159.


160.






161.



продаване, заменяне – да отпадне?


-и Св. Синод, по силата на чл. 110,
т.28.





6. приема - с одобрение на епархийското началство — дарения и за­вещания и придобива по други законни начини движими и недвижими имущества на храма;
7. снабдява се за всички недвижими църковни имоти с нотариални актове, планове и скици и взема мерки да се пазят границите на полските недвижими имоти чрез постоянни неподвижни знакове;
8. съставя бюджета за приходо-разхода на храма и го изпраща за утвърждение от епархийския съвет;
9. следи за редовното упражнение на църковния бюждет;
10. води опис на църковните имущества;
11. взема решения — с одобрение от епархийското началство — за завеждане дела пред общите и други съдилища, а така също упълномо­щава лица, които да го представляват при извършване всякакви нотариал­ни актове;
13. грижи се за благолепието на храма и за доброто състояние и оси­гуряване на църковните имоти;
14. застъпва се пред властите да не се откриват около църквата и на разстояние по-близо от 100 м питейни, увеселителни и многошумни за­ведения;
15. грижи се да се набавят свещи от църковната свещоливница, ико­ни и всички потреби за храма и за богослужението от църковните (си­нодални и епархийски) магазини.
ЗАБЕЛЕЖКА: Набавяне на икони, съсъди и предмети с художестве­но значение става с предварителното им одобрение от епархийското начал­ство;
16. грижи се със съдействието на самите богомолци за благочинието при богослужението;
17. назначава за храма прислужници и с одобрението на епархийското началство дякон, певци, певчески хор и други църковни служители и се грижи за тяхната издръжка.



























ща стипендии или помощи на младежи за подготовка на певци и клирици;
ЗАБЕЛЕЖКА 2. Църковни служители, чиято издръжка е само от това занятие, получават заплата или възнаграждение по щат, съответно служебния и образователния им ценз;
18. при нужда и възможност, с одобрение на епархийското началство, подпомага материално свещенослужителите при храма;
19. води изборните списъци на енориашите;
20. дава на епархийското началство в края на всяка година писмен отчет за дейността си;
21. най-късно един месец след овдовяване на всяка енория при цър­квата обявява в официалния църковен печатен орган, че енорията е ва­кантна;
22. внася от църковните приходи в общия църковен и в епархий­ския ковчег вноски, определени от върховната и епархийската църковна власт и предназначени за общоцърковни и епархийски нужди и
23. дава морално и материално съдействие на свещениците при храма в тяхната просветна и благотворителна работа.
Чл. 166. Свещеникът — председател на църковното настоятелство открива, ръководи и закрива заседанията, той го представлява пред всички власти и съдебни места и лица. За някои случаи настоятелството може да упълномощава и други лица.
Чл. 167. Заседанията на църковното настоятелство са законни, кога­то са свикани от председателя или заместника му и присъствуват поне половината от членовете му. Решенията се вземат с вишегласие на присъствуващите членове. При равногласие надделява гласът на пред­седателя или заместника му.

Чл. 168. Всяко църковно настоятелство избира измежду членовете си
касиер, който се одобрява от епархийското началство.







- дали да отпадне?









162.




163.




164.

дали касиерът да бъде член на църковното настоятелство?


Касиерът приема приходите и извършва разходите според бюджета и се отчита пред църковното настоятелство.
В негова помощ може да се назначава от настоятелството счеюводител-домакин.
Чл. 169. Длъжността църковен настоятел е почетна и неплатена.
Чл. 170. Всяко църковно настоятелство води летописна книга, в коя­то се записват всички по-важни събития, свързани с живота на храма и енорията, имената на църковните благодетели, както и имената на цър­ковни настоятели, за които епархийското началство намери, че ся се от­личили с честно и усърдно служене. Имената на всички тия така запи­сани се споменуват в църква в Неделя православна.

Глава XV
ВЕДОМСТВО НА МАНАСТИРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 171. Манастирското управление има следното ведомство:
1. да се грижи монасите да водят благочестив живот, съобразен с обетите им на целомъдрие, нестежателност и послушание и, според общоцърковните и вътрешни манастирски наредби, да се упражняват в християнските добродетели на подвижничество, милосърдие и духовна просвета.

За постигане горната цел, манастирското управление между другото бди: всички монаси да пребъдват във въздържание и молитва, да посе­щават редовно богослужението, да изучават Свещеното Писание, творе­нията на св.св. отци, живота на светиите, да се занимават с християнска книжнина, да водят чист и непорочен живот, да вземат чрез физически труд редовно участие в манастирските стопанства и с дух на монаше­ско послушание и сърдечна преданост да
изпълняват възложените им служби в богоугодните и просветни заведения на манастира, както и да пребивават неотлъчно в св. си обител;




165.

166.








Чл. 167. Манастирът, като юридическо лице, може да придобива движими и недвижими имущества и да се разпорежда с тях.
Манастирското…











2. да се отслужва редовно богослужението според манастирския устав;
3. да се пази благоговеен ред в църквата, да се поддържа благолепието на храма, да се пазят в изправност и чистота свещените предмети и места, църковните старини, библиотеката и всички манастирски помеще­ния и заведения;
4. да се пази в св. обител строг манастирски ред, съответствуващ на целите на манастира и на монашеския образ на живота;
5. да се грижи да подготвя и приема достойни манастирски братя, като за целта се спазват монашеските правила и всички други изисквания на манастирския устав.
За постригване монах или монахиня да изисква предварително разре­шение от епархийския архиерей (за епархийски манастир) или от Св. Синод (за ставропигиален манастир);
6. да представя благоговейни и доста тъчно просветени манастирски братя за ръко полагане в дяконски и иеромонашески чин;
7. да назначава на послушание манастирските братя;
8. да пази в добро състояние манастирските здания, храмове, метоси и изобщо манастирския имот;
9. да приема на манастира дарения и завещания;
10. да снабдява братята с всичко необходимо за живеене;
11. да прибира, съгласно църковните правила, като манастирски имот, всичко останало от починал или разстриган манастирски брат;
12. да се грижи за доброто стопанисване и осигуряване манастирските имоти;
13. да прибира навреме манастирския приход и да внася свободните суми на оползотворение в определено от Св. Синод или епархийското на­чалство кредитно учреждение.

14. да съставя бюджет за манастирския приход и разход и да го из­праща на надлежната духовна власт за утвърждение;
15. да бди за правилното упражня-
















Банково?



ване на бюджета и след приключва­нето му да дава отчет пред епархийския съвет (за епархийски манастири) или пред Св. Синод (за ставропигиален);
1.6. да проверява всеки три месеца манастирските сметки, като съста­вя и кратки актове, които изпраща на надлежното духовно началство;
17. да държи опис на всички движими и недвижими имущества на ма­настира и да се грижи всички недвижими имоти да са снабдени с нота­риални актове и редовно вписани в основните данъчни и кадастрални кни­ги;
18. да не продава, заменя, подарява и ипотекира недвижимото имуще­ство и да не сключва заеми без предварителното разрешение на Св. Синод;
19. да взема решение за завеждане дела пред общите и др. съдилища, които решения подлежат на одобрение от по-голямата духовна власт;
20. да разглежда по съдебен ред повдигнатите от игумена, Св. Синод или епархийското управление обвинения срещу църковно провинен мана­стирски брат;
21. да внася установените вноски и дажби за общоцърковни и епар­хийски нужди;
22. да бди за точното изпълнение на древните правила на монашество­то, църковните правила, манастирския устав и разпорежданията на духов­ната власт и
23. да дава ежегодно на духовното си началство подробен писмен отчет за общото състояние на манастира.
Чл. 172. Игуменът на манастира е председател на манастирския събор, изпълнител на съборните решения, духовен ръководител на братята, пред­ставител на манастира пред всички власти и съдебни места и лица и блю­стител на манастирските и църковни правила и на разпорежданията на ду­ховната власт.

Чл. 173. Никакви мерки за управлението на манастира не могат да се вземат и
изпълняват без решение на манастирския събор. Съборните старци не могат да извършват нищо без мнението на игумена и последният – без мнението на събора.
Чл. 174. Подробен устав за вътрешния манастирски ред се изработва от Св. Синод











-висшата







168.




169.



170.
ЧАСТ ТРЕТА
ЦЪРКОВЕН СЬД

ОТДЕЛ 1
СЪДЕБНИ МЕСТА И ЛИЦА

Глава 1 УСТРОЙСТВО

Чл. 175. Съдебната власт в Българската православна църква се упраж­нява от:
1. Св. Синод;
2. епархийските съвети;
3. манастирските събори.
Чл. 176. Светият Синод упражнява съдебната власт в пълен и намален състав. И в единия и в другия случай той заседава съгласно наредбите за неговите заседания.
Чл. 177. Епархийският съд се състои от духовните членове на епар­хийския съвет под председателството на митрополита или негов замест­ник.
Чл. 178. Манастирският събор (чл. 100) действува като съд и разглеж­да дела по обвинения, повдигнати срещу църковно-провинени манастир­ски братя.
ЗАБЕЛЕЖКА: При един и същ църковен съд не могат да служат длъжностни лица, които са: роднини във възходяща и низходяща линия, съребрена линия до четвърта степен включително, по сватовщина до трета степен и духовно родство първа степен.
Когато се яви такъв случай, единият от редовните членове, близък сродник, се заменя с един от подгласниците.


