Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_1.jpgСлед като вече години наред въпросът за въвеждането на предмета “Религия” в средното българско училище се разисква безрезултатно, то  в средата на миналия месец се оказахме с две концепции за религиозно образование. Едната подготвена във Варненска и Великопреславска епархия, а другата от обществен съвет, назначен от министър Даниел Вълчев и ръководен от проф. Г. Бакалов. Авторите на първата концепция остават неизвестни, за разлика от създателите на втората. Според нас е наложително авторите на първата концепция да застанат зад имената си, още повече, че в общественото съзнание концепцията на Варненска св. митрополия претендира да е "църковната". Анонимността обаче не се вписва в съборността, защото съборното решение предполага поемането на лична отговорност от всеки.

Сега предстои най-важният въпрос – за легитимацията на двете концепции. Първата концепция получи благословението на Св. Синод още на първо четене и с това сякаш работата по нея приключи. Все още не е ясно как тя ще бъде приложена и къде, тъй като не са водени преговори с Министерството на образованието. Концепцията на проф. Бакалов и обществения съвет е изготвена по поръчка на просветното министерство, но все още предстои да бъде обсъждана от Св. Синод на редовните заседания на архиереите в средата на м. ноември.

Какво ще изучават задължително децата ни по религия в училище е важен въпрос не само за синодалните старци и образователните експерти, но и за родителите. Но в дебата по концепцията за религиозното образование все още не участват миряните и обикновените хора. А именно те изпращат децата си в българското средно училище.

Истинската драма обаче все още предстои: ще съумеят ли Св. Синод и Министерството на образованието да се договорят за единна концепция или проблемът “религиозно образование” ще зацикли отново? Всички като че ли са единодушни, че ако не се постигне съгласие между Обществения съвет и Св. синод нещата ще се върнат към своята изходна позиция и въвеждането на предмета "Религия" се поставя под въпрос. Дали религиозното образование няма да стане повод за повече противопоставяне и напрежение, отколкото да донесе духовна полза за обществото? Ще стане ли религиозната просвета на децата поле за доказване на лични амбиции и демонстрация на надмощие?

Тези въпроси би трябвало да намерят своя отговор в следващите няколко месеца, тъй като в плановете на Министерството на образованието се предвижда от септември 2008 г. предметът “Религия” да бъде в задължителната програма.

“Двери” се опитва да даде своя принос, като дава информация за развитието на този процес, за главните действащи лица (тук) и осигурява възможност повече хора да се включат в дебата за религиозното образование на българските деца (тук). Ние вярваме, че сериозни решения като това само ще спечелят от включването на много хора в дебата, от развитието на истински обществен диалог, пък бил той и разгорещен. Така проблемът няма да остане въпрос между два църковни екипа (защото в Обществения съвет участват също православни християни, членове на Църквата и преподаватели в Богословските факултети), а ще се превърне в проблем на цялата Христова църква и на българското общество.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/whf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски