Цариградският патриарх Вартоломей беше на т. нар. пастирска обиколка в гръцкия град Триполи (полуостров Пелопонес, Южна Гърция; Триполи е седалище на епархията на Мантиния и Кинурия с митрополит Александър - б. р.), където стана почетен доктор на местния университет и откри ново крило към църковния старчески приют. В словото си на откриването той подчерта важността на милосърдната дейност на християните и подчерта неразривната й връзка с богослужебния живот на Църквата. В словото си при откриването той поздрави дарителите, които са вложили над 1 милион евро в разширяването на дома, както и ревността и личния ангажираност на местния митрополит към осъществяването на това дело.
„В наши дни съществува едно разногласие относно целите на "воюващата" Църква. Едната страна твърди, че Църквата не е министерство на социалните грижи. Епископите и презвитерите са поставени само за Църквата. Другата страна иска излизане от храмовете, благотворителност, алтруизъм. Истината обаче е по средата. Тя е съчетание на тези два възгледа. Църквата без тайнствата, без непрестанната молитва, без светите последования престава да бъде богочовешки организъм. Става благотворителен съюз, който лесно може да бъде унищожен. От друга страна, знаем добре, че съдът е безмилостен за тези, които не са показали милосърдие (Яков 2:13). Църквата, като избягва светското празнословие, от векове върви по средния и царски път. Ако се отклони в едната или другата посока, това води до отпадане от изцеляващото учение. Казва на едно място Василий Велики: „Видях много постещи, много молещи се, стенещи, показващи всяко евтино благочестие, но и един петак не дават на скърбящите. И каква им е ползата тогава? Няма да ги приеме небесното царство”. (...) За безразличието на мнозина към нашите защитници в деня на съда, към седящите пред портите на църквите бедняци, разгневен говори и нашият предшественик, светият наш отец Йоан Златоуст: „Църквата не е нито магазин за златна бижутерия, нито за сребърна,... нито има нужда Бог от златни съдове, но от златни души... От златния потир си пил, а не си ли подавал горчив?”
Затова Църквата на Христос без да пренебрегва нито едно „Господи, помилуй” в храма, основава милосърдни заведения навсякъде, където това е възможно. Да не споменаваме за всички, ще кажа само за Константинопол. Там е имало 27 църковни приюта и старчески домове, сиропиталища, болници – като в прочутия манастир на Вседържителя Христос, болници за прокажени, 28 страноприемници и многобройни още т. н. „дяконии”, тоест кухни. Вижте какво пише Анна Комнина в своята „Алексиада” през 11 век за приюта „Св. Павел” в Константинопол: „Видях младо момиче да служи на възрастна жена. Видях сляп мъж да го води мъж, който вижда. Видях мъж без крака да има крака, но не свои, а чужди. Видях човек без ръце да бъде обгрижван от здрави. Видях чужди майки да гледат сирачета-бебета. Видях здрави мъже да вдигат парализирани. И поради това двойно беше множеството, което пребиваваше там. Бяха тези, които служеха, и тези, на които се служеше”.
Радвам се, че не е изчезнала любовта тук и се намират дарители от цяла Гърция и в Триполи, които да построят такъв дом за утеха на страдащите и най-вече на ветераните на живота”, каза още предстоятелят на Цариградската патриаршия. Към възрастните хора, обитатели на дома, патриарх Вартоломей отправи характерното гръцко пожелание: „Да имат добро покаяние и добър рай”.
Днес Гръцката православна църква отделя най-голямото перо от бюджета си за социална дейност. В страната действат 42 църковни старчески дома, 191 църковни кухни за бездомни и други. По настоящем Атинската архиепископия работи по мащабен проект за изграждане на „град на милосърдието” в близост до Атина, където ще бъдат концентрирани много социални заведения, между които и клиника за лечение на наркозависими.
