През тази седмица предстои да заседава Св. Синод на йерархията на Гръцката църква (всички около 80 митрополити), като основна тема за пореден път ще бъде намерението на правителството да даде право на хомосексуални двойки да сключват граждански брак в страната. Доклад ще изнесе Месогейски митрополит Николай. Дискусиите по законопроекта продължават в Гърция вече няколко месеца. Намерението на правителството е да узакони гражданския брак между лица от един и същи пол без да предостави на еднополовите семейства право на осиновяване.
Гръцката църква излезе още преди месец със становище защо смята, че тази политика е погрешна, и изложи своите възгледи в окръжно послание.
Ето и неговия текст:
Α. Учението на Гръцката църква за брака
Свещеният Синод на Гръцката църква не се противопоставя специално на гражданския брак на еднополовите двойки, а смята гражданския брак за неприемлив като цяло. За Христовата Православна църква християнският брак между мъж и жена е нейното положително предложение за живот.
Църквата смята духовния и физическия съюз между мъжа и жената за свещен житейски избор, който заслужава благословението и божествената благодат, дадени от Господ Иисус Христос. От гледна точка на Църквата бракът не може да бъде сведен до равнището на договор, подписан пред нотариус, или съвместна декларация пред местната община.
Б. Позиция на Гръцката църква по отношение на хомосексуалните наклонности и действия
Всички човешки същества, въпреки своите несъвършенства и слабости, са еднакво чеда и образи на Бога. Никой не може да бъде осъден заради характеристиките и склонностите, с които се е родил. Църквата е семейство, което не отхвърля нито един човек заради неговите слабости, а го подтиква към постоянна борба за преодоляването им. От този момент нататък обаче всеки човек е свободен и, следователно, отговорен, ако изборите, действията и начинът му на живот го водят към Бога или го отдалечават от Него.
В. „Равенство“ в брака и осиновяването (Европейска конвенция за правата на човека)
За да се говори за необходимостта от равно третиране или равенство между хетеросексуалните и еднополовите двойки в правото на брак и осиновяване в Гърция, трябва да е налице правно неоправдано неравенство, което трябва да бъде поправено. А това не е вярно.
Включването на правото на брак в Европейската конвенция за правата на човека (1950 г.) е изрично предвидено само в полза на мъж и жена като двойка. Подобен извод се налага и от Гръцката конституция (чл. 21).
В съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз е обяснено, че европейските държави са длъжни законодателно да уреждат за еднополовите двойки само алтернативни институти на граждански съюз (като действащото в Гърция споразумение за гражданско партньорство) и: (а) те не са длъжни да въвеждат еднополови бракове или право на родителство (осиновяване) на лица от един и същи пол; б) те не са длъжни и да приравняват към брака алтернативните институти на гражданския съюз, приложими за еднополовите двойки; в) ако националното законодателство не позволява еднополови бракове и родителство на лица от един и същи пол, съответната държава е длъжна да издава само такива документи, които са необходими, за да позволи влизането на нейна територия и пребиваването на еднополови двойки – граждани на Европейския съюз; г) ако националното законодателство не позволява еднополови бракове и родителство на лица от един и същи пол, съответната държава е длъжна да издава само такива документи, които са необходими, за да позволи влизането на нейна територия и пребиваването на еднополови двойки – граждани на Европейския съюз (които са сключили еднополов брак в друга държава) и на децата, които те са осиновили в други държави (свобода на движение и пребиваване в Европейския съюз).
Освен това европейските държави не са задължени да приемат закони относно правата на еднополовите двойки за сключване на брак и осиновяване. Европейският съд оправда държавите, които бяха обвинени, че не са разширили правата на еднополовите двойки за сключване на брак и осиновяване.
Г. Гражданско партньорство в Гърция
Първоначално (през 2008 г.) Гърция беше предвидила като алтернативен (вместо брака) институт на граждански съюз (съжителство, бел. ред.) в полза само на хетеросексуални двойки, изключвайки еднополовите двойки. Както се очакваше, през 2013 г. Съдът на Европейския съюз осъди Гърция за необоснована дискриминация на еднополовите двойки въз основа на тяхната сексуална ориентация. Впоследствие (2015 г.) поради осъдителната присъда гръцката държава беше принудена да разшири гражданското партньорство в полза на еднополовите двойки.
Понастоящем гражданското партньорство в Гърция предоставя на еднополовите двойки същите права като тези на брака, с две изключения: а) правото да добавят фамилното име на едната страна към фамилното име на другата страна (по тяхно съгласие); б) правото да осиновяват. Гръцкото законодателство относно гражданските партньорства за хетеросексуални и еднополови двойки е в съответствие с международните задължения на страната съгласно Европейската конвенция за правата на човека и правото на Европейския съюз.
Д. Разширяването на обхвата на брака за еднополовите двойки без право на осиновяване е неосъществимо
Ако в Гърция се приеме законодателство за брак в полза на еднополовите двойки, като те бъдат изключени от правото на осиновяване, което понастоящем се прилага за женените (хетеросексуални) двойки, Гърция ще бъде осъдена от Европейския съд по правата на човека за това, че съгласно гръцкото законодателство дискриминира еднополовите двойки въз основа на тяхната сексуална ориентация.
