Мобилно меню

4.5333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (30 Votes)
Св. Кирил и МетодийНа 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолско и просветителско дело. В този ден по традиция се обръщаме към духовните извори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители. Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици дава на славянските народи светлината на Евангелското слово чрез писменост на роден език и познание на Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите.
Богослужебната прослава и молитвеното възпоменание на светите братя има за нас смисъла и на непрестанно възвръщате към извора на Кирило-Методиевото дело и постоянно утвърждаване в заветите на първоучителите. Защото духовно-просветната и спасителна мисия на Българската църква през вековете винаги е била свързана изконно и неразривно с делото на славянските учители, а верността към духа на това евангелизаторско дело е определяла насоките на нейното служение за благото на народа и спасението на духовните й чеда. 

Евангелска просвета и духовна култура

Светите братя Кирил и Методий и техните ученици завещават на своите последователи едно велико християнско наследство, което придава духовен облик, както на Църковната мисия сред нашия и другите славянски народи, така и на характера на самата българска култура. На първо място чрез извършения подвиг на превода на Евангелието и цялото Свещено Писание, а така също и на духовно-поучителна и богослужебна църковна книжнина на говоримия тогава славянски език, те създават изцяло нова писмената култура и полагат основите на славянската литература. С това се утвърждава правото и възможността да се използва този разбираем за новопокръстените славянски народи език писмено и говоримо в християнското просвещение и да се въведе в богослужебна употреба един изцяло нов за тогавашното време официален църковен език.

С навлизането на славянските народи в лоното на Христовата църква и с духовното им приобщаване към вярата възниква закономерно въпроса за тяхното просвещение и за богослужебния език, който следва да се употребява в църковното служение сред новопокръстените славяни. Въпросът за статута на славянския език в Кирило-Методиевото дело не се изчерпва само с неговите литургични аспекти, но има и по-широко духовно-просветно измерение и културно значение. В противовес на утвърждаващите се в тогавашна Средновековна Европа църковни схващания за трите древни сакрални езика на Свещеното Писание и опитите да се догматизират възгледите на ”триезичниците” светите братя защитават коренно противоположна християнска визия и духовна концепция за евангелизацията. Духовните принципи на тяхната християнска просветителска мисия сред славяните е свързан с древната апостолска традиция за благовестие на разбираем език и с особеностите на културното многообразие на Православния изток. В Източната църква и практиката на древните патриархати езиковото различие и многообразие на християнските народи съжителства в съборното единство на Вселенската църква и унификацията на богослужебния език не се извежда до равнището на догматически принцип. Ръководейки се от това разбиране за християнско благовестие и духовно просвещение на разбираем език те създават една изцяло нова християнска книжовна култура и поставят началото на изцяло нови литературни езици сред славяните. 

Свети Константин–Кирил Философ разобличава желанието и домогванията на триезичниците новопокръстените славяни да не получат просвета на разбираем език и да останат безкнижни като погрешна и недостойна за християни проява на завист и ги изоблчава като еретици, опитващи се да придадат “свещен” характер на своите мнения. В сериозен богословски диспут с техни представители, състоял се във Венеция, св. Кирил показва ясно че подобни възгледи и позиции лишават Църквата от богатството на нейната духовна традиция и мисионерски принципи, завещани от Христовото Благовестие, предназначено “за всички народи”, и са в разрез с духа на Апостолското Предание. Така той надделява над тези възгледи и успява да утвърди достойнството на славянския език като език на Словото Божие, чрез който се благовести и преподава Христовото Евангелие наред с другите книжовни езици. С това в Европа през ІХ век възниква една изцяло нова книжовна култура, основана върху духа на евангелските принципи, която обогатява християнската и европейската цивилизация и дава своите благодатни плодове и до днес.