Глава II
ВЕДОМСТВО

Чл. 179. На църковните съдилища са подсъдни:
1. църковно-наказателни дела;
2. делата по църковни спорове;

3. жалбите против актове и решения на църковно-административните органи.
Чл. 180. На Св. Синод в пълен състав са подсъдни:
а) като на първа и последна инстанция





Чл. 171.


Чл. 172. Юрисдикцията на Св. Синод се разпростира в пределите на БПЦ-епархиите на територията на България, както и тези извън нейните предели. Юрисдикцията на Епархийския духовен съвет се разпростира в пределите на съответната епархия.
Юрисдикцията на манастирския събор се разпростира по отношение на манастирските братя.
Чл.173.заместник,упълномощен в писмен вид.
Чл. 174. Събор /чл. 97/










Чл. 175.



176.


— дела на архиереи;
6) като на втора и последна инстанция — жалбите против първоинстанционните решения на Св. Синод в намален състав, както и жалбите против неговите административни актове и решения.
Чл. 181. На Св. Синод в намален състав са подсъдни:
а) като на първа инстанция — дела против членове на Върховния църковен съвет и тия против членове на епархийския съвет за престъпле­ния, извършени при изпълнение на служебните им обязаности;
б) като на първа и последна инстанция — жалби против администра­тивни актове и решения на административните органи на църковната власт;
в) като на апелативна и касационна инстанция - дела, постъпили от епархийските съдилища и манастирските събори (от ставропигиални ма­настири) ;
Чл. 182. На епархийския съд, като на първа инстанция, са подсъдни всички подведомствени на църковните съдилища дела, а като на втора и последна - дела, постъпили от манастирските събори (от епархийски манастири).
Чл. 183. На манастирския събор, като първа инстанция, са подсъдни дела против манастирски братя за провинения, подлежащи на църковен съд.
Манастирските братя от манастир, в който няма манастирски събор, се съдят първоинстанционно от съответния епархийски съд.
Чл. 184. Делата за църковни провинения по общо правило са подсъдни на съда по местожителството на обвиняемия.
Всеки църковен съд сам решава, дали му е подсъдно делото.
Пререкания за подсъдност се разрешават от Св. Синод в намален съ­став.

Чл. 185. Епархийският архиерей утвърждава решенията на епархий­ския съд.
По възникнало пререкание се произнася с окончателно решение Св. Синод.
Чл. 186. Всички поводи за църковно-наказателно преследване по­стъпват в съответния църковен съд, който в




Чл. 177.



Решенията на епархийския духовен съд влизат в сила след утвърждаване от епархий
-ския архиерей. Решенията могат да се обжа лват пред Св. Синод в намален състав. Жал-бите се подават чрез съда, който е постановил решението в 14-дневен срок след влизането му в сила. Подаването на жалбата не спира изпълнението на решението. Решението на Св. Синод в намален състав е окончателно

Чл. 178.




179.




180.




181.


182.


разпоредително заседание решава, има ли основания за възбуждане църковно-наказателно преслед­ване, и определя лице, което да извърши предварително следствие.
Предварително следствие срещу клирици се води от лице с духовен сан.

ОТДЕЛ II
ЦЬРКОВНО-СЬДЕБНИ ДЕЛА
Глава І

А Църковни провинения

Чл. 187. Църковно провинение е всяко умишлено или по непредпаз­ливост извършено деяние против вярата и наредбите на Светата право­славна църква и настоящия устав.
Чл. 188. Църковни провинения са:
1. пълно отпадане от Православната църква;
2. ерес — съзнателно, явно и упорито отричане догмите на православ­ната вяра;
3. разкол — отделяне от църковното единство или от връзката със законно-установените църковни власти;
4. магьосничество и врачуване;
5. богохулство — хулни слова и действия срещу Бога, Св. Троица, Св. Богородица и светиите;
6. светотатство — поругание, хулене, оскърбяване, повреждане, уни­щожение, краж-ба или грабежи на място или предмети, посветени на Бога или богослужение, а също хулене, клеветене, заплашване и извършване всякакво насилие над свещенослужител при служба;
7. симония — приемане или даване духовен чин, звание или отличие срещу облаги;
8. разврат — проститутство и всякакви блудни деяния;
9. убийство, опит за самоубийство или друго позорно престъпно дея­ние;
10. обида или клевета между духовни лица, срещу духовно лице или от духовно лице срещу мирянин;
11. лъжлива клевета;

12. отричане от сан;
13. неизпълнение или немарливо изпълнение на църковните правила, разпорежданията на настоящия устав, на








183.


184.








