Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (55 Votes)

IMG 2068От 11 до 15 януари във Волос, Гърция, се проведе втората голяма конференция на Международната православна богословска асоциация (International Orthodox Theological Association или, съкратено, IOTA), която обединява богослови от цял свят – клирици, учени, преподаватели, църковни дейци и хора на изкуството и образованието. Темата, която събра участниците във форума, беше „Мисията и Православната църква“. Домакини на конференцията бяха митрополията на Волос и нейната Богословската академия (център за богословски проучвания и конференции).

Откриването на събитието се състоя на 11 януари след вечерната в храма „Св. Константин и Елена“ в града (на първата снимка). В словото си след богослужението митрополитът на Димитриада (Волос) Игнатий изрази радостта си, че посреща в своята епархия представители на целия православен свят.

Конференцията във Волос е втората голяма среща на организацията след тази в Яш през януари 2019 г. Целта на събиранията, провеждани през четири години, е да бъдат обсъждани важни въпроси на Православната църква не само на равнище висш клир, но и с участието на учени, редови богослови, свещеници и миряни, които работят в енориите, епархиите, православни институции и на практика осъществяват мисията на Православната църква. Сред главните теми, обсъждани на конференцията във Волос, бяха социалната доктрина на Православната църква, православното единство, войната и мирът и още много други. Акцентът, който организаторите поставят при тези срещи, е актуалността на проблемите и стремежът към намиране на работещи решения.

IMG 5678Затова и официалното откриване на голямата конференция в сградата на Богословската академия във Волос започна със специална молитва за бежанците, жертвите на войната и пандемията. В нея се отправиха молитви за закрила и помощ на всички жертви на насилие и войни, за бежанците от Сирия, Афганистан, Етиопия и Украйна, за смекчаване на сърцата на тези, които предизвикват насилието и войната.

IMG 5688В приветствието си при откриването митр. Игнатий, като подчерта, че за епархията и града е голяма чест подобен форум да се проведе там, набеляза основни проблеми, актуални в днешния свят, които ще намерят своето място в работата на конференцията: войната в Украйна, пандемията от коронавирус, екологичните проблеми на света и тероризма.

Архиереят отбеляза, че „православието е дълбоко засегнато от случващото се днес в света и ние, като православни, следва да търсим решения на предизвикателствата, пред които сме изправени“. „Духът на молитва и единство присъства в програмата на конференцията“, каза митр. Игнатий, който е ангажиран лично с програмата на събитието и е сред инициаторите за създаването на IOTA. Той изрази увереност, че Светият Дух ще присъства в дейността на това събрание. Владиката призова към активност в търсенето на решения и диалога между участниците в конференцията, като акцентира върху необходимостта от проява на критично мислене, разсъдливост и съработничество.

При откриването президентът на асоциацията проф. Павел Гаврилюк също отбеляза, че конференцията ще се фокусира върху актуалните проблеми на света и Православната църква. „Нямаме намерение да се крием от реалността в кула от слонова кост“, заяви той. Замисълът на инициаторите е организацията да се събира на определени периоди и да обсъжда и търси решения на важни въпроси на съвременността през перспективата на православното учение и мироглед.

Изходна точка в създаването на IOTA е съборът на о-в Крит през 2016 г., който показа, че висшият клир не можа да постигне обединение, а затова е необходимо да се работи за „обединение отдолу-нагоре“, чрез по-активно сътрудничество и общение на богословите, учените, църковните дейци по места, каза проф. Гаврилюк. Затова и темата на тазгодишната конференция е именно обновяването на мисионерския устрем на Православната църква, преодоляването на стремежа към изолиране на православните, постепенното им затваряне в рамките на своята държава, своя етнос, своята култура и т. н.

В словото си проф. Гаврилюк отбеляза, че за последните четири години организацията се разширява, като даде пример с броя на участниците в конференцията. В Яш те са били 300 души, а във Волос са вече 430 от 45 страни. Близо 350 човека участват с доклади, презентации и изказвания в тазгодишното издание на конференцията и те са със сто повече от тези в Румъния през 2019 г. Павел Гаврилюк акцентира върху добрите връзки и подкрепа на епископата на Православната църква за дейността на IOTA. За тези четири години се е удвоил и броят на дарителите, съобщи той.