Всяко правителство, което разширява обхвата на брака за еднополовите двойки, без да им дава правото на осиновяване, което имат хетеросексуалните съпрузи, на практика прехвърля политическата цена на следващото правителство, което ще разшири обхвата на осиновяването за еднополовите съпрузи, но след като се е стигнало до осъждането на страната от Европейския съд по правата на човека. Страната ще бъде осъдена от Европейския съд заради погрешната си законодателна политика (непълно разширяване на брака и свързаните с него права). Това ще бъде повторение на случилото се през 2015 г., когато гражданското партньорство беше разширено за еднополовите двойки, след като страната беше осъдена от Европейския съд. Това ще се случи отново, след като Съдът на ЕС постанови, че конвенцията е в полза само на хетеросексуалните двойки поради дефектното ѝ законодателство (2008 г.).
Не е случайно, че всички 20 [1] от 56-те държави в Европа, които са включили еднополовите двойки в института на брака, не са ги изключили от правото на осиновяване, което е предвидено в тяхното законодателство в полза на еднополовите двойки.
Натискът от страна на активистките асоциации на „ЛГБТК+“ за въвеждане на брак за еднополовите двойки е насочен основно към правото на осиновяване, което е основната разлика между брака и гражданското партньорство (което е предвидено и за еднополовите двойки).
Проучванията на общественото мнение подвеждат гръцката общественост, като поставят поотделно: а) въпроса за разширяване на гражданския брак в полза на еднополовите двойки и б) въпроса за осиновяването на деца от еднополови двойки, докато те не могат да бъдат разгледани в законодателството като самостоятелни въпроси. И по двата въпроса обществеността има отрицателно отношение и то с голяма разлика, особено по въпроса за осиновяването. Въпреки това създаването на „брак на две скорости“, т. е. с по-малко права за еднополовите съпрузи, отколкото имат хетеросексуалните, не е разрешено от закона.
Е. Позиция на Гръцката църква по отношение на еднополовото родителство
Позицията на Гръцката църква продължава да бъде, че децата имат вродена нужда и следователно право да растат с баща мъж и майка жена. Никаква социална модернизация и никаква политическа коректност не могат да заблудят естествената потребност на децата от баща и майка със заместващи решения, като например хора от един и същи пол да играят ролята на родител А и родител Б (две майки, двама бащи).
Както е обяснил Европейският съд по правата на човека, с института на осиновяването държавата трябва да осигури на детето подходящо семейство, което да го отгледа, а не да предоставя деца на всеки, който иска да стане родител. В контекста на осиновяването приоритет е най-добрият интерес на детето, което няма родители или подходящи родители, а не мнението на възрастния, който смята, че е подходящ за родител.
В този контекст е легитимно държавата да реши да не предоставя деца за осиновяване на еднополови двойки, тъй като те обективно не са в състояние да предадат на децата бащините и майчините ролеви модели и се отклоняват от биологичните и социалните роли на половете.
Аргументите, че много хетеросексуални двойки (естествените родители) се оказват неподходящи за родители или че не е за предпочитане осиновените деца да се отглеждат в институции (затова нека се дават на еднополови двойки), са абсолютно нихилистични. В контекста на института на осиновяването задължението на държавата е да намери не най-малко лошото, а най-доброто решение за здравословното, безпроблемно развитие и социалната интеграция на децата. Не бива да се пренебрегва и фактът, че в Гърция съществува интерес от страна на хетеросексуалните двойки към осиновяванията, както и че (немалко) хетеросексуални двойки, поради трудностите при осиновяването в нашата страна, са прибягвали до решението да осиновят деца на територията на друга държава.
И накрая: а) децата не бива да се използват като инструмент за натиск от страна на активисти; б) демократичната държава не бива да бъде задължавана да се подчинява на личните искания на хора с политическа власт, финансово влияние или привилегирован достъп до медиите, които смятат, че имат право да отглеждат дете с партньор от един и същи пол, пренебрегвайки въпроса дали изборът им в личния живот осигурява среда от норми и роли, която отговаря на нуждите на детето; в) въвеждането на еднополово родителство би улеснило явления като икономическото използване на жените като сурогатни майки; г) децата не са нито домашни любимци за някого, който иска да се чувства като настойник, нито „аксесоари“, които ще официализират или направят социално приемливо еднополовото партньорство.
Ето защо, въпреки че не става дума за несъгласие конкретно с гражданския брак между лица от един и същи пол, тъй като гражданският брак като цяло (независимо от пола на двойките) не представлява интерес за православната християнска традиция, Гръцката църква, тъй като има за своя мисия грижата за правилното възпитание на децата и младежите, не е съгласна със следното: 1) с еднополовото родителство, защото то не удовлетворява правото на децата да имат баща и майка; 2) с еднополовите бракове, защото те водят до еднополово родителство (не е юридически допустимо да се разшири обхватът на брака за еднополовите двойки, като се изключат те от правото на осиновяване, което понастоящем се прилага за брачните двойки).
[1] Това са: Андора, Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Естония, Португалия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Обединеното кралство.
