Часът е пет и петдесет, парижко време, денят седми октомври, в навечерието сме на успението на св. Сергий Радонежки - светеца, който нашият богословски институт си е избрал за небесен покровител. Това е нашият ходатай пред небесния престол, застъпник, който толкова добре върши тежката си задача, че надали скоро ще бъде сменен.
Забързан към светия олтар (отново закъснявам, но само
между нас да си остане!), диригентът ни ме спира и с нескрита усмивка
ми казва : «Знаеш ли, че тази вечер ще ни
гостува един български хор, бих искал да вземат участие в службата!»
Нашият владика, Негово
Високопреосвещенство Гавриил Западно- и Средноевропейски архиепископ на
руските
църкви, намиращи се под омофора на Цариградската патриаршия, благославя
«с двете си ръце» тази идея. Празничното бдение започна. Когато се
здрависвах
с хористите, ми се струваше, че ги виждам за пръв път. Но когато
запяха... да,
когато запяха, разбрах, че това не може да е вярно. Разбира се, нали
това беше
хорът – «Славянска беседа», на чиято спявка в аулата на
Богословския факултет в София професор Иван Желев заведе, в началото на
лятото,
делегацията, дошла в България от нашия православен богословски институт
„Св.
Сергий”. Тогава, когато се разделихме с тях, професорът - къде на шега,
къде на
закачка - каза, че ще се видим в Париж. Ето, че днес тази мечта става
дейсвителност, хорът завърши едноседмичното си турне във Франция с
участие в
богослужението в Православния ни богословски институт. Нашият духовен
ректор -
Св. Сергий - не искаше да си заминат, без да ги е благословил.
Питате ме
дали пяха красиво... Те не пяха просто красиво, те пяха молитвено, а молитвата
е висшата форма на красота, понеже тя търси и намира Извора на всяко
добро.
След две седмици «Славянска беседа» има концерт в Москва, след което и в Канада... И знаете ли, най-много се радвам не толкова за хористите, колкото за хората, които ще ги слушат, които ще могат истински да се помолят по време на техните песнопения.
