В ситни искрици проблясва снегът и е студено.Бяла и ясна небесната вис бди вледенено.Преспи навети по пейки скриптят, плочи закриват.Само дървета чернеят и в скръб бавно застиват.Черна под кръста купчината пръст, пълни очите.
Бяла покривка разстилат върху й грижовно жените.
Питката слагат, варено жито, вино червено ...
Трябва покойника да поменат и да е прекадено.
Беше доскоро усмихнат, богат с верни другари.
Свещите восъчни сълзи топят, пламъкът пари.
Отчето дълга молитва чете: милост Божия проси.
Накъде ли душата му вече пое и каква участ носи?
Омърлушена сянка на гарван отгоре дебне трохите.
И е толкова светло и бяло в снега, че болят ме очите.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpfr