Московският патриарх Кирил произнесе днес слово, възхваляващо президента Владимир Путин като пример за православен владетел, каквито не са били дори много от руските царе. Това стана по време на пищен прием, посветен на 14-годишнината от интронизацията на патриарха.
„Той е православен, но не за да спечели някаква популярност, не за да се гласува за него, а истински православен човек, който приема светите Христови Тайни, който живее живота на Църквата. Всъщност начело на руската държава стои православен християнин. Царете не винаги са били толкова православни, колкото е нашият президент сега“, заяви патриархът.
Патр. Кирил нарече уникални и неповторими отношенията между Руската църква и държавата в наши дни: „Наистина сме развили уникална форма на църковно-държавни отношения. Трябва да благодарим на Господа за историческия път, който сме поели, и за тази система на църковно-държавни отношения, която се характеризира с пълно съгласие между църквата и държавата по най-важните и решаващи въпроси, свързани с живота на нашата страна и нашето общество“.
От своя страна Путин благодари на патр. Кирил за неговата работа, „особено сред руската младеж, в която възпитава нравствени и патриотични идеали“.
В словото си предстоятелят на РПЦ лансира една от основните опорни точки на Путин, която има за цел да консолидира руското общество в сложната военна ситуация с неясен изход. „Нас ни очакват нелеки времена – казва патр. Кирил – и най-главната ни борба е борбата за нашата независимост, действителна пълна независимост от влиянието на световните центрове за политическа власт, които управляват по-голяма част от света. А Русия ще остане остров на свободата, и нашата църква се наслаждава на тази свобода и сама определя своя курс“.
Думите на патр. Кирил звучат странно на фона на арестите и гоненията срещу руски свещеници, които се осмеляват да говорят за несъвместимостта на войната с Христовото Евангелие.
„Симфонията“ между църква и държва в Русия всъщност е резултат от поставянето на църквата в услуга на кремълската политика. Заради колаборацията с „православния президент“ РПЦ изкривява и променя смисъла на Евангелието, подкрепяйки съзнателно идеологията за уникалната роля на Русия и Путин за удържане силите на злото в света.
На Руската църква е отредена важна идеологическа роля в привличането и мотивацията на млади мъже за фронта в Украйна, както и за намаляване на общественото напрежение заради множеството убити и безследно изчезнали, както и заради драстичното спадане на жизнения стандарт и икономическия упадък.
Заради решението на В. Путин преди почти година да нахлуе в Украйна над сто хиляди руски и украински мъже загубиха живота си и оставиха десетки хиляди разбити семейства, вдовици и сираци. Също толкова са и осакатените за цял живот млади мъже. По официални данни близо тридесет хиляди са убитите цивилни в Украйна – мъже, жени, деца и старци. Няколко милиона са бежанците от Украйна основно жени и деца, което означава повече от един милион разделени семейства. Десетки хиляди са напусналите Русия млади мъже, нежелаещи да бъдат мобилизирани и изпратени на фронта в Украйна – това означава отново разделени семейства и множество лични трагедии.
На фона на живата трагедия на милиони християнски семейства, Московският патриарх твърди, че действията на руския режим целят „защита на традиционните ценности и най-вече на християнското семейство“ и затова църквата ги подкрепя. „Днес Руската църква е на първа линия в борбата за запазване на Христовата вяра и християнските ценности срещу целия отстъпил от вярата свят“ – заявява той и благодари на Путин за „оказаната на църквата помощ“.
Според пропагандата, подкрепяна от Московска патриаршия, идеята за семейството е по-важна от самото семейство и тя трябва да бъде пазена дори с цената на разбиването на много конкретни семейства. Всички те са неизбежни жертви, а семействата, загубили бащите и синовете си, трябва да са горди, че техните близки са били убити в името на такава възвишена идея.
Активната роля на патр. Кирил и Руската църква в оправдаването на войната и придаването ѝ на статут на „свещена“ се оказва един от важните лостове на пропагандата в руското общество, а и сред някои православни извън Русия. Те се доверяват безкритично на този църковен авторитет, забравяйки Христовите думи: „горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда“ (Мат. 18:7).
