В интервю за днешния брой на гръцкия вестник „Вима“ предстоятелят на Православната църква в Северна Македония Охридският архиепископ Стефан заяви, че ръководената от него църква се надява да получи томос за автокефалия от Вселенската патриаршия, както предвижда каноничният ред в Православната църква. На въпроса: „В крайна сметка кой ще ви даде автокефалия – Вселенската патриаршия или Сръбската патриаршия“, архиеп. Стефан отговаря:
„В православното предание съществува ред. Ние се надяваме да получим автокефалия, както са получили всички следхалкидонски църкви. Нито търсим, нито искаме, нито имаме право на незабавно решение: не искаме нещо, което ще остави Охридската архиепископия в средата на пътя или в безизходица. На предсъборните съвещания, както и при разговорите в Шамбези беше поставен проблемът как да се предоставя автокефален статут, т. е. това да става с някакво всеправославно съгласие и съвместно подписване от всички църковни предстоятели. Вселенският патриарх прояви голямо съгласие, отказа се от някои свои привилегии, така че да бъде постигнато общо съгласие и да има мир между православните. Но това, което трябваше да бъде договорено, в крайна сметка не се договори, не беше прието и не беше приложено като действащ правилник с всеправославно решение (поради липса на общо съгласие този въпрос беше свален от дневния ред на Всеправославния събор на о-в Крит през 2016 г. – бел. ред.). Следователно остана в сила преданието, според което само Вселенската патриаршия издава томоси за автокефалия, а другите църкви приемат това с уважение“.
Освен това архиеп. Стефан заявява, че ръководената от него църква няма никакво намерение да проявява претенции към юрисдикцията на древната Охридска архиепископия. На въпроса как ще отговори на тревогите на някои гръцки йерарси от гръцка Македония относно границите на новата автокефална църква, той отговаря:
„Не мога да ги разбера… Наистина ли смятате, че искаме юрисдикция в територията на съседната ни и братска Гърция или в Южна Италия, или чак до Румъния?! Нима някой наистина мисли, че сме толкова неадекватни, или всъщност някои използват този въпрос за популистки цели. Юрисдикцията на историческата Охридска архиепископия, от днешна гледна точка, е минало. Охридската архиепископия днес съществува на Балканския полуостров в границите на съвременната и призната от всички наша родина (Северна Македония). Когато става дума за диаспората, в православен контекст, ние познаваме идеите за това как трябва в църковно отношение да се организират тези земи. Но до днес няма общоправославно съгласие или, да кажем така, общ подход за решаване на проблема за диаспората. Решаването на такъв сложен и многоаспектен въпрос не може да става на парче, но е нужно общо дело – да се прилага навсякъде и от всички“.
Интервюто на архиеп. Стефан излиза в деня, когато неочаквано за мнозина той се озова в Белград, за да получи от Сръбския патриарх Порфирий „томос за автокефалия“ с наименованието Македонска православна църква – Охридска архиепископия. За мнозина в Северна Македония визитата на архиеп. Стефан в Белград и получаването на „сръбски томос“ е изненада. Не е изключено това да става под руски натиск и да има връзка с посещението на Волоколамски митр. Иларион (Алфеев), завеждащ външните дела на РПЦ-МП, в Унгария тези дни. Смята се, че митр. Иларион е основният виновник да не бъде прието общоправославното споразумение на предсъборните съвещания за автокефалията въпреки големите отстъпки на Вселенския патриарх, за които говори и архиеп. Стефан в интервюто си. Сега чрез казуса на Македонската православна църква Московска патриаршия се стреми да утвърди практика, която отговаря на интересите ѝ в Украйна: автокефален статут да се предоставя еднолично от майката-църква на отделящата се нейна част без съгласуване с останалите църкви и най-вече без участието на Вселенския патриарх. Така РПЦ постъпи през 1970 г. с Православната църква в Америка, даде автономия и на Японската православна църква. Но в случая с Украйна РПЦ упорито отказва да приложи това узурпирано от нея право.
