Чарлз III и съпругата му Камила бяха короновани в Лондон, като така той стана четиридесетият монарх в британската история. Церемонията по коронацията и помазанието за престола се състоя в Уестминстърското абатство. Предишната коронация се е състояла преди седемдесет години, на 2 юни 1953 г., когато майката на Чарлз, кралица Елизабет II, получи британската корона на същото място.
Основното събитие на церемонията – помазването на краля със свещен елей беше извършено от Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри. Той помаза главата, ръцете и гърдите на Чарлз с елей, осветен от православния Йерусалимски патриарх Теофил на Божи гроб (тук), подчертавайки връзката със старозаветното царско помазание, и постави короната на главата на монарха. По време на миропомазването византийски хор с диригент Александър Лингас, преподавател по византийска музика, изпълни Псалом 71, а след коронацията Чарлз III беше благословен от православния архиепископ на Тиатира и Великобритания Никита.
Церемонията съдържа много християнска символика и послания за характера на властта. Ето някои от тях:
Процесията в Уестминстърското абатство беше посрещната от Кентърбърийския архиепископ и стигна до входа на църквата, съпроводена от четенето на Псалом 122 (121): „Да отидем в дома Господен“, чието основно послание е миротворчеството: новият монарх идва с мир и за да утвърждава мира.
Кралят положи клетва върху Библията на крал Джеймс и получи след това Библия, която да му напомня за Божия закон и Евангелието като правило за живота и управлението на християнските монарси. Коленичейки пред олтара, той каза следната молитва, в която се подчертава християнският възглед за властта – като служение на хората, а не като насилие над тях: „Боже на състраданието и милосърдието, Чийто Син е изпратен не за да Му служат, а за да служи, дай ми благодат, за да намеря в Твоето служене съвършена свобода, и в тази свобода да позная Твоята истина. Дай ми да бъда благословение за всички Твои деца, от всякаква вяра и убеждения, за да можем заедно да открием пътищата на кротостта и да бъдем водени по пътеките на мира; чрез Иисус Христос, нашия Господ. Амин“.
Едно дете приветства краля с думите: „Ваше Величество, като деца на Божието царство Ви приветстваме в името на Царя на царете“, а той отговори: „В Негово име и по Неговия пример дойдох не за да ми служат, а за да служа“.
Основните регалии, които получи монархът, бяха златна сфера със скъпоценен кръст, която символизира християнския свят и ролята на британския монарх за защитата на християнската вяра. Кралят получи и два златни скиптъра: първият има на върха си гълъб, символизиращ Светия Дух – израз на вярата, че властта на монарха е благословена от Бога и трябва да се упражнява в съгласие с Неговите закони. Скиптърът с гълъб е символ на духовната власт и е известен също като „жезъл на справедливостта и милосърдието“. Другият владетелски скиптър е с кръст и символизира светската власт, която е християнска. И трите регалии, както и короната на св. Едуард, се използват при коронацията на всеки британски монарх от 1661 г. насам.
На краля беше връчен и държавният меч, при получаването на който той произнесе молитва за вдовиците и сираците – отново като знак, че мирът е висшата ценност, към която всеки християнски владетел трябва да се стреми, а войната оставя сред себе си смърт.
С коронацията си Чарлз III става глава на Англиканската църква. От 16 в., когато Англиканската църква прекъсва отношения с Римокатолическата и е обявена за държавна религия, британските монарси започват да я оглавяват, прекъсвайки по този начин правото на папата да се намесва в живота на монархията. Църковното ръководство на Англиканската църква се упражнява от Кентърбърийския архиепископ. Чарлз III получи и титлата „пазител на вярата“.