служебни задължения или законни разпореждания на църковната власт (като: неправилно, небрежно или нередовно извършване богослужението, св.св. тайнства и обредите, занемара на проповедта, религиозното просвещаване на енориашите и църков­ното благотворение; неправилно или нередовно водене на църковно-енорийските книги и пр.);
14. превишаване на власт;
15. злоупотреба и немарливо пазене на църковните имущества;
16. непристойни за сана занятия;
17. пиянство, сквернословие и 'неприлично държание в служебни и частни отношения;
18. приемане нецърковна длъжност без разрешение на духовното началство и
19. постъпки и занятия, изрично забранени от църковните правила.
Църковни наказания
Чл. 189. Наказания за църковни провинения на духовни лица са:
1. бележка;
2. мъмрене;
3. глоба;
4. ограничение или отнемане за време от 1-4 години църковно-ад-министративни права и църковни блага;
5. временно лишение от някои тайнства или обреди или от участие в обществено богослужение;
6. разстригване (за монасите);
7. аргос — пълно или частично запрещение от свещенослужение и служба от 15 дни до б месеца, с лишение от възнаграждение в размер, определен от съда;
8. ограничение в манастир, с лишение от възнаграждение в размер, определен от съда, от един месец до една година и с назначение на свеще­нослужение, на клиросно послушание или на манастирски труд;
9. лишение от църковни отличия;

10. уволнение от длъжност за време до 3 години без право на зае­мане длъжност в същата духовна околия;
11. уволнение от длъжност завинаги с или без запрещение от свеще­нослужение;
12. низвержение, без или с отлъчване, предвидено в каноните;











185.














13. отлъчване — пълно изключване от общение с църквата и
14. анатема.
Чл. 190. Видът и размерът на наказанието се определя в зависимост от характера на провинението и от проявения умисъл, непредпазливост или невнимание, както и от отекчаващи или намаляващи вината обстоя­телства.
В Особени разпореждания
Чл. 191. За провинения по сан или служба духовни лица са отговорни пред църковния съд и тогава, когато не са на църковна служба или зае­мат църковна служба в нецърковно ведомство.
Чл. 192. Когато извършеното църковно провинение е наказуемо и от гражданските закони, провинените лица остават отговорни и пред граж­данските съдилища, независимо от църковния съд и обратно.
Чл.193. Тъжители и свидетели по църковно-наказателни дела могат да бъдат само лица от православно изповедание.
Чл. 194. Решенията на църковните съдилища за низвержение, отлъч­ване от църквата и анатема, преди да се приведат в изпълнение, се пред­ставят на Св. Синод, който утвърждава или заменява с по-леко наложе­ното наказание.
Глава II Дела по църковни спорове
Чл. 195. Църковни спорове, подсъдни на църковния съд, са:
1. спорове по управление на църковни имоти;
2. спорове между клирици по служебни материални права;
3. тъжби и спорове, между клирици и християни по изпълнение на треби и по възнаграждения;
4. спорове по установяване църковни права или облаги;
5. спорове за граници и енории;

6. спорове, които възникват от учредяване преустойство или за­криване на църковни институти и сдружения;
7. спорове, които възникват от откриване, разделяне или закриване на енории;
8. спорове между клирици по служебни права, по права за старшин­ство, чест и ред в службата;


186.




187.



188.



189.


190.




191.










9. спорове за установяване кръщение, венчание, родство и условия за извършване тайнството брак.
Глава III
Административно-съдебни дела

Чл- 196. Поводи за отмяна на църковно-административни актове и решения са:
1. некомпетентност или превишение на власт;
2. нарушение на устава или някоя църковна наредба;
3. неспазване съществени законни форми и
4. извращение на факти, на които е основан обжалваният акт или ре­шение.
Чл. 197. Актове и решения, които по църковните закони са предо­ставени изрично на свободното усмотрение на органите на църковната власт, не могат да се обжалват пред съда.
Чл. 198. Жалби против административни актове и решения на църков­ни органи се допускат, само когато страната има личен или пряк интерес от тяхната отмяна и когато не съществува друг ред за тяхното отменение.
Чл. 199. Актове и решения на по-долни църковни органи се обжалват пред Св. Синод в намален състав, ако надлежната по-висша църковно-административна власт не е уважила тъжбата за отмяна или в продължение на 60 дни не се е произнесла по нея.
Актове и решения, подлежащи на утвърждение, се обжалват направо пред Св. Синод след утвърждението или отказа.
Чл. 200. Актове и решения на Св. Синод в намален състав, подлежат на съдебно-административно обжалване, се обжалват пред Св. Синод в пълен състав.
Чл. 201. Правилата на общото църковно-съпроизводство важат и за производството на църковно-административни дела.

Глава IV
Дисциплинарна отговорност на длъжностните лица по църковното ведомство

Чл. 202. Длъжностните лица по църковното ведомство отговарят пред




192.





193.



194.



195.





196.


197.





198.

