Както вече е известно на повечето читатели, в скоро време в Министерството на образованието и науката предстои да бъде взето решение относно въвеждането в българските държавни училища на общообразователен предмет с предполагаемо название "Религия".
От началото на 2006 г. православни организации, учители, християни, в т. ч. духовници, преподаватели по богословие и много други български граждани положиха усилен труд, за да подкрепят подетата във Варненска и Великопреславска епархия инициатива за възстановяване на религиозното образование, унищожено през годините на "реалния социализъм". Техните усилия не бяха без резултат... Както беше публикувано в "Двери на православието", тази година министърът на образованието Даниел Вълчев възложи на проф. Бакалов, зам.-ректор на Софийския университет, да събере екип, който да подготви концепция за въвеждане на религиозно образование.
В рамките на деветата "Седмица на православната книга" (3-9 септември 2007 г.) в град Варна се проведе обществена дискусия по въпросите на религиозното образование. На нея беше поставена за обсъждане предимно насоката, в която би трябвало да се разработва въпросната концепция, както и насоката, в която това на практика се извършва от екипа на проф. Бакалов.
Вероятно именно тази обществена дискусия до голяма степен спомогна за изясняването на някои недоумения относно намеренията на страните, заинтересовани от въпросите на религиозното образование. Разногласията, възникнали между членовете на Обществения съвет на проф. Бакалов и още повече - между въпросния съвет и Църквата, се оказаха действително не само многобройни, но и непреодолими.
Очевидно понастоящем в Светия Синод са представени за разглеждане и одобрение две концепции за религиозно образование. Едната е тази на Обществения съвет към Министерството на образованието, който се оказа от самото си създаване едно служебно формирование без официално благословение и подкрепа от страна на Светия Синод (вж. публ. в "Православие"). Другата, алтернативна концепция е тази, която се наложи да бъде изготвена с усилията на православни специалисти под егидата и с благословията на митрополит Кирил Варненски и Великопреславски. (вж. публ. в "Двери"). Предполага се, че Министерството на образованието няма да предприеме никакви по-решителни стъпки по въвеждането на религиозен предмет без одобрението на Св. Синод.
Какви изходни позиции все пак защитават тези две концепции? На този въпрос не е трудно да си отговорим сами. Затруднението, както обикновено, произтича единствено от липсата на информация. Учудващо е неведението, а може би и безгрижието на повечето български граждани относно предмета, който Министерството на образованието се готви да въведе в училищата. Това неведение тежи и върху много богословски образовани православни християни, добре познаващи своята вяра - те носят и по-голяма гражданска отговорност.
Тези дни в Министерството на образованието имат други грижи - вероятно много по-съществени в техните очи. Протестът на учителите прерасна в стачка, която се оказа доста по-сериозна от очакваното... Но все пак предполагам, че достойното заплащане на учителския труд ще бъде уговорено по-лесно от организирането на едно достойно за българските деца образование.
Поради всичко изложено предлагам откъси от подробна стенограма на проведената във Варна обществена дискусия по въпросите на религиозното образование. Тя е изготвена по звукозаписи - със стремеж да бъде по възможност буквално точна и минимално редактирана. Звукозаписите се пазят в архивите на "Духовно-просветен център "Св. архангел Михаил"" - Варна. Подбрани са откъси, хвърлящи светлина върху работата на Обществения съвет, изготвената от него концепция и предварителни проекти за учебната програма на предмета "Религия".
Авторът е член на административния екип на Варненска и Великопреславска митрополия, редактор на официалния сайт на епархията.
Авторът е член на административния екип на Варненска и Великопреславска митрополия, редактор на официалния сайт на епархията.
