На 5 юни, Неделя на светите отци от Първия вселенски събор, по покана на Сръбския патриарх Порфирий и Св. Синод на СПЦ в храма „Св. Сава“ в Белград беше отслужена съборна св. Литургия от предстоятелите на СПЦ и на Македонската православна църква заедно с множество архиереи от двете църкви. В края на литургията Сръбският патриарх Порфирий връчи „Томос за потвърждаване на автокефалията на Македонската православна църква – Охридска архиепископия“ на Македонския и Охридски архиепископ Стефан. От своя страна предстоятелят на МПЦ архиеп. Стефан благодари за „писмения документ“.
В обръщението си патр. Порфирий каза, че в този ден се увенчава онова, което „беше започнато и вече осъществено със съвместното отслужване на св. Литургия в Скопие“:
„Единството беше установено, а след това направихме и крачка напред, в духа на църковния живот през вековете, а именно, че Македонската православна църква – Охридска архиепископия има не само условията, но и необходимостта и възможността да се организира като автокефална църква. За нашите братя и сестри в Северна Македония това е най-добрият възможен път. Ето защо днес чувстваме, че трябва да обявим пред всички пълнотата на Църквата чрез един документ, наречен томос“.
Без да споменава изрично Черна гора, патр. Порфирий направи уговорката, че не може да се провежда паралел между църковната ситуация в Северна Македония и Черна гора, където Сръбската патриаршия настоява да присъства като митрополия: „Условията, контекстът и редът в Северна Македония са абсолютно различни спрямо всички останали области, в които живее и съществува нашата църква“, каза патриархът.
Той заяви също, че е длъжен „да изпрати своето решение до другите поместни църкви, за да може всяка, по каноничния ред, да изрази позицията си, което според нас е единственият правилен, нормален и най-добър начин за Христовата църква“.
Всъщност няма каноничен ред, който да предвижда подобна последователност на действията. На предсъборните съвещания, подготвящи темите на Критския събор (2016 г.), с много усилия и компромиси беше постигнато споразумение за каноничен ред за предоставяне на автокефалия. В крайна сметка такъв документ не беше подписан заради позицията на Руската православна църква, защищавана от Волоколамския митр. Иларион (Алфеев).
Според утвърдената от Преданието на Църквата практика Сръбският патриарх не може да издаде томос за автокефалия и досега никога не го е правил. Това кореспондира с желанието на РПЦ да отмени правото на Вселенския патриарх да издава томос за автокефалия, като го замени с практиката всяка поместна църква да може да дава автокефалия на църковна област от нейния диоцез. Така РПЦ беше постъпила през 1970 г. с Православната църква в Америка, но освен православните църкви в тогавашния социалистически лагер никой друг не призна тази автокефалия.
В същото време прогласяването на автокефалия за МПЦ от страна на Сръбската патриаршия кореспондира с акта на Вселенска патриаршия от 9 май т. г., с който последната прие в евхаристийно и канонично общение християните в Северна Македония. Относно бъдещия статут на тази църква в акта се казваше, че Вселенска патриаршия „предоставя на Светейшата Сръбска църква уреждането на управленските въпроси между нея и Църквата в Северна Македония, безспорно в рамките на свещения канонически ред и на църковното предание“. С други думи, патр. Вартоломей призова Сръбския патриарх не само да възстанови богослужебното единство с Църквата в Северна Македония, но и да се съгласи тя да бъде автокефална. Подразбира се, че той си запазва правото да подпише томос за тази автокефалия след съгласието на СПЦ.
Акценти в словото на Охридския архиепископ Стефан:
От своя страна предстоятелят на МПЦ архиеп. Стефан отбеляза, че това е третата съвместна служба с предстоятеля на Сръбската патриаршия. Според него патр. Порфирий днес е потвърдил писмено и с документ решението на Архиерейския събор на Сръбската патриаршия да признае автокефален статут на МПЦ. Той не използва за него думата „томос“:
„Днес Вие добавихте нова радост, радост над всички радости, защото всичко, което обсъждахме и съгласувахме доскоро, и това, което нашият Синод поиска, Вашият Събор единодушно се съгласи и прие. Това, което Вие, Ваше Светейшество, обявихте на светата Литургия в църквата „Св. Климент“ в Скопие, потвърдихте днес в писмен документ, че вече е реалност – автокефалният статут на обновената Охридска архиепископия като Македонска православна църква.
Ваше Светейшество, този документ, който разрешава и признава статута на Църквата в Македония, е не само документ, който започва и отваря нова страница на вековната Охридска църква, но и документ, който потвърждава историята на тази древна църква. Всичко това, което се случи през последните месеци и особено през последните двадесетина дни, ще бъде записано като изключителни събития, които доведоха до нова посока в нашите междуцърковни отношения, а оттам и в отношенията с всички поместни православни църкви“.
Архиеп. Стефан не пропусна да отбележи, че началото на решението на църковния проблем в страната му е поставено от Вселенския патриарх, който е издал решение, осъществено на практика от Сръбската църква:
„Евхаристийното единство, благословено с акта на Вселенската патриаршия, а от Вас показано в действие чрез съвместно съслужение, потвърждава нашето взаимно единство във вярата, която произтича от единствения източник на любовта – Светия Дух, Този, Който освещава добрите мисли, добрите решения и добрите дела“.
Той изрази надежда, че и останалите поместни православни църкви ще последват примера на Сръбската патриаршия:
„С Божията помощ ще се стремим да изградим добри отношения с всички поместни православни църкви и вярваме, че Вашият пример, примерът на Сръбската православна църква към нас, ще бъде подкрепен и от други сестрински православни църкви. Вие, Ваше Светейшество, направихте стъпка от историческо значение както за нашата Македонска православна църква – Охридската архиепископия, така и, вярваме, за цялото Православие“.
Из словото на Сръбския патриарх Порфирий:
Словото на патр. Порфирий преди връчването на „томоса“ беше с богословски характер и едва накрая той говори за конкретното събитие с приведените акценти. Без да конкретизира актуален проблем, патр. Порфирий говори за силния натиск, на който Църквата е подложена, за да изневери на евангелския дух, както и за опитите Църквата да бъде използвана като инструмент за постигане на някакви уж висши ценности и цели. „Църквата не може да бъде оръдие, а още по-малко оръжие“, беше категоричен патриархът. Ето по-голямата част от неговото обръщение:
„Ние сме длъжни да живеем в духа на Евангелието и духа на Църквата, знаейки, че Църквата винаги върви между Сцила и Харибда, силата на този свят и подводните скали, но също така знаейки, че тя е основана на Христос и че силите на ада няма да ѝ надделеят, тя е стълбът и крепилото на Истината“.
Интересна беше основната тема в словото му, а именно натискът, на който Църквата е подложена, за да изневери на своята евангелска същност. Патриархът не конкретизира какво има предвид, нито към кого адресира посланията си, но по различни начини подчерта, че няма ценност в този свят, която да е по-висша от Църквата и заради която Църквата може да бъде подчинена. „Не можем да използваме Църквата. Тя никога не може да бъде оръдие за нещо, а още по-малко оръжие“, заяви многозначително Сръбският патриарх.
„В този свят няма ценности, били те и най-свещените и важни, които могат да изпълнят живота на Църквата и да го оформят, независимо дали става дума за култура или социални отношения, национално съзнание или национална идентичност. Всички тези ценности са изключително важни. Всички те имат своето дълбоко значение за живота на личността и общността, но те трябва да бъдат обогатени, вдъхновени и запечатани от благодатта на Светия Дух – ще рече от Църквата, а не обратното. С други думи, тези ценности трябва да служат на Църквата и на изграждането на Тялото Христово, а не Църквата да служи за постигането на тези цели, били те и изключително важни и ценни. Всичко от този свят, всяка ценност, дори ако някой я смята за духовна, ако няма печата на Църквата, значи няма печата на Светия Дух и следователно не е духовна. Църквата не може да бъде инструмент за постигането и на най-свещените цели, т. е. дори когато мислим, че става дума за най-възвишените цели.
Не можем да използваме Църквата. Тя не е оръдие, камо ли оръжие. Всички ние служим на Църквата според нашите смирени способности, дарби и таланти, според Божия дар, но винаги знаейки, че Алфата и Омегата е Господ Христос, че Той е Началото и Краят. Мнозина, които се опитват да наложат своите нецърковни рамки на Църквата, в повечето случаи не успяват и се провалят. В Църквата човек трябва да израства, да се освобождава от своите рамки и граници, а не да опитва да направи невъзможното – да стеснява, ограничава и свежда Църквата до нечии чужди граници, рамки и калъпи, които могат да бъдат както индивидуални, така и групови.
Днес в Евангелието чухме думите на Самия Господ Иисус Христос, Който е закон и правило на Църквата, Който дойде на света, за да стане всичко Църква в Него.
Той не дойде на света, за да може някой от нас да Го присвои за себе си, за да направи от Него правило, което да държи в ръцете си и чрез което проверява другите.
Христос дойде при мене, при Вас и при всички нас, за да можем ние да изпитаме себе си чрез Него, а не да държим Христос, Неговото Евангелие и Църква в ръцете си и да ги показваме на другите като огледало, в което те трябва да се оглеждат, докато ние сме от другата страна, уж извън ситуацията.
Забравяме онази неизмерима Божия любов, че можем да имаме Христос и Неговото Евангелие като възможност да видим себе си, да видим кои сме. И това не е всичко. Когато видим кои сме, да имаме шанса и възможността да се възродим в покаяние чрез благодатта на Светия Дух и да растем в Христос“.