църковните съдилища, освен по църковно-наказателен и по дисциплинарен ред,

ДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСТЪПКИ
Чл. 203. Дисциплинарни постъпки на длъжностните лица по църковно­то ведомство са:
1. нарушение на служебните обязаности;
2. неизпълнение и нарушение на съпроизводствени правила и форми;
3. бавност, небрежност или очевидна неспособност при изпълнение служебните обязаности;
4. неспазване надлежно приличие в служебните отношения: помежду си, към началството и към частни лица;
5. лошо поведение вън от службата;
6. отсъствие във време на службата без отпуск.

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 204. Дисциплинарни наказания са:
1. забележка - обръщане внимание върху допуснатата неизправност с предупреждение да не се повтаря;
2. мъмрене - укоряване виновния с изрично приканване да се по­прави;
3. глоби в размер на заплатата до 15 дни;
4. отстранение от длъжност от един до три месеца; през време на от­странението осъденият не получава заплата.
ЗАБЕЛЕЖКА 1. Дисицплинарно може да се отстрани от служба длъж­ностно лице,срещу което е възбудено наказателно преследване пред цър­ковните и гражданските съдилища или което е осъдено на уволнение от длъжност с окончателно решение.

Отстранението от длъжност поради възбудено наказателно преслед­ване трае, докато се свърши преследването. Ако
възбуденото преследване се прекрати или отстраненият бъде оправдан с влязла в законна сила при­съда, той се възвръща на длъжността си за всичкото време, през което е стоял отстранен, освен ако бъде за същото деяние уволнен от служба по дисциплинарен ред.
ЗАБЕЛЕЖКА 2. Отстранението от длъжност на свещенослужители става по



199.









200.












определение на епархийския съвет;
5. преместване и уволнение от длъжност.
Уволненият не може да бъде назначен отново на същата или по-горна длъжност.
Енорийски свещеник не може да бъде уволнен дисциплинарно.

ОТДЕЛ III
СЬДОПРОИЗВОДСТВЕНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл. 205. По делата пред църковните съдилища и за всички книжа, издавани от цьрковно-съдебните власти, се събират съдебни и канцелар­ски мита, берии и гербов налог.
Чл. 206. Влезлите в законна сила решения на църковните съдилища са задължител ни за страните, за съда, който ги е постановил и за всички други църковни власти.
Чл. 207. Решенията и разпоредбите на църковния съд се изпълняват от всички църковно-административни власти.
Чл. 208. Съпроводителството на църковните съдилища се урежда с правилник.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ИЗДРЪЖКА НА ЦЪРКВАТА

Глава 1 ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

Чл. 209. Църковните места и лица се издържат от собствени доходи на църквата и от държавна субсидия, вписани в бюджета на църквата.










Чл. 201.

и-събрат такси, определени от Св. Синод
202.


203.


204. Съдопроизводството…

, утвърден от Св. Синод в пълен състав.



205. Българската православна църква – Патриаршия, и нейните поделения: Св. Синод и епархиите /митрополиите/ имат бюджетна самостоя-
телност.
206. Българската православна църква – Патрирашията и епархиите (митрополиите) имат бюджетна самостоятелност.
Чл.207. Средствата на Българската православна църква – Патриаршията, митрополиите и нейните поделения се набират по годишни бюджети за приходите по реда, утвърден от Св. Синод и епархийските архиереи (митрополити).

Чл.208. Средствата на Българската православна църква – Патриаршия, митрополиите и нейните поделения се набират от:
1. Волни пожертвования, завещания и наследства от физически и юридически лица, държавни, обществени учреждения, организации и фондове;
2.Продажба на собствена литература, църковни стоки и други собствени благо или извършвани църковни дейности в съответствие с уставните


























Чл. 210. В бюджета на църквата се предвиждат суми за:
1. издръжка на върховното управление на църквата;
2. заплата на архиереите и енорийските свещеници;
3. издръжка на Църковно-народния събор;

цели на Българската православна църква;
3. Дивиденти от дейността на търговски дружества, собственост на Българската православна църква – Патриаршията и митрополиите, осъществяващи дейността си в съответствие с нейните уставни цели;
4.Дивиденти от дейността на търговски дружества, в които Българската православна църква – Патриаршията и митрополиите имат дялово или акционерно участие;
5.Наеми от отдадени за ползване на трети лица недвижими имоти, принадлежащи на Българската православна църква – Патриаршия, митрополиите и нейните поделения;
6. Държавни субсидии за определени обекти на Българската православна църква, които са предвидени по Закона за държавния бюджет; Приходи от лихви по банкови сметки; Приходи от притежаване или от продажба на ценни книжа; църковни такси и глоби; други източници, съответстващи на изискванията на българското законодателство.

  1. приходи от лихви по банкови сметки
  2. приходи от притежаване или от проджаби на ценни книжа
  3. църковни такси и глоби
10.други източници съответстващи на изискванията на българското законодателство.
Чл.209. Средствата на Българската православна църква-Патриаршия, митрополиите и нейните поделения се набират по реда на утвърдени от Св. Синод и от епархийските съвети годишни бюджети за приходите.
Чл.210. Разпоредител със средствата на Българската православна църква – Патриаршия е Българският Патриарх и Св. Синод. Средствата по бюджета се изразходват и отчитат въз основа на утвърден от Св. Синод, годишен бюджет за разходите.
Разпоредител със средствата на митрополиите са митрополитите на съответната епархия. Изразходването на средствата се извършва въз основа на утвърдени от епархийския съвет и Светия синод , годишни бюджети за разходите.
Митрополиите имат пълна бюджетна самостоятелност

211.



Църковния събор

4. издръжка на средните и висши богословски училища и пансионите при тях;
5. издръжка на ставропигиалния храм-паметник "св. Александър Невски" и другите народни храмове - паметници;
6. издръжка на общ църковен музей и библиотека;

  1. съграждане и поддържане или наемане помещения за централно управление, митрополиите и архиерейските наместничества.

Чл. 211. Собствените приходи на църквата са:
1. от приноси, дарения, завещания и наследства;
2. от имоти, стопанства и фондове;
3. от църковни такси и глоби;
4. от църковни свещи и други църковни производства;
5. от църковни дажби и ,
6. от цьрковнофондови марки.
Чл. 212. Църковни стопанства са: стопанствата на Св. Синод, митро­полиите, манастирите и църквите, църковната свещоливница, издателства, печатници, книжарници, работилници за икони, одежди, свещеническо облекло и други църковни утвари и вещи, църковните магазини и пр.
Чл. 213. Църковната свещоливница и магазини, с централно седалище в София и клонове в седалищата на епархиите и архиерейските наместничества, под надзора съответно на Св. Синод или епархийските управле­ния, единствено доставят и продават всички църковни вещи и принадлеж­ности, нужни за енорийските храмове, манастирите, свещенослужителите и православните
християни.

Чл. 214. Църковните фондове се учредяват:
а) по завещание и
б) по дарение.
Уставите на фондовете се утвърждават:
за фондове при учреждения, подведомствени на митрополиите — от




Централен

7. Съграждане и поддържане или наемане помещенията за БПЦ - Патриаршия, епрахиите (митрополиите) и архиерейските наместничества;
8. Инвестиране в търговски дружества с цел увеличаване на църковното имущество;
9. Инвестиране в ценни книжа, депозити и други възможности за увеличаване на имуществото;
10. Други обосновани необходими разходи.
Чл. 212.





Чл. 213.




214.





215.





епархийския съвет, а за фондове при митрополиите, при Св. Синод и пря­ко подведомствените му учреждения — от Св. Синод в пълен състав.
Чл. 215. Църковните власти събират общоцърковни, съдебно-църковни, канцеларски и частно-църковни такси.
Чл. 216. Общо-църковни такси се събират срещу установени свидетел­ства. Тия свидетелства са ценни книжа на църквата и носят знаците на па­триаршията
Чл. 217. Съдебно-църковните такси се събират по всички дела, под­съдни на църковните съдилища.
Чл. 218. В размери не по-големи от ония, предвидени в общите закони, църковните власти събират канцеларски такси за заверка, издаване на свидетелства, удостоверения, издаване и заверка на преписи от протоко­ли или решения и други документи.
Чл. 219. Считат се за требни такси всички ония, които се събират по случай извършване от свещенослужителите на разни терби и чинодействия.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако един християнин призове за извършване на една треба, освен енорийския и друг свещеник, както и дякон и певец, треб­ната такса се плаща за всеки свещено и църковно-служител отделно.
Чл. 220. Требните такси са предназначени изключително за възнаграждения на свещениците и църковнослужителите.
Те се събират направо от свещенослужителите, които са извършили требата.

Чл. 221. Частно-църковни са ония такси, които се събират в полза на енорийските църкви срещу разни услуги, извършени с църковни имоти или чрез църковнослужащи по искането на
православните енориаши и по случай на разни чинодействия.
Чл. 222. Размерът на таксите, събирани в приход на върховното управ­ление и епархиите, както и размерът на требните такси, се определя от Св. Синод.
Таксите в приход на храмовете се определят от надлежните църковни




216.


217.


218.


219.



220.





221.



222. Частно-църковни са ония такси, които се събират в полза на енорийските църкви срещу услуги, извършени с църковни имоти или чрез църковнослужащи по
искането на православни енориаши и по случай на чинодействия.

223.




настоятелства и одобряват от епархийското началство.
Чл. 223. Църковни монополи са:
а) изработването и продажбата на
свещи за богослужебни употреби;
б) изработване, доставяне и продаване на църковна у твар, икони и други принадлежности за храмовете и за богослужебна употреба.
Чл. 224. За подпомагане издръжката на върховното управление на църквата и на епархийските управления се събират дажби:
1. за манастирските стопанства и
2. за енорийските храмове.
Размерът на тия дажби се определя от Св. Синод, съобразно бюдже­тните възможности на манастирите и църквите.
Чл. 225. Църквата има църковно-фондови марки, видът, размерът и употребата на които се уреждат от Св. Синод.
Чл. 226. Църковните имущества и приходи се употребяват само за нуждите на съответните църковни учреждения и за общите нужди на църквата.

Глава II
БЮДЖЕТ, КОНТРОЛ И ОТЧЕТ

Чл. 227. Приходите и разходите на всички църковни учреждения и на фондовете при тях се предвиждат и разрешават в бюджети за една година.
Финансовата година на църковните бюджети и бюджетното упражне­ние съвпадат с тия на държавния бюджет.
Чл. 228. Бюджетите се утвърждават:
а) бюджетите на църквата — от Св. Синод в пълен състав;

б) бюджетите на църковните настоятелства, на епархийските манасти­ри и на фондовете по дарение и завещание при тях - от епархийското на­чалство.
Чл. 229. Разпоредители с предвидените кредити в църковните бюджети са:
1. при върховното управление на църквата - патриархът или негов
заместник;
2. при епархийското управление —
-и се

224.

- и джобни и стенни православни календари;
б/ - отпада.


225.





226.


227. Църковното имущество, приходите и разходите се ползват по предназначение



228. Приходите и разходите на Българската православна църква-Патриаршия и митрополите се предвиждат и разрешават в бюджети за една финансова година.
Финансовата година съвпада с календарната година.
229. –се утвърждават от:

1. Св. Синод в пълен състав на БПЦ-Патриаршия, епархиите, ставропигиалните
манастири и средните духовни училища /семинарии/, свещоливница, учреждения и стопанства, пряко подчинени на Св. Синод.
2. Епархийския архиерей – бюджетите на църковните настоятелства, на епархийските манастири, църквите /храмовете/.
230. – с бюджетните кредити са:
1. -упълномощен писмено;


митрополитът;
3. при храмове — председателят на църковното настоятелство;
4. при манастирските управления — игуменът и
5. при църковните учреждения и стопанства със самостойни бюдже­ти — техните управители.
Чл. 230. Длъжностните лица, натоварени да получават приходи и да извършват плащания по разхода при
църковните учреждения, са отчетни­ци. Те носят отговорността за поверените им суми и материали.
Чл. 331. Отчетникът дава, след изтичане на бюджетното упражнение, отчет за извършените приходо-разходни операции по изпълнение на бюджета.
Чл. 232. Отчетите по изпълнението на бюджетите, утвърждавани от Св. Синод (чл. 228, буква "а"), се представят в Св. Синод, гдето се проверяват от комисията по проверка на църковните отчети в състав: пред­седател на върховната контролна власт, определен от Министерството на финансите, за председател, представител на Св. Синод - началникът на стопанско-снабдителния отдел, който е и секретар на комисията, и членове: председател на Дирекцията на изповеданията и началникът на финансово-контролния отдел при Св. Синод.

Чл. 233. Църковните учреждения, бюджетите на които се утвърждават от епархийското началство (чл. 228, буква "б"), представят годишните си отчети за проверка в митрополията, гдето те се проверяват от епар­хийски финансов ревизор и по негов доклад епархийският съвет се про­изнася за редовността на отчета и за привременното
или окончателно освобождаване на отчетника от отговорност.
Чл. 234. Комисията по проверка на църковните отчети при Св. Синод издава привременни определения, по които отчетникът дава своите обяс­нения и окончателни решения, които не подлежат на обжалване.
Чл. 235. Св. Синод има върховен надзор върху църковните учрежде­ния, длъжностни и частни лица, които боравят с





Чл. 231. Длъжностните лица, натоварени да получават и да изразходват парични средства,както и да закупуват, съхраняват и продават материални предмети при църковните учреждения, са отчетниците. Те носят лична материална отговорност за поверените им материални и/или парични средства и осъществяват дейността си в съответствие с този Устав и действащите нормативни актове.
231. - отпада
232. –става 230.
Св. Синод /чл. 229, т. 1/, се….
,където се проверяват от финансова комисия, определена от Св. Синод.





231.





232. Финансовата комисия при Св. С..



233.


църковни суми и мате­риали.
Тоя надзор Св. Синод упражнява чрез своите контролни органи.
Чл. 236. Епархийското началство упражнява надзор върху подведом­ствените си църковни учреждения и отчетниците при тях чрез контролните органи на митрополията.
Чл. 237. Ревизионните актове на контролните органи при Св. Синод се раз­глеждат от Върховния църковен съвет, а на тия при митрополията — от епархийския съвет, след което по решение на тия съвети, ако е нужно, им се дава по-нататъшен ход.