324246837 703132011218998 5878098331511569055 n 2Основният доклад при откриването на конференцията беше поверен на митрополита на Корея Амвросий (Зографос, Вселенска патриаршия), роден на о-в Егина, Гърция. Той е смятан за емблематична личност за православната мисия в диаспора заради солидното си богословско образование и своя многогодишен мисионерски опит. В центъра на неговото изложение във Волос беше проблемът за етнофилетизма в Православната църква. „Как да говоря за мисията и посланието на Православната църква към света в ситуация, при която се води война между два православни народа?“ – започна изложението си митр. Амвросий. Според него в основната на тази война е именно етнофилетизмът, който той нарече „ерес, която отрича същността на Църквата“, и който „пречи на мисията на Църквата“. Основавайки се на опита от служението си в Корея и на други места, владиката заяви, че етнофилетизмът противопоставя православните помежду им, води до разделение и пречи на общата им мисия. Според митрополита важна роля в подклаждането на етнофилетизма имат политиците, особено в бившите социалистически страни. Политиците поставят на първо място националния, етническия елемент, обратно на това, което проповядва Църквата – че „всички сме едно в Христа“. Често сме свидетели на инстументализирането на Евхаристията за политически цели, с цел демонстрация на влияние и надмощие, посочи митр. Амвросий. Подобно поведение и начин на мислене създават условия за войни и насилие между хората. Владиката заяви, че докато се поддържа етнофилетизмът в диаспората, докато има различни, национални православни епископи в страните от Западна Европа, Азия и Америка, това показва, че „не сме истинско тяло Христово“. Той цитира думите на св. Софроний (Сахаров): „Аз не познавам нито гръцки, нито руски, нито английски, нито арабски Христос. Христос за мене е всичко“.

IMG 2093 2В рамките на конференцията се проведоха близо сто сесии с над 350 лектори, учени, богослови, клирици, мисионери от Америка, Европа, Австралия, Азия, Африка, Балканите и др., с участието на 15 епископи от различни православни църкви и десетки духовници и монаси. На събитието бяха представени важни богословски институции и изследователски центрове, включително Богословските факултети на Националния и Каподистриев университет в Атина и на Солунския Аристотелев университет, Православният институт „Светият кръст“ в Бостън (САЩ), Православният институт „Св. Владимир“ в Ню Йорк (САЩ), Православното богословско дружество в Америка (OTSA), Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (За участието на българските богослови в конференцията – тук), Православният християнски изследователски център на Фордъмския университет в Ню Йорк (САЩ), Православният богословски факултет на университета в Баламанд, Ливан, Институтът за православни християнски изследвания в Кеймбридж (Обединеното кралство), Православното богословско училище „Св. Андрей“ в Сидни (Австралия), Богословският институт „Св. Ириней“ в Нидерландия, Новият университет на Грузия, Европейската академия за религия, Европейската програма RESILIENCE и др.

IMG 2085 2Лекциите, дискусиите, представянията на конференциите са обединени в двадесет и седем области на православното богословие, които бяха разгледани в десетки актуални теми, сред които библеистика, патристични изследвания, църковна история, религиозно образование, религиозна философия, визуални изкуства и др.

Една от дискусиите, предизвикала най-сериозен интерес от участниците, беше по темата за идеологията „Русский мир“ (Руският свят). Със свои представяния по нея участваха четирима лектори, а след това в обсъжданията се включиха и присъстващите в аудиторията.

Участниците се обединиха около мнението, че войната в Украйна, заедно с идеологията за руския свят, на която тя се основава, може да доведе до голямо и дълго разделение в Православната църква и е необходимо да се търсят богословски основания и църковни пътища за нейното преодоляване.

Своето виждане за явлението „руски свят“ с кратки презентации представиха: архим. проф. Кирил (Говорун) – тук, доц. д-р Костадин Нушев (България), Милутин Янич и Михаел Йелм от Швеция.

