На 24 януари в Атина се проведе Кръгла маса на тема: „Украйна: автокефалията и войната, които промениха света“, организирана от Сдружението за насърчаване на гръцката и православната култура „Аенаос“ чрез „Orthodoxia inforum“.
В работата на кръглата маса се включиха чрез видео-връзка Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей и Александрийският патриарх Теодор, а в дискусията участваха Австралийският архиепископ Макарий, митрополитите Камерунски Григорий, Месинийски Хризостом, Новойонийски Гавриил и Лариски Йероним, бившият вицепремиер и професор по конституционно право Евангелос Венизелос, заедно с журналистите Мария Антониаду, Николаос Вафиадис, Адамантия Льолю и др.
Митр. Григорий разказа подробности относно начина на действие на „руската екзархия“ в Африка, която беше организирана като наказателна акция на Москва заради признаването на украинската автокефалия от страна на Александрийския патриарх. Митрополитът определи тази дейност на африканския континент като разрушителна за Църквата: „Русия има опит в Африка. Тя е най-големият доставчик на оръжие на континента и неофициално снабдява бунтовнически групи. Има официални връзки с властите и неофициални с подземния свят. Това, което се случва с Църквата, е политическа игра. Когато руснаците дойдат, правят три неща: предлагат пари, говорят срещу гърците и насърчават идеята свещениците да служат без епископи. Това е нещо уникално за църковната традиция! Карат онези, които отиват в т. нар. „руска екзархия“, да се закълнат, че ще работят съзнателно без епископ и ще изпълняват задълженията си. Тяхната цел е да разбият всичко. Не да създадат нещо ново. Дадоха много обещания на местните, но изпълниха много малко. Всичко това са го изпитали и прилагали много пъти“.
На свой ред патр. Вартоломей постави акцент върху неправославната еклисиология, разпространявана от Московска патриаршия. Предлагаме ви цялото негово изказване на Кръглата маса:
„За мене е удоволствие да се обърна към участниците в тази интересна проява на тема: „Украйна: Автокефалията и войната, които промениха света“. Искам да отбележа още в началото, че предоставянето на автокефален статут на Църквата в Украйна, което „промени“ в духа на каноничната традиция църковните дела в тази страна, няма никаква връзка, пряка или косвена, с геополитическите факти и с недопустимата инвазия на Руската федерация в Украйна, която наистина „трагично промени света“, причинявайки неописуеми страдания и ужасни катастрофи. Ръководството на Руската църква изкуствено свързва тази война с украинската автокефалия, за да прикрие своята отговорност, погрешни църковни действия и огромни амбиции. Тя е тази, която разширява пропастта между украинци и руснаци, а не автокефалията, предоставена от Вселенска патриаршия, за което бяхме движени най-вече от пастирска грижа за Божия народ, който страда там. Реакцията на ръководството на Руската църква срещу автокефалията няма нито пастирски, нито еклисиологични основания, а произтича от атавистичен синдром за налагане над украинския народ и от липсата на здраво църковно съзнание.
Светата Велика Христова църква протегна ръка на Москва за сътрудничество, за да бъде намерен изход от задънената улица в църковния проблем на Украйна в духа на любовта и въз основа на каноните, но тези усилия се провалиха по вина на руската страна. Москва мълчи за това по разбираеми причини. За съжаление, след като нашата патриаршия предостави украинската автокефалия, от някои православни църковни среди се предлага свикване на синаксис (среща) на православните предстоятели по въпрос, който вече е окончателно решен въз основа на православната канонична традиция и дългогодишната църковна практика. Вместо да призовават за всеправославен синаксис, православните църкви следва да признаят украинската автокефалия възможно най-скоро, следвайки примера на Гръцката църква, Александрийската патриаршия и Кипърската църква.
Междувременно Москва продължава да използва социалните мрежи и интернет като средство, но не само него, за да отправя обиди срещу наше смирение, както и да прави недопустими опити да навреди и дискредитира Вселенска патриаршия на всички равнища, за да предизвика извънредни ситуации, които да използва в свой интерес. Вече сме го споменавали и по други поводи: ръководството на Московската църква се опитва да наложи нова еклисиология, която отменя установения каноничен ред въз основа на уж нови факти. Тя обаче трябва да разбере, че Вселенската патриаршия е единствената гаранция за единството на православието. „Без Вселенската патриаршия“, както пише Негово Високопреосвещенство Пергамският митрополит Йоан, „православието ще попадне във вихъра на национализмите, превъзнасянето на миналото, интроспекцията на самодостатъчността, презрението към съвременния свят“.
Например, превръщането на Евхаристията в инструмент за постигането на някакви цели показва, че Църквата в Москва подчинява квинтесенцията, сърцевината на църковния живот на своите неетични планове. Може би това е нейният непростим грях срещу Светия Дух. Оказваше натиск за свикването на „братска среща“ в Аман, заобикаляйки църковните канони, но без успех. И сега продължава да обвинява Вселенската патриаршия, че уж тя е отговорна за напрежението в православните отношения, а в същото време именно Московската църква е тази, която освен с нашата патриаршия е прекъснала общение с трите автокефални църкви, признали украинската автокефалия. Именно тя е тази, която незаконно влезе в юрисдикцията на Александрийската патриаршия и предизвика сътресения и напрежение по целия свят, компрометирайки образа на православието в очите на останалия християнски свят.
Ръководството на Руската църква смята, че намесата на Вселенската патриаршия в украинския казус е довела до разкол в православието. За нас дискусията за разкол в православието заради украинската автокефалия е несъстоятелна. Предоставянето и признаването на автокефалията на Църквата на Украйна е съществен принос за единството на православието, бидейки практически израз на православната еклисиология, съответните решения на вселенските събори и църковната практика през вековете. Действията на Руската църква са тези, които застрашават единството на православието, а не отговорът на Вселенската патриаршия на искането на украинските православни християни за връщане към каноничността и автокефалията.
В отговор на обвиненията на ръководството на Московската църква бихме искали да подчертаем, че именно Московската църква има „папски“ претенции, а не Вселенска патриаршия. Москва не признава правото на православния народ на Украйна да има своя автокефална църква, защото иска да го контролира. Иска да превърне Православната църква в конфедерация от църкви, за да претендира след време за водеща роля в „новия православен ред“. Сигурни сме, че всички тези неща – нахлуването в Украйна, неприемливото отношение на ръководството на Московската църква към братоубийствената война и изобщо нейният откровено арогантен и хегемонистичен манталитет – ще подчертаят още веднъж централната роля на Вселенската патриаршия в православния свят.
Нашата патриаршия предостави автокефален статут на Църквата на Украйна с мотива и целта да възстанови каноничния ред, да нормализира църковния живот и да насърчи всеправославното единство. Тя се намеси, както е правила и в миналото, за да разреши дългогодишен проблем, създаден от Руската църква, след като беше изчерпала всички възможности за диалог с нея. Московската църква желаеше да запази каноничната аномалия в Украйна в своя полза, без да се съобразява със страданията на украинския народ. Истината е, че руското църковно ръководство не се интересува от единството на православието на еклисиологична основа, а гледа на Църквата като на светска институция и иска да прокара в православието принципите на национализма. Именно поради тази причина настояваме, че предоставянето на автокефалия на Църквата на Украйна беше единственото правилно църковно решение.
Украинската автокефалия е свършен факт, който никакви оспорвания, никаква пропаганда, натиск, война или нещо друго не може да отмени. Томосът е даден пред Бога и Църквата, както е даден на другите църкви от майката-църква в Константинопол. За съжаление това се забравя в много среди, понякога умишлено. Московската църква не само отхвърля историческите факти, а именно, че тя първа е получила автокефалия и патриаршеско достойнство от църквата-майка в Константинопол, но и в наши дни неуморно се стреми към майцеубийство…
Всички станахме свидетели на трагедията и хуманитарната катастрофа, която се разиграва на украинска земя вече точно единадесет месеца с неизчислими последици за страдащите хора в Украйна, за европейския континент и за целия свят. Незабавно трябва да се постигне прекратяване на огъня и да се започне искрен диалог за постигане на решение въз основа на принципите на международното право.
Призоваваме онези православни автокефални църкви, които все още не са го направили, да пристъпят към признаването на автокефалната Църква на Украйна, като с това решение също така изразят подкрепата си за народа на Украйна; а ръководството на Московската църква трябва смирено да иска милост и прошка от Господа на Църквата за страданията, които причини и продължава да причинява на православието.
В края на речта си се връщаме към въпроса, с който започнахме: инсинуациите за връзка между нахлуването на Русия в независима и суверенна Украйна и автокефалията, предоставена от Вселенска патриаршия, са плод на болно въображение, примесено с много други фалшиви новини, за да се прикрие престъплението, което се извършва днес в Украйна.
Украинският народ знае, че неконтролируемото положение на църковните дела в страната му преди предоставянето на автокефалия е създадено и поддържано от Руската църква, за да има контрол върху събитията, прилагайки принципа „разделяй и владей“.
Украинският православен народ никога няма да приеме, че неговата църква трябва да продължи да бъде подчинена на Московска патриаршия, която благослови с две ръце кървавото нахлуване в родината му“.
