"Дори да се въведе вероучение в училище, и тогава не бива да се отказваме от неделните училища към храмовете"
Разговор на В. Митев с Черногорския митрополит Амфилохий по време на гостуването му във Варна в началото на септември т. г.
- Аз имам няколко въпроса във връзка с религиозното образование. Това, което много ни безпокои сега, е упоритият стремеж на държавата да откаже въвеждането на вероучение в училище или да го въведе в такъв вид, че от него да няма никакъв ефект, дори да е опасно. Ние сега с всички сили се стараем да убедим тези политици да позволят най-после на децата да изучават православие. Бихме искали да разберем как стои този въпрос в Черна гора, разрешено ли е в държавните училища да се изучава религия или православие, или нищо не се изучава. Това ме интересува, защото вашата митрополия е част от Сръбската църква, а в Сърбия, доколкото знам, се изучава Закон Божи. Ако във вашата митрополия не се изучава, то защо е така и при това положение от сръбските митрополии помагат ли ви?
- И в Черна гора, и в България въпреки всичко на власт останаха хора, които може и да са сменили донякъде светогледа си, но всъщност продължават да робуват на стария светоглед, който властваше през последните 40-50 години. И те донякъде, в дълбините на съзнанието си, са изплашени от това, не им се иска да се откажат от този светоглед, умъртвен, идеологически мироглед, и затова им е трудно да приемат Божия Закон.
Въз основа на този свой светоглед те смятат, че това ще бъде злоупотреба със свободата на децата, но не мислят за това, че самите те злоупотребяват, натрапвайки им, съзнателно или несъзнателно, своя светоглед, останал им в наследство от миналото. Нужна им е нова нагласа на ума, освобождаване от страха, от този подсъзнателен страх, ако искат да има демокрация от европейски тип, защото там няма такъв страх – в Германия, Австрия, Италия, Испания, Англия, особено в Гърция изучаването на Закон Божи е факт. Това не е натрапване на християнския светоглед, но е възможност за децата да се запознаят с Евангелието, с живота на Църквата, с нейния светоглед, който е в основата на цялата култура на християнските народи, а след това нека децата да могат да избират, както и всеки човек в живота си, като знае, че има два пътя – на живота и смъртта, той избира. Но ако му натрапват насила нещо, както например в името на свободата му натрапват умъртвения, секуларизиран светоглед, то все едно го лишават от възможността да се запознае с истините на вярата по най-правилния начин.
Може да се види, че всички тези, които не искат да се приеме вероучението в училище, са все хора, които са били членове на комунистическите партии и не са променили светогледа си. Например нашият министър на просветата е атеист, комунист. Той сега е просто изплашен: как е възможно това, какво да правим сега, за Бога ли да говорим в училище? И така става, че може в училището свободно да навлизат наркотиците, проституцията, а за Бог, вярата и живота във вярата е забранено. В това има един вид шизофрения, от която трябва да се освободят. Та нали искат европейска демокрация... Трябва да им се помогне да разберат, че без духовното и нравственото възраждане на децата и народа няма бъдеще за тази страна, за тази държава, за този народ. Забранявайки на Бог да влезе в душите на децата, те дават възможност техните души да бъдат поробени от сатанинските сили, от злото в този сват, срещу което те нямат възможност да се съпротивляват. Затова трябва да им се помага.
- Какво практически правите в Черна гора, за да обучавате децата?
- Има неделни училища към храмовете, където има вероучители, предимно в градовете. Освен това имаме един ежегоден Конгрес на младежите, провежда се при нас през лятото, през август, децата се събират в Цетинe, срещат се, пеят, участват в богослуженията.
- Много деца ли идват да учат в неделните училища?
- Относително малко са, но все пак има, примерно няколко хиляди деца, които пристигат при нас, докосват се до църквата, учат, така че това също е един начин. Дори да се въведе вероучение в училище, и тогава не бива да се отказваме от неделните училища към храмовете. Все пак те си остават като основа за литургичното възпитание и участие в живота на Църквата, защото вероучението в училищата дава само едно интелектуално познание за вярата, няма задълбочено докосване до църковния живот. Съответно не значи, че не е нужно религиозното образование в училище, но само по себе си то е недостатъчно. Това може да се види в Гърция. Спомням си от времето, когато учих там, епископите и свещениците добре разбираха това. Затова там имат едновременно катехизни училища към храмовете, както и обучение в държавните училища.
Цялото интервю можете да прочете тук на страницата на Варненска и Великопреславска митрополия
Въз основа на този свой светоглед те смятат, че това ще бъде злоупотреба със свободата на децата, но не мислят за това, че самите те злоупотребяват, натрапвайки им, съзнателно или несъзнателно, своя светоглед, останал им в наследство от миналото. Нужна им е нова нагласа на ума, освобождаване от страха, от този подсъзнателен страх, ако искат да има демокрация от европейски тип, защото там няма такъв страх – в Германия, Австрия, Италия, Испания, Англия, особено в Гърция изучаването на Закон Божи е факт. Това не е натрапване на християнския светоглед, но е възможност за децата да се запознаят с Евангелието, с живота на Църквата, с нейния светоглед, който е в основата на цялата култура на християнските народи, а след това нека децата да могат да избират, както и всеки човек в живота си, като знае, че има два пътя – на живота и смъртта, той избира. Но ако му натрапват насила нещо, както например в името на свободата му натрапват умъртвения, секуларизиран светоглед, то все едно го лишават от възможността да се запознае с истините на вярата по най-правилния начин.
Може да се види, че всички тези, които не искат да се приеме вероучението в училище, са все хора, които са били членове на комунистическите партии и не са променили светогледа си. Например нашият министър на просветата е атеист, комунист. Той сега е просто изплашен: как е възможно това, какво да правим сега, за Бога ли да говорим в училище? И така става, че може в училището свободно да навлизат наркотиците, проституцията, а за Бог, вярата и живота във вярата е забранено. В това има един вид шизофрения, от която трябва да се освободят. Та нали искат европейска демокрация... Трябва да им се помогне да разберат, че без духовното и нравственото възраждане на децата и народа няма бъдеще за тази страна, за тази държава, за този народ. Забранявайки на Бог да влезе в душите на децата, те дават възможност техните души да бъдат поробени от сатанинските сили, от злото в този сват, срещу което те нямат възможност да се съпротивляват. Затова трябва да им се помага.
- Какво практически правите в Черна гора, за да обучавате децата?
- Има неделни училища към храмовете, където има вероучители, предимно в градовете. Освен това имаме един ежегоден Конгрес на младежите, провежда се при нас през лятото, през август, децата се събират в Цетинe, срещат се, пеят, участват в богослуженията.
- Много деца ли идват да учат в неделните училища?
- Относително малко са, но все пак има, примерно няколко хиляди деца, които пристигат при нас, докосват се до църквата, учат, така че това също е един начин. Дори да се въведе вероучение в училище, и тогава не бива да се отказваме от неделните училища към храмовете. Все пак те си остават като основа за литургичното възпитание и участие в живота на Църквата, защото вероучението в училищата дава само едно интелектуално познание за вярата, няма задълбочено докосване до църковния живот. Съответно не значи, че не е нужно религиозното образование в училище, но само по себе си то е недостатъчно. Това може да се види в Гърция. Спомням си от времето, когато учих там, епископите и свещениците добре разбираха това. Затова там имат едновременно катехизни училища към храмовете, както и обучение в държавните училища.
Цялото интервю можете да прочете тук на страницата на Варненска и Великопреславска митрополия