IMG 5744В анализа си доц. Нушев посочи, че според него идеологията на „Руския свят“ не е чисто църковна доктрина, а хибридна държавно-религиозна неоимперска идеология, основана на традицията за разширяване на великодържавните интереси на Москва по историческа аналогия с възхода на Московското царство и обединението на руските княжества и руските земи (руския свят) под скиптъра на руския царизъм. В идеологията на руския свят има злоупотреба с религиозните елементи на руското православие за целите на политическата сакрализация на държавната власт и пропагандните нужди на държавната геополитика, насочена към възстановяване на единството на постсъветското пространство, посочи българският богослов.

Богословът Милутин Янич разгледа явлението „руски свят“ в контекста на кореспонденцията и срещите на руския дисидент и носител на Нобелова награда Александър Солженицин с протопрезв. проф. Александър Шмеман. Янич анализира продължилия във времето диалог между двамата, който разкрива схващанията на Солженицин за руския свят, оказали се светогледно неприемливи за свещеника. По този повод той пише с горчивина, че главната ценност за Солженицин е Русия и само Русия, докато за о. Шмеман най-голямото съкровище е Христос и Църквата. Нобеловият лауреат развива разбирането си за Русия като някаква съборна личност, а руският дух е свързан с природата и християнството. Според Солженицин съществува някаква идеална Русия, на която всички руснаци са призвани да служат. А Западът се разглежда от него като дълбоко болен и онтологично чужд на руснаците.

Другият участник в дискусията, Михаел Йелм, също подчерта, че „руският свят“ е флуиден, неясен термин, който е свързан с идентичността, национална и религиозна, и на който в днешно време е дадена и политическа подплата. Сега той вече се използва за политически цели, за потискане на другия и завземане на територия. Руският свят защитава нещо по-голямо от Русия, нещо, което се простира отвъд пределите на Руската федерация и затова Руската църква става инструмент в тази война, заяви лекторът. Той посочи, че Украинската православна църква се оказва една от жертвите на руския свят, който иска да властва и да „обгрижва“ духовно.

Участниците в дискусията отбелязаха, че са необходими още усилия, за да се определи по-точно това явление и да се противодейства на разпространението му в църковното пространство. Те посочиха, че такива форуми дават възможност за задълбочени богословски анализи и обмяна на идеи, тъй като събират на едно място православни специалисти и богослови от различни краища на света.

IMG 2109 2Друг интересен културен фокус на конференцията във Волос беше участието във форума на известния гръцки иконограф и художник проф. д-р Георгиос Кордис, който има свои ученици и почитатели и у нас. В края на 2022 г. той откри своя изложба във Велико Търново под наслов „Да нарисуваш светлината“. В импровизираното учебно ателие в една от залите на конференцията във Волос проф. Кордис имаше възможност да разказва на интересуващите се за иконографията и да демонстрира своя едновременно традиционен и новаторски подход към православната иконопис. Заедно с него в художественото ателие участваха доц. д-р Ваня Сапунджиева и гл. ас. Тодор Енчев от Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“, както и други ученици и почитатели на гръцкия зограф. В края на конференцията проф. Кордис и иконографите, работили с него, направиха импровизирана изложба на своите творби.

IMG 2139 2Сред интересните за българските участници теми в конференцията бяха патристиката, религиозното образование, междуправославният диалог, социалната дейност и др.

Важен участник в много от дискусиите и работните сесии беше директорът на Богословската академия във Волос проф. Пантейлис Калайдзидис. Неговият екип показа отлични умения в организацията на подобно мащабно събитие, което се провеждаше едновременно в близо десет зали в центъра на града.

Втората голяма конференция на IOTA носеше атмосфера на диалог и удоволствие от общуването между единомишленици, живеещи в различни краища на света. Форумът даде възможност за обмяна на идеи, дискусии върху актуални проблеми, възстановяване и създаване на лични и професионални контакти и общение във вярата. Както посочи при приветствието си в първия ден на конференцията митр. Игнатий, Волос е град с традиции в диалога и затова той се оказа подходящо място за подобна среща с творческа атмосфера на междукултурен диалог на основата на православната вяра.

Следващата, трета конференция на тази световна организация на православните богослови ще бъде в Грузия през 2027 г.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d36d4 

Разпространяване на статията: