Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

152005Митрополит Тихон (Шевкунов), който беше назначен за глава на Кримската митрополия, произнесе прощално слово пред енориашите на Псково-Печерския манастир. В него той иронично сравни преместването си в анексирания Крим с изпращане в „курортите на Колима“.

Колима е район в Сибир, известен с най-страшните трудово-изправителни лагери на съветския режим – ГУЛАГ, където са намерили смъртта си 500 хиляди затворници.

Митр. Тихон прави препратка между Колима и новото му местоназначение в Крим, което в римския и във византийския период е било известно място за заточение на изпаднали в немилост светски и църковни лица.

Ето и думите на митр. Тихон:

„Какво е Крим? Какво е представлявал Крим в древна Гърция, във Византия? Колима! Това е Колима! За нас е Крим, но за тях Херсон е било място, където хората не са живели нормално. Там са заточили Йоан Златоуст и папа Климент Римски. В Колима! Така е и при мен – в курортите на Колима“.

Няма публична информация какво е предизвикало това решение на Московския патриарх Кирил, което трудно би било възможно при сегашните реалности в Русия, ако не е съгласувано с Кремъл. Както в политическия, така и в църковния живот в страната в момента протичат „чистки“ за отстраняване на „враговете с партиен билет“, които се проявяват в неочаквани уволнения, заточения и изпадане в немилост на хора, които до този момент са били близки до властовите центрове. Друг подобен пример от последното заседание на синода на РПЦ е доскорошният управляващ делата на Московска патриаршия (висша административна длъжност, подобна на главен секретар на Св. Синод) митр. Дионисий (Парубей). Пристигайки за заседанието на 11 октомври, той не е бил допуснат от охраната в залата с обяснението, че „не присъства в списъка на участниците“, въпреки че е бил постоянен член на Св. Синод. От първи викарий на Московския патриарх сега той е изпратен в Омск.

Процесите в църковния живот в Русия следват тези в държавния и обществен живот, където на всички равнища се утвърждава еднолична репресивна власт. Църковните канони през вековете са създали различни средства за противодействие на неизбежните злоупотреби с власт, които следват от подобен развой, и едно от тях е забраната епархийските архиереи да бъдат премествани в други градове (епархии) по нечие решение – било то на император, светски управител или патриарх. РПЦ обаче прави изключение от повечето поместни православни църкви и в нея не действа характерната за повечето църкви „синодна система“ на управление, където патриархът е пръв между равни митрополити. В руската църковна практика има строг вертикал на властта и патриархът си позволява да управлява еднолично, да сменя по свое усмотрение митрополити и епископи и др. Синодната система на църковно управление, която действа и у нас, е създадена, за да не се допуска подобна концентрация на власт в ръцете на един архиерей.

Преди дни Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обяви Руската федерация за диктатура, т. е. страна, в която демократичните институции за регулиране на живота на обществото вече не действат, а властта е еднолично концентрирана в ръцете на Путин. Постепенното и дългогодишно пренебрегване на църковните канони и избирателното им прилагане в организацията на църковния живот не позволява на РПЦ да запази себе си от влиянието на тези светски процеси.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d63hw 

Разпространяване на статията: