Двадесет и пет млн. лари годишно е държавната субсидия за Грузинската православна църква, става ясно от публикувано в грузинските медии изследване на Института за религозна толерантност. Тази сума се равнява на 8 700 000 евро. Според изследването, за периода от 2002 до 2019 г. Грузинската патриаршия е получила общо 276.5 млн. лари (ок. 95 млн. евро) от централния държавен бюджет. Освен тях областните и градските управи също дават отчисления на Грузинската църква, с които подкрепят различни дейности, включително строителни. Освен това Грузинската патриаршия получава като дарения от държавата значително недвижимо имущество под формата на поземлени участъци и сгради. Общата площ на прехвърлените на църквата поземлени участъци и сграден фонд възлиза на 64 км2. Целево средства се отпускат и с укази от президентския фонд.
Държавната субсидия се отпуска като компенсация за репресиите срещу Грузинската православна църква от времето, когато Грузия е част от СССР. През 2002 г. между държавата и Грузинската църква е сключено конституционно споразумение, което, наред с другите въпроси, определя източниците на финансиране на Православната църква в страната. Те са „доброволни дарения, приходи от бизнес, инвестиции, безвъзмездни средства, помощи, други доходи, получени по реда на действащото законодателство“, но също и пряко финансиране от Министерството на финансите, като размерът на държавна субсидия се актуализира всяка година. Най-голямото увеличение е след Руско-грузинската война (2008 г.), когато субсидията за църквата е увеличена три пъти и достига двадесет и шест млн. лари. Към настоящия момент субсидията е ок. двадесет и пет млн. лари годишно.
От 2012 г. държавата започна да субсидира със същите мотиви още и еврейската, ислямската, арменската и римокатолическата общност в страната.
Макар да не се посочва изрично в официалните документи, сред причините за държавното финансиране на Православната църква в Грузия е желанието да се предотврати финансова зависимост от Московска патриаршия, която използва църковните структури като инструменти за влияние върху обществените настроения. Липсата на прозрачност и всякаква отчетност обаче на държавните средства, дарени на Грузинската патриаршия, създава предпоставки за корупция в църковните и околоцърковните бизнес среди, възползващи се от привилегированото положение на църквата.
Освен това доклади на грузинския министерски съвет показват, че през годините от държавния бюджет са закупувани и автомобилите на епископата, като особен отзвук придоби отпускането на 110 000 евро от Министерството на вътрешните работи за лимузина „Мерцедес“ за нуждите на патриаршията през 2012 г.
Приблизително 85% от населението на Грузия определя себе си като православни християни, което възлиза на около три милиона души.
