Шестима архиереи на Сръбската православна църква изпратиха писмо до обществеността, в което се разграничават от позициите на митрополита на Крушевац Давид, който нарече протестиращите студенти с обидни думи и ги приравни с „усташите“ (изявлението му е поместено на сайта на СПЦ на 28.2. т.г.). Архиереите, сред които и Черногорски митрополит Йоаникий, призовават към уважение към студентите, отговорно изразяване, когато се говори от името на Христовата църква. Представяме тяхното изявление в пълния му текст:
„Като архиереи на Сръбската православна църква чувстваме дълг да изразим публично нашето несъгласие и дистанциране от всякакъв говор, който дехуманизира друг човек, а особено от говор, който подценява или унижава младите хора, студентите, като фактор в изграждането на обществото, фактор, който допринася за бъдещето му, и като такива, които са призвани да мислят и да търсят истината.
Църквата Христова, като избран народ и дом на Живия Бог, съществува във всяко време, за да води всички хора към спасение чрез любовта. Историята ни учи, че всеки говор, който унищожава достойнството на другия, води до големи обществени трагедии, а ние като пастири не смеем да позволим такава реторика да заеме място в нашия народ и в Църквата. Словото служи за разбиране. То е сила и основа на промените и трябва да бъде автентично, за да остане вярно на себе си. А ние като християни живеем, свидетелствайки за Словото, което е Самият Бог.
В тези дни на подготовка за Великия пост Крушевацки митрополит Давид, в своя най-нов текст, публикуван и на официалния сайт на Сръбската православна църква, поставя студентите в контекста на „цветните революции“, определяйки ги като „сръбски усташи“, което е обидно и неприемливо. Вярваме, че днес не е оправдано да бъдеш епископ на Сръбската православна църква и да мълчиш, когато чуеш такива думи – думи, които показват нечувствителност и негрижа за Тялото на Църквата. Тяхната дехуманизираща природа изисква вече да не мълчим.
Сръбският народ, който преживя Голготата на усташкия терор, е наясно, че идентифицирането на когото и да е с такъв чудовищен режим не трябва никога да се прави, преди всичко от уважение към жертвите, но също така определянето на нашата младеж с такива думи е повече от срам – това е срамен белег върху Тялото на Църквата. Студентите са нашето бъдеще, а наш дълг е с любов и разбиране, дори и ако понякога грешат, да ги насочваме към Истината, а не да ги обиждаме и унижаваме. Само с такъв подход можем да запазим единството, свободата и достойнството на всеки човек, което е същността на православната вяра и етоса на нашата Църква и ценностите на св. Сава.
Поради всичко това вече не можем спокойно да стоим настрана, а след такива изявления, които са се появили и на официалния сайт на Сръбската православна църква, искаме ясно и недвусмислено да заявим, че нашата църква не смята, че нашите студенти са „сръбски усташи“. Тъй като точно такъв речник, с едновременното премахване на свободата да се чуят и други гласове в официалния орган на Сръбската православна църква, доведе до тиранията на такива груби и обидни думи, изречени без отговорност. Всеки свободен човек се бори за това, в което вярва, че е истинско, и се бори така, сякаш неговото действие може да повлияе на хода на събитията, дори и да не се случи, но винаги всеки трябва да бъде воден от правилото да не публикува или казва нищо, което би могло да подтикне към омраза. Точно този урок ни дават студентите тези дни.
Не можем повече да бъдем равнодушни или да игнорираме страданието на другия – като Йововите приятели, живеейки в измислици и реторика за световната правда, а трябва да бъдем инициатори и последователи на добротата и справедливостта за всеки един човек, а особено за нашата младеж.
Обръщаме се и към нашите братя-архиереи с молба да не позволят такъв език да стане нещо нормално и обичайно. Молим и да се преразгледа окончателно редакционната политика на официалната интернет-страница на Сръбската православна църква, тъй като е необходимо тя да изразява съборността на нашата църква, нейния глас и нейната майчинска грижа.
Накрая е необходимо да си припомним Христовите думи, че човек не живее само с хляб, „а с всяка дума, която излиза от устата Божия“, т. е. от устата на Христос, който е Самата Любов и Милост. Навлизаме във Великия пост с надежда, че този нежелан инцидент ще ни събуди, за да запазим заедно Църквата като Тялото Христово – не за тирания, а за спасението на всички нас“.
Германски митрополит Григорий,
Черногорско-Приморски митрополит Йоаникий,
Жички митрополит Юстин,
Захумско-Херцеговински и Приморски митрополит Димитрий,
Западноамерикански архиепископ Максим,
Източноамерикански епископ Ириней
