На 2 февруари, Сретение Господне, на 92-годишна възраст почина Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас). Заедно с митр. Калистос (Уеър), митр. Йоан беше най-известният съвременен православен богослов и йерарх на Константинополската патриаршия. Той е починал днес в атинска болница, където се е лекувал в последните седмици.
Митр. Йоан е роден на 10 януари 1931 г. в с. Катафигио на област Козани. Завършва Богословския факултет в Атина през 1955 г. Защитава докторат на тема „Разбирането на Църквата за Евхаристията и епископа през първите три века“, като проблемът за ролята и мястото на епископа в Православната църква заема неизменно важна роля в богословските му трудове.
Преподава богословие в Богословската семинария „Св. Владимир“ в Ню Йорк (1961-1963 г.) и в Богословската семинария „Свети Кръст“ в Бостън (1963-1964 г.), а след това в университетите в Единбург и Глазгоу, Шотландия. След това е избран за професор по догматика в Солунския университет. През юни 1986 г. на 55-годишна възраст е ръкоположен в рамките на една седмица за дякон, презвитер и епископ (на 22 юни 1986 г.) в Патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер и става митрополит на Пергам и Адрамити. По-късно катедрата му е обявена за „старша“ и се подрежда на първите места в йерархията на Вселенска патриаршия.
През 1993 г. е избран за член на Атинската академия, а през 2002 г. е неин председател, като става първият духовник, оглавявал авторитетната научна институция. Председателства няколко всеправославни предсъборни съвещания и подготвителни комисии за всеправославния събор. Бил е съпредседател на Комисията за диалог между Православната и Римокатолическата църква, както и ръководител на представителството на Вселенска патриаршия в Атина. Участва в множество междуправославни и религиозни форуми през последните десетилетия.
Богословското му наследство има огромно отражение върху съвременното православно богословие, а повдигнатите от него проблеми днес са неизменна част от богословските изследвания във всички школи и направления на християнското богословие. Център на изследванията му беше богословието на личността (лицето), което според него е централното понятие на християнската онтология, както и понятието за троичния Бог – една същност в три лица. Сред най-известните му книги са Битието като общение (издадена и на български език от Фондация „Комунитас“), От маска към личност, Елинизмът и християнството. Среща на два свята, Св. Силуан Вселенски, Творението като Евхаристия и др.
Повече за него можете да прочетете в статията „Йоан (Зизиулас): богословът и църковният политик“
Негови текстове на български език са достъпни в проекта Живо Предание: образци на съвременното православно богословие – тук.
Бог да го прости!
