От 11 до 15 януари във Волос, Гърция, се проведе втората голяма конференция на Международната православна богословска асоциация (International Orthodox Theological Association или, съкратено, IOTA), която обединява богослови от цял свят – клирици, учени, преподаватели, църковни дейци и хора на изкуството и образованието. Темата, която събра участниците във форума, беше „Мисията и Православната църква“. Домакини на конференцията бяха митрополията на Волос и нейната Богословската академия (център за богословски проучвания и конференции).
Откриването на събитието се състоя на 11 януари след вечерната в храма „Св. Константин и Елена“ в града (на първата снимка). В словото си след богослужението митрополитът на Димитриада (Волос) Игнатий изрази радостта си, че посреща в своята епархия представители на целия православен свят.
Конференцията във Волос е втората голяма среща на организацията след тази в Яш през януари 2019 г. Целта на събиранията, провеждани през четири години, е да бъдат обсъждани важни въпроси на Православната църква не само на равнище висш клир, но и с участието на учени, редови богослови, свещеници и миряни, които работят в енориите, епархиите, православни институции и на практика осъществяват мисията на Православната църква. Сред главните теми, обсъждани на конференцията във Волос, бяха социалната доктрина на Православната църква, православното единство, войната и мирът и още много други. Акцентът, който организаторите поставят при тези срещи, е актуалността на проблемите и стремежът към намиране на работещи решения.
Затова и официалното откриване на голямата конференция в сградата на Богословската академия във Волос започна със специална молитва за бежанците, жертвите на войната и пандемията. В нея се отправиха молитви за закрила и помощ на всички жертви на насилие и войни, за бежанците от Сирия, Афганистан, Етиопия и Украйна, за смекчаване на сърцата на тези, които предизвикват насилието и войната.
В приветствието си при откриването митр. Игнатий, като подчерта, че за епархията и града е голяма чест подобен форум да се проведе там, набеляза основни проблеми, актуални в днешния свят, които ще намерят своето място в работата на конференцията: войната в Украйна, пандемията от коронавирус, екологичните проблеми на света и тероризма.
Архиереят отбеляза, че „православието е дълбоко засегнато от случващото се днес в света и ние, като православни, следва да търсим решения на предизвикателствата, пред които сме изправени“. „Духът на молитва и единство присъства в програмата на конференцията“, каза митр. Игнатий, който е ангажиран лично с програмата на събитието и е сред инициаторите за създаването на IOTA. Той изрази увереност, че Светият Дух ще присъства в дейността на това събрание. Владиката призова към активност в търсенето на решения и диалога между участниците в конференцията, като акцентира върху необходимостта от проява на критично мислене, разсъдливост и съработничество.
При откриването президентът на асоциацията проф. Павел Гаврилюк също отбеляза, че конференцията ще се фокусира върху актуалните проблеми на света и Православната църква. „Нямаме намерение да се крием от реалността в кула от слонова кост“, заяви той. Замисълът на инициаторите е организацията да се събира на определени периоди и да обсъжда и търси решения на важни въпроси на съвременността през перспективата на православното учение и мироглед.
Изходна точка в създаването на IOTA е съборът на о-в Крит през 2016 г., който показа, че висшият клир не можа да постигне обединение, а затова е необходимо да се работи за „обединение отдолу-нагоре“, чрез по-активно сътрудничество и общение на богословите, учените, църковните дейци по места, каза проф. Гаврилюк. Затова и темата на тазгодишната конференция е именно обновяването на мисионерския устрем на Православната църква, преодоляването на стремежа към изолиране на православните, постепенното им затваряне в рамките на своята държава, своя етнос, своята култура и т. н.
В словото си проф. Гаврилюк отбеляза, че за последните четири години организацията се разширява, като даде пример с броя на участниците в конференцията. В Яш те са били 300 души, а във Волос са вече 430 от 45 страни. Близо 350 човека участват с доклади, презентации и изказвания в тазгодишното издание на конференцията и те са със сто повече от тези в Румъния през 2019 г. Павел Гаврилюк акцентира върху добрите връзки и подкрепа на епископата на Православната църква за дейността на IOTA. За тези четири години се е удвоил и броят на дарителите, съобщи той.
Основният доклад при откриването на конференцията беше поверен на митрополита на Корея Амвросий (Зографос, Вселенска патриаршия), роден на о-в Егина, Гърция. Той е смятан за емблематична личност за православната мисия в диаспора заради солидното си богословско образование и своя многогодишен мисионерски опит. В центъра на неговото изложение във Волос беше проблемът за етнофилетизма в Православната църква. „Как да говоря за мисията и посланието на Православната църква към света в ситуация, при която се води война между два православни народа?“ – започна изложението си митр. Амвросий. Според него в основната на тази война е именно етнофилетизмът, който той нарече „ерес, която отрича същността на Църквата“, и който „пречи на мисията на Църквата“. Основавайки се на опита от служението си в Корея и на други места, владиката заяви, че етнофилетизмът противопоставя православните помежду им, води до разделение и пречи на общата им мисия. Според митрополита важна роля в подклаждането на етнофилетизма имат политиците, особено в бившите социалистически страни. Политиците поставят на първо място националния, етническия елемент, обратно на това, което проповядва Църквата – че „всички сме едно в Христа“. Често сме свидетели на инстументализирането на Евхаристията за политически цели, с цел демонстрация на влияние и надмощие, посочи митр. Амвросий. Подобно поведение и начин на мислене създават условия за войни и насилие между хората. Владиката заяви, че докато се поддържа етнофилетизмът в диаспората, докато има различни, национални православни епископи в страните от Западна Европа, Азия и Америка, това показва, че „не сме истинско тяло Христово“. Той цитира думите на св. Софроний (Сахаров): „Аз не познавам нито гръцки, нито руски, нито английски, нито арабски Христос. Христос за мене е всичко“.
В рамките на конференцията се проведоха близо сто сесии с над 350 лектори, учени, богослови, клирици, мисионери от Америка, Европа, Австралия, Азия, Африка, Балканите и др., с участието на 15 епископи от различни православни църкви и десетки духовници и монаси. На събитието бяха представени важни богословски институции и изследователски центрове, включително Богословските факултети на Националния и Каподистриев университет в Атина и на Солунския Аристотелев университет, Православният институт „Светият кръст“ в Бостън (САЩ), Православният институт „Св. Владимир“ в Ню Йорк (САЩ), Православното богословско дружество в Америка (OTSA), Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (За участието на българските богослови в конференцията – тук), Православният християнски изследователски център на Фордъмския университет в Ню Йорк (САЩ), Православният богословски факултет на университета в Баламанд, Ливан, Институтът за православни християнски изследвания в Кеймбридж (Обединеното кралство), Православното богословско училище „Св. Андрей“ в Сидни (Австралия), Богословският институт „Св. Ириней“ в Нидерландия, Новият университет на Грузия, Европейската академия за религия, Европейската програма RESILIENCE и др.
Лекциите, дискусиите, представянията на конференциите са обединени в двадесет и седем области на православното богословие, които бяха разгледани в десетки актуални теми, сред които библеистика, патристични изследвания, църковна история, религиозно образование, религиозна философия, визуални изкуства и др.
Една от дискусиите, предизвикала най-сериозен интерес от участниците, беше по темата за идеологията „Русский мир“ (Руският свят). Със свои представяния по нея участваха четирима лектори, а след това в обсъжданията се включиха и присъстващите в аудиторията.
Участниците се обединиха около мнението, че войната в Украйна, заедно с идеологията за руския свят, на която тя се основава, може да доведе до голямо и дълго разделение в Православната църква и е необходимо да се търсят богословски основания и църковни пътища за нейното преодоляване.
Своето виждане за явлението „руски свят“ с кратки презентации представиха: архим. проф. Кирил (Говорун) – тук, доц. д-р Костадин Нушев (България), Милутин Янич и Михаел Йелм от Швеция.
В анализа си доц. Нушев посочи, че според него идеологията на „Руския свят“ не е чисто църковна доктрина, а хибридна държавно-религиозна неоимперска идеология, основана на традицията за разширяване на великодържавните интереси на Москва по историческа аналогия с възхода на Московското царство и обединението на руските княжества и руските земи (руския свят) под скиптъра на руския царизъм. В идеологията на руския свят има злоупотреба с религиозните елементи на руското православие за целите на политическата сакрализация на държавната власт и пропагандните нужди на държавната геополитика, насочена към възстановяване на единството на постсъветското пространство, посочи българският богослов.
Богословът Милутин Янич разгледа явлението „руски свят“ в контекста на кореспонденцията и срещите на руския дисидент и носител на Нобелова награда Александър Солженицин с протопрезв. проф. Александър Шмеман. Янич анализира продължилия във времето диалог между двамата, който разкрива схващанията на Солженицин за руския свят, оказали се светогледно неприемливи за свещеника. По този повод той пише с горчивина, че главната ценност за Солженицин е Русия и само Русия, докато за о. Шмеман най-голямото съкровище е Христос и Църквата. Нобеловият лауреат развива разбирането си за Русия като някаква съборна личност, а руският дух е свързан с природата и християнството. Според Солженицин съществува някаква идеална Русия, на която всички руснаци са призвани да служат. А Западът се разглежда от него като дълбоко болен и онтологично чужд на руснаците.
Другият участник в дискусията, Михаел Йелм, също подчерта, че „руският свят“ е флуиден, неясен термин, който е свързан с идентичността, национална и религиозна, и на който в днешно време е дадена и политическа подплата. Сега той вече се използва за политически цели, за потискане на другия и завземане на територия. Руският свят защитава нещо по-голямо от Русия, нещо, което се простира отвъд пределите на Руската федерация и затова Руската църква става инструмент в тази война, заяви лекторът. Той посочи, че Украинската православна църква се оказва една от жертвите на руския свят, който иска да властва и да „обгрижва“ духовно.
Участниците в дискусията отбелязаха, че са необходими още усилия, за да се определи по-точно това явление и да се противодейства на разпространението му в църковното пространство. Те посочиха, че такива форуми дават възможност за задълбочени богословски анализи и обмяна на идеи, тъй като събират на едно място православни специалисти и богослови от различни краища на света.
Друг интересен културен фокус на конференцията във Волос беше участието във форума на известния гръцки иконограф и художник проф. д-р Георгиос Кордис, който има свои ученици и почитатели и у нас. В края на 2022 г. той откри своя изложба във Велико Търново под наслов „Да нарисуваш светлината“. В импровизираното учебно ателие в една от залите на конференцията във Волос проф. Кордис имаше възможност да разказва на интересуващите се за иконографията и да демонстрира своя едновременно традиционен и новаторски подход към православната иконопис. Заедно с него в художественото ателие участваха доц. д-р Ваня Сапунджиева и гл. ас. Тодор Енчев от Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“, както и други ученици и почитатели на гръцкия зограф. В края на конференцията проф. Кордис и иконографите, работили с него, направиха импровизирана изложба на своите творби.
Сред интересните за българските участници теми в конференцията бяха патристиката, религиозното образование, междуправославният диалог, социалната дейност и др.
Важен участник в много от дискусиите и работните сесии беше директорът на Богословската академия във Волос проф. Пантейлис Калайдзидис. Неговият екип показа отлични умения в организацията на подобно мащабно събитие, което се провеждаше едновременно в близо десет зали в центъра на града.
Втората голяма конференция на IOTA носеше атмосфера на диалог и удоволствие от общуването между единомишленици, живеещи в различни краища на света. Форумът даде възможност за обмяна на идеи, дискусии върху актуални проблеми, възстановяване и създаване на лични и професионални контакти и общение във вярата. Както посочи при приветствието си в първия ден на конференцията митр. Игнатий, Волос е град с традиции в диалога и затова той се оказа подходящо място за подобна среща с творческа атмосфера на междукултурен диалог на основата на православната вяра.
Следващата, трета конференция на тази световна организация на православните богослови ще бъде в Грузия през 2027 г.