ЧАСТ ПЕТА
ОБЩИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл. 238. Каноническа наредба е законоположение на Църковно-народния събор (чл. 126, п. 2) по устройството и управлението на Българската православна църква.
Синодална наредба (чл. 108, п. 8) е висш акт на върховното църков­но управление, издаден от Св. Синод в пълен състав.
Чл. 339. Литургическите принадлежности на починал, епархийски архиерей остават на митрополията, а такива на архиерей без епархия и на монашествуващи духовни лица, които не се числят към манастир, остават на разположение на Св. Синод, освен ако по завещание са оставени на дру­го църковно учреждение.
Чл. 240. Българската патриаршия и Св. Синод имат следния печат:
Кръгъл печат с надпис наоколо:
"Българска патриаршия — Св. Синод", а в средата — изображение на храм с три кубета, ограден с клончета.

Личният печат на патриарха е кръгъл с надпис наоколо: "Български патриарх" (име и година на интронизацията), а в средата: митра, дикири и трикири.
Епархийските съвети: Кръгъл печат с надпис наоколо: "... епархий­ски съвет", а в средата — кръст с венец.
Личните печати на епархийските архиереи:
Кръгъл печат с надпис наоколо: "... митрополит... ", отдолу — година на интронизирането, а в средата — митра с


234.


235.





236.
Църковния събор /чл. 122, т.2/


-чл. 105, т. 8.


237.




238.









дикири и трикири.
Църковните свещоливници: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Църковна свещоливница", отдолу — местонахождение, а в средата — кръст.
Епархийските контролни органи: Кръгъл печат с надпис "... епархий­ски финансов ревизор", а в средата — кръст.
Архиерейските наместничества: "Кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре — "Архиерейско наместничество", отдолу - местонахождение, а в средата — кръст.
Църковните настоятелства при храма "св.........", в .......",
а в средата — кръст.
Енорийските свещеници: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Енорийски свещеник при храма, св....... .......", в град (с.) ............. а в средата -- кръст.
Храм-паметникът "св. Александър Невски": Кръгъл печат с надпис наоколо: "Ставропигиален храм—паметник "св. Александър Невски", в София, а в средата — изображение на светията на храма и три дати: 1882, 1912 и 1924.
Ставропигиални манастири:
Рилският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо "Рилска св. оби­тел", а в средата - образа на св. Ив. Рилски с надпис: "Свети Иван Рилски Чудотворец".
Бачковски манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре — "Оби­тел св. Богородица", отгоре — Бачково, а в средата — образа на св. Бого­родица с Младенеца.
Троянският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Троянска св. обител", а в средата -- "Успение Богородично".

Преображенският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Преображенска св. обител", а в средата — изображение на св. Преображение Господне.
Поморийският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Поморий­ска св. обител "св. В.М. Георги", а в средата — изображение на св. В.М. Ге­орги.
Епархийските манастири: Кръгъл печат с надпис наоколо "........
манастир св. ................ .", а в средата изображение на светията.
Духовната академия: Кръгъл печат с
















Бачковският




отпада


отпада





надпис наоколо: "Духовна ака­демия св. Климент Охридски" отдолу — София, а в средата — изображе­нието на св. Климент.
Софийската духовна семинария: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Софийска духовна семинария", а в средата — кръст.



Свещеническото училище в Черепишкия манастир: Кръгъл печат с
надпис наоколо: отгоре — "Свещеническо училище — Софроний Врачан­ски", отдолу — "при Черепишкия манастир", а в средата — разтворена книга със сияние.
Чл. 241. Възстановяването на патриаршеското достойнство на Бъл­гарската православна църква и провъзгласяването на председателя й за патриарх ще стане по установения църковен ред. Дотогава Българската православна църква продължава да се нарича Екзархия.
Чл. 242. Този устав отменя нинедействуващия екзархийски устав. Наместник-председател на Св. Синод:
Пловдивский КИРИЛ
Видинский НЕОФИТ
Доростолский и Червенски МИХАИЛ
Врачанский ПАИСИЙ
Търновски СОФРОНИЙ
Варненски и Преславски ЙОСИФ
Старозагорски КЛИМЕНТ

Сливенский НИКОДИМ
ЗАБЕЛЕЖКА: Този устав е утвърден съгласно разпоредбите на Зако­на за изповеданията на 31 декември 1950 година.











Пловдивска духовна семинария: Кръгъл печат с надпис наоколо: “Пловдивска духовна семинария”, а в средата – кръст.

  • отпада



  • отпада




Чл. 239.




Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/q8 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)