Светият Синод на Вселенската патриаршия заяви, че православните духовници от всички степени не могат да притежават и използват оръжие независимо от целта, включително за лов. Решението е взето на 2 ноември в Цариград и идва след разгорял се през последните месеци спор в Гърция за правото на свещениците да притежават ловни оръжия. През септември Гръцката православна църква вече потвърди съществуващата забрана, а въпросът предизвика и дискусия за съотношението между църковните канони, държавното законодателство и конституционните права на духовниците.
В официалното съобщение на Вселенската патриаршия, публикувано на 3 ноември, се посочва, че по повод на въпрос, поставен пред Светия Синод, архиереите са направили следното разяснение: „Притежаването и употребата на оръжие, независимо по каква причина, са напълно несъвместими със званието на православния духовник от която и да било степен съгласно каноничното предание на Източната православна църква“. В синодалното съобщение не се уточнява кой е поставил въпроса и дали той е свързан с конкретен случай. Както е известно, патриаршията има 14 епархии под пряка своя юрисдикция на територията на Гърция, така че въпросът за носенето на оръжие от клирици засяга и техния клир.
Решението обаче, както се посочи, следва поредица от обсъждания в Гърция през август и септември тази година по повод забраната свещеници да получават разрешителни за ловно оръжие. На 17 август 2026 г. в гръцкия парламент е внесен въпрос № 7653, адресиран до Министерството за защита на гражданите и Министерството на образованието, вероизповеданията и спорта (в Гърция с религиозните въпроси се занимават две дирекции - една в Министерството на образованието и вероизподеванията, сега и на спорта, а другата - във Външно министерство). Вносителите искат да разберат на какво правно основание православните духовници са лишени от възможността да получават разрешителни за ловно оръжие и дали подобно ограничение не противоречи на конституционните принципи за равенство пред закона и свободно развитие на личността.
Министерството за защита на гражданите отговаря, че забраната за притежаване и употреба на оръжие от духовници е обща и не предвижда изключения за лов. При разглеждането на заявленията за разрешителни гръцката полиция се съобразява не само със законодателството за оръжията, но и с решенията на компетентните църковни органи и със съдебната практика. В отговора са посочени църковни документи от 2002, 2006 и 2016 г., включително решения на Светия Синод на Гръцката църква и на Синода на Критската (автономна) църква. На заседанието си от 9–10 септември постоянният Св. Синод на Гръцката църква разглежда служебно писмо на Министерството на образованието, вероизповеданията и спорта по същия въпрос. Архиереите потвърждават и актуализират синодалното окръжно от 21 януари 2016 г., като изрично забраняват употребата на оръжие от духовници по каквато и да било причина, включително за лов. Решението е оповестено в официалното съобщение на Гръцката църква от 11 септември.
Богословските и юридическите основания на забраната са подробно разгледани от архимандрит Атинагор Супурдзис, доктор по канонично право на Атинския университет и преподавател по църковно и канонично право, в изследване, публикувано през октомври в гръцкото издание Nomiki Bibliothiki Daily.
Според него забраната не представлява просто административно или дисциплинарно ограничение, а произтича от основополагащи принципи на православното канонично право. Авторът посочва два канона, на които се основава и синодалното окръжно от 2016 г. Първият е 65-о апостолско правило, което предвижда низвержение на духовник, причинил смърт на човек при сбиване. Вторият е 8-о правило на св. Василий Велики, разглеждащо отговорността за убийство, включително при употреба на оръжие. Въз основа на тези правила Синодът на Гръцката църква формулира две основания за забраната: от една страна, носенето на оръжие не съответства на свещеническото служение, а; от друга, въздържането от употреба на оръжие предпазва самите духовници от опасността да причинят човешка смърт и вследствие на това да бъдат лишени от свещен сан.
Архим. Атинагор подчертава, че забраната има превантивен характер. Тя не предполага непременно, че духовникът ще употреби оръжието неправомерно, а цели да предотврати самото възникване на опасност, която би могла да доведе до тежко канонично нарушение. Той обръща внимание и на обхвата на забраната. Тя се отнася не само за действащите енорийски свещеници, но и за всички, които канонично притежават свещен сан, включително пенсионираните и несубсидираните от държавата духовници. Свещенството не се прекратява с приключването на служебното правоотношение или с пенсионирането.
Особено интересна част от изследването на архим. Атинагор е посветена на въпроса, доколко църковната забрана може да има правни последици в държавното законодателство. Той припомня решение № 2569/1990 г. на гръцкия т. нар. Държавен съвет (върховен административен съд), постановено по жалба на архимандрит, игумен на манастир, на когото е отказано подновяване на разрешително за носене на оръжие. Съдът отхвърля жалбата, като приема, че държавните органи трябва да се съобразяват с конституционно защитените духовни и догматически принципи на Църквата. В конкретния случай становището на Св. Синод е признато за законно основание при мотивирането на административния отказ. Според архим. Атинагор този съдебен прецедент продължава да има значение и при прилагането на действащото гръцко законодателство за оръжията.
Той разглежда и възражението, че забраната нарушава равенството пред закона и правото на свободно развитие на личността, защитени от гръцката конституция. Неговият извод е, че духовниците не се намират в напълно еднакво правно положение с останалите граждани, тъй като доброволно са приели свещеническото служение заедно с произтичащите от него канонични задължения. Следователно ограничението не представлява произволна дискриминация, а правна последица от свободно избрано служение, което изисква определен начин на живот. Авторът обосновава този извод и с принципа за автономията на религиозните общности, защитен от Европейската конвенция за правата на човека. Държавата не е призвана самостоятелно да тълкува църковните канони, а да зачита правото на Църквата чрез компетентните си органи да определя задълженията на своите служители.
В своя анализ архим. Атинагор обръща внимание и на една важна особеност на църковното устройство в Гърция. Решенията на Синода на Гръцката църква обхващат епархиите под неговото управление, включително в т. нар. „Нови земи“. Те обаче не се прилагат непосредствено към църковните области, които се намират под пряката юрисдикция на Вселенската патриаршия – полуавтономната Критска църква, митрополиите на Додеканезите, о. Патмос и Света гора. Това разграничение не означава, че в тези области духовниците имат право да носят оръжие. Напротив, авторът посочва, че компетентните църковни органи, включително Синодът на Критската църква, вече са се произнасяли в същия смисъл. В този контекст решението на Вселенската патриаршия от 2 ноември има особено значение, тъй като потвърждава общия православен каноничен принцип независимо от различните църковни юрисдикции.
В заключение архим. Атинагор Супурдзис предлага съществуващата забрана да бъде изрично отразена и в гръцкото държавно законодателство за оръжията. Според него това би осигурило по-голяма правна яснота както за държавната администрация, така и за духовниците. По този начин държавата няма да налага ново ограничение върху Църквата, а ще признае вече съществуващите канонични задължения, произтичащи от свещеническия сан. Юристът смята, че подобно законодателно решение би укрепило едновременно правната сигурност и църковната автономия.
С произнасянето си от 2 ноември Св. Синод на Вселенската патриаршия потвърждава позицията, развита експертно от архим. Атинагор, че въздържането от притежаване и употреба на оръжие не е въпрос на лично предпочитание на отделния духовник, а произтича от самата природа на свещеническото служение според православното канонично предание.
