Папа Лъв XIV е на четиридневно посещение във Франция от 25 до 28 септември – първата пълноценна държавна визита на римски папа в страната след посещението на Бенедикт XVI през 2008 г. Програмата включва градовете Париж, Лурд и Мец и съчетава срещи с държавните власти, богослужения, посещение в ЮНЕСКО, срещи френските епископи, болни и пострадали от сексуално насилие в Църквата.
При пристигането си на 25 септември папата беше посрещнат на летище „Орли“ от президента Еманюел Макрон и съпругата му Брижит. Камбаните на множество френски църкви биха в продължение на седем минути. В Елисейския дворец двамата проведоха разговор, в който според френското президентство са били обсъдени войната в Украйна, мирът и стабилността в Близкия изток, отношенията с Африка, климатът и изкуственият интелект. Макрон определи посещението като „голяма чест и голяма радост“ за Френската република и заяви, че то носи надежда на много французи.
В словото си пред френските власти Лъв XIV отдели особено внимание на християнското наследство и светския характер на съвременна Франция. Той призова принципът на laïcité (секуларността) да не се превръща в изтласкване на религията от обществения живот и говори за приноса на християнството към културата и историята на страната. Наред с това папата призова Франция да остане „неуморен радетел за мира и многостранното сътрудничество“, особено в Европа, и предупреди, че войната не бива да се възприема като неизбежност.
Един от най-ясните акценти в словото му беше защитата на човешкия живот и достойнство. Лъв XIV спомена сурогатното майчинство, търговията с човешки органи, генетичните манипулации и „предлагането на програмирана смърт“ като примери за ситуации, в които техническата възможност не бива автоматично да се приема за морално допустима. Последната формулировка беше разчетена във Франция като пряка препратка към приетия това лято закон за асистирана смърт.
Папата говори и за ядреното въоръжаване, като оспори схващането, че притежаването на ядрено оръжие само по себе си гарантира сигурност. Според него това убеждение подхранва нова и трудно контролируема надпревара във въоръжаването. Той призова Франция да продължи да използва дипломацията и международните институции като средство за разрешаване на конфликтите.
Темата за изкуствения интелект се превърна в една от точките, по които позициите на папата и Макрон до голяма степен се доближиха. Лъв XIV предупреди, че технологиите трябва да бъдат подчинени на морално различаване, за да не „изгубим човечността си“. Макрон от своя страна се обяви за международни правила, които да предотвратят концентрирането на технологичната мощ „в няколко ръце“, и постави особен акцент върху защитата на децата в цифровата среда.
В Париж папата посети възстановената след пожара катедрала „Нотр Дам“, където отслужи вечерня. Той използва образа на възстановения храм като символ на обновлението на самата Църква във Франция – не просто възстановяване на камъни, а възраждане на християнски общности, способни отново да свидетелстват за вярата.
Особено място в програмата зае Лурд. На 26 септември папата беше посрещнат от кмета Тиери Лавит на мост над река Гав, който по повод посещението получи името „Мост Лъв XIV“. Там беше открита скулптурата „Братството между народите“, а папата подписа почетната книга на града. Кметът му представи три символа на Лурд – св. Бернадет Субиру, водата на Гав и средновековната крепост. Градът подари на папата три стари сорта рози от Лурд, предназначени за ватиканските градини, както и мед от местния музей-крепост.
В пещерата Масабиел Лъв XIV повери Франция на Божията майка и се помоли за мир и общество, освободено от насилие. По време на вечерното шествие със свещи той се включи като „поклонник сред поклонниците“, припомняйки призива, предаден от св. Бернадет, хората да идват на това място с молитвено шествие.
На следващия ден папата се срещна с френските епископи и ги насърчи да не приемат секуларизацията като причина Църквата да се оттегля от обществения разговор. Той постави акцент върху предаването на вярата в семейството, възпитанието на младите и присъствието на християните в културния и обществения живот на страната.
В Лурд се състоя и една от най-чувствителните срещи от визитата – двучасов разговор със седем души, преживели сексуално насилие от френски католически духовници. Според Ватикана Лъв XIV ги е изслушал поотделно, благодарил им е за свидетелствата и е потвърдил ангажимента си да се работи така, че подобни престъпления да не се повтарят. Темата остава особено болезнена във Франция след независимия доклад от 2021 г. за мащаба на сексуалното насилие в католически институции през предходните десетилетия.
Посещението завършва днес, 28 септември, в Мец, град, избран заради символиката му на границата между различни европейски исторически пространства. Кметът Франсоа Гросдидие заяви още преди визитата, че темата за мира и помирението между народите прави Мец естествено място за подобно папско послание. Председателят на департамента Мозел Патрик Вайтен също определи посещението като събитие с историческо значение за региона.
В Мец Лъв XIV трябва да произнесе основното си слово за Европа и мира, след което ще отслужи Литургия в катедралата „Св. Стефан“. Еманюел Макрон, който не присъства на богослуженията в Париж и Лурд, е решил да присъства на тази Литургия, което наложи промяна на протокола в последния момент.