Християнска вяра и духовна просвета

Християнската културна концепция, към която се придържат светите братя Кирил и Методий и техните ученици в своята евангелизаторска и просветна мисия разглежда писмеността и просветата като неразривно свързани с вярата и спасението на душата. За тях писмеността е средство и оръжие на вярата, а не привилегия на избран културен кръг или ограничен аристократичен елит. Писмеността и писменото слово за светите равноапостолни просветители и техните духовни ученици е духовно благо и достояние за всеки вярващ християнин, просветен чрез светото кръщение и получил духовното озарение на благодатния живот в Христа. Способността да се чете и познава писаното Евангелско слово, което носи Истината, е средство за укрепване във вярата и утвърждаване на богоозарените и духовнопросветени души на вярващите в спасението, а не въпрос на достъп до науката или право на грамотност, каквито през Средновековието на Запад и във Византия притежавал само ограничен кръг от хора.

С това светите братя Кирил и Методий и техните ученици прилагат успешно християнските мисионерски принципи на т.нар. “инкултурация” и превръщат говоримия език в писмен и литературен език на Свещеното Писание. Но не по-маловажно е и утвърденото разбиране за всеобща грамотност и широкоразпространена просвета, с което завещават на нашата духовна култура и християнска традиция още една велика истина и духовен принцип. Идеята за всеобщата грамотност и достъп на всички без ограничение, чрез възможността за самостоятелно четене на текста на Свещеното Писание, е свързана с разбирането, че всяко човешко същество по силата на Божията любов и дара на спасението е призвано към просвета на своя разум и укрепване в богооткровените истини чрез Словото Божие.

Тези разбирания за превод на Свещеното Писание на говорим език и за всеобща грамотност се разпространяват в по-широк мащаб в Християнския Запад едва след края на Средновековието, а в Европа те се утвърждават едва през Ренесанса и след Реформацията в различен религиозен и културен контекст.

Духовното наследство на християнската просвета в България

Просветното дело на св.Методий като архиепископ на Моравия, макар и да е сакционирано официално от Римския престол след 870 г., е атакувано отново от немското латиноезично духовенство на локално ниво и в последствие е сериозно разстроено. Тогава най-близките ученици на светите братя “закопнели за България” и семената на тяхното дело намерили най-благоприятна почва в новопокръстената страна на свети княз Борис І – Михаил. Тук след Покръстването на българите, и последователната смяна на латинско и гръцко духовенство в процеса на християнизацията на страната и духовната просвета на народа, особено силно се чувства нуждата от четмо и писмо на роден и разбираем език. Според Житието на св.Климент Охридски и българският владетел отдавна "жадувал за тези мъже" и ги приел радушно в своята столица, заедно с книгите, преведени в Моравия на славянски език. Новата вяра и укрепването на Българската църква изскват сериозно духовно просвещение, което да спомогне за издигане на духа на вярващите чрез Словото на Христовата истина, чрез светлината на Евангелието и силата на Духа. Духовната нива била разорана и подготвена да даде обилен плод, а учениците на светите братя като усърдни учители на вярата поели своето служение чрез книжнината и просветата. Защото, както знаели от своите учители, само просветената вяра е жива и действена и само тя води към спасение, а непросветената вяра лесно се обръща в суеверие, залинява духовно и угасва. И също тъй “голи са човешките души без писменото слово и уязвими за врага на тяхното спасение”, както казва епископ Константин Преславски. На това духовно служение е посветена цялата християнска книжовност и просвета в България по времето на св. Климент Охридски и разцвета на Симеоновия “Златен век”, а също така и през следващите столетия.  

Това именно разбиране за християнска духовна просвета на роден и разбираем език сред българите отстоява през вековете нашата Православна църква като изпълнение на завета към светите братя и продължение на тяхното мисионерско и евангелизаторско дело. Чрез най-добрите си и предани служители и в най-добрите си образци на книжовност, тя остава вярна на заветите на славянските първоучители и предава порива към знанието и просвещението на нашия народ, с което го възпитава духовно в любов към истината и истинското знание. Безкористното ученолюбие и жаждата за просвета и днес остават живи сред българите, а великата мисия на истинска просвета в духа на Кирило-Методиевото дело и днес поставя пред Църквата големи отговорности и задачи в спасителната й мисия в съвременния свят. Защото само чрез продължаването на това велико духовно и културно-просветно дело тя запазва и отстоява достойнството си на учителка на истината пред народа и съхранява авторитета си сред вярващите.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/axkqr 

Разпространяване на статията: