На опелото на убит в Украйна руски военен в катедралния храм „Св. Стефан“ в Сиктивкар, Коми, местният архиепископ Питирим (Волочков) даде гласност на основните идеи, които Московска патриаршия легитимира в публичното си говорене от началото на войната на всички равнища – от патриарх до редови свещеник.
Архиепископът заяви, че несъмнено умрелите в Украйна руски войници са светци. Той нарича Украйна „покрайнина на Русия“, която не за първи път е окупирана. Светите руски князе винаги са нападали Киев, когато той се е отклонявал от правия път. Руските войници днес водят в Сирия, Афганистан и Украйна свещена война. Критерий за светостта на войниците е не Евангелието, а „военната наука“. Архиепископът е получил откровение за справедливостта на руската специална операция в Украйна. Убеден е, че Путин трябва да бъде коронован за монарх.
Ето и основните акценти в словото на руския епископ:
„За православния е разбираемо, че да умреш за вярата и отечеството си е свещен дълг и свещено задължение. Войниците, умрели така, са светци. Ние се молим за тях, после те за нас се молят. Православието знае много случаи, когато покрайнината (окраина) на Русия е била окупирана. Да речем Святополк, който убил братята Борис и Глеб, борейки се за престола, но бил убит от Ярослав Мъдри заедно с приближените си. Киев бил освободен. Повторение имаме при Андрей Боголюбски, също свят княз.
Светостта на князете не попречила на превантивните мерки на въоръжената война. Много е важно да разберем, че войниците през всички векове, независимо къде воюват – дали в Сирия, в Афганистан или в Украйна, е без значение – те всички са светци, ако спазват военния устав и военната наука.
Едно от условията да бъдеш в рая е да си православен военен, да пазиш честта на своята държава и да я защитаваш според военната наука, а как е организирана тя, на нас, гражданите, не е дадено да съдим. Вярвам обаче, че нашата военна система е създавана с векове и хилядолетия и че ние живеем по Бога, затова всичко в нашата страна ще бъде благополучно“.
В края на март архиеп. Питирим даде интервю за руската агенция „Regnum“, в което разказа за свои „пророчески сънища“.
На въпрос какви чувства изпитва заради военната операция в Украйна, епископът отговаря:
„Началото ѝ ме свари в Крим, където бях на рехабилитация след коронавируса. В нощта на 24 февруари ми се присъни св. Йов Почаевски, при когото отидох преди четиридесет години, още като дякон, служих молебен и се молих пред гроба на този праведник. В съня си видях, че стоя в гробницата, след това се докосвам до неговите целебни мощи и той става и тръгва в храма заедно с всички верни, поздравява ги и ги благославя. Дойде и при мен, прегърна ме, три пъти ме целуна и, усмихвайки се, потвърди моите мисли. Аз се събудих, мислейки: „О, започна спецоперацията!“. А имам и такава радост: президентът на Русия върши всичко правилно, по военната наука. И още си мисля: „Йов Почаевски, а неговите мощи са на територията на съвременна Украйна, показва по този начин, че съм правоверен в своите мисли“.
Аз съм учил история и знам, че Киев нееднократно е бил подлаган на обсада, включително и от наши руски князе. Това обаче се е случвало заради неправедните деяния на киевчани. И сега виждаме неправедните деяния на Киев. Виждаме, че се свързаха с неонацизма и бандеровщината, допуснаха на земята си тридесет и две американски биологически лаборатории. Това напълно потвърждава правотата на това, което правят сега Русия и Путин… Слава Богу, че президентът Путин постъпи решително и не се уплаши от западния натиск. Ние си имаме и Изток, за когото пророчестваха руските мислители. Има с кого да дружим по-нататък, с Китай и с Индия. Така че няма да пропаднем.
… Всичко, което прави президентът, е правилно. Аз съм монархист по убеждения и като монархист ще кажа: ако Бог даде такава възможност, то аз сам, ако патриархът не иска да коронова, а ние с патриарха имаме еднаква архиерейска благодат – ще възложа короната на главата на Путин“.
По повод митинга за осемгодишнината от анексията на Крим, когато руският президент цитира Евангелието и спомена руския светец адм. Теодор Ушаков, архиеп. Питирим казва, че той също е посветил стихотворение на адмирал Ушаков. „Освен това неговата икона замироточи точно сега, едва ли е случайно, в началото на спецоперацията в Украйна, на рождения ден на светеца. Удивително! Такова единомислие между руския светец и руския президент! Много е добре, че Путин е в единство със светците“.
Относно бойните действия, които носят разрушение и водят до смъртта на православни християни в Украйна, архиеп. Питирим обобщава: „Жалко за хората. И в Средните векове, и сега, кръвопролитието си е кръвопролитие. Но трябва да кажем и друго. Украйна се отклони от праведния път. Затова руската операция е за очистване и на Украйна, и на Русия. Този, който е бил пръв, невинаги е неправ. И сега много се спекулира с това. Не понякога, а сега е точно такъв случай, първият ударил е правият“.
Архиеп. Питирим е одиозен духовник с недобра слава в църковните среди, но тези идеи не са негово лично мнение, а са елементи от т. нар. гражданска религия, която в момента е единствено легитимната в Русия. Несъгласието с нея или публичното ѝ поставяне под съмнение се наказва по закон, приет преди месец. Наказанието варира от парична глоба, ако критиката е огласена в тесен кръг, и може да достигне десет години затвор, ако несъгласният заема обществено положение, което му осигурява чуваемост.
През последните петнадесет години тази „гражданска религия“ плавно изместваше евангелските принципи в официалните документи на РПЦ, легитимирайки се чрез патриотизма. За догматичен фундамент на гражданската религия беше провъзгласен т. нар. „руски свят“, вярата в който се приравнява по значение с вярата в Бога. „Русия за своя народ е духовен символ от същия порядък като Бог, Църквата, вярата. Символът на вярата в Русия е кредото на патриота, за когото Русия е най-скъпоценното нещо в живота. Съгласието със символа на вярата в Русия прави всички хора в определен смисъл вярващи – вярващи в Русия“, се казва в документа „Руската доктрина“, разработен в периода 2005-2007 г. и одобрен от РПЦ.
Респективно неприемането на „руския свят“ се смята за грях и отпадане от вярата. Този грях е легитимно да бъде наказан, а Божият меч е в ръката на „верните на руския свят“.
Приемането на документи с такива идеи от РПЦ се смяташе първоначално за проява на търпимост към патриотичните среди сред руснаците, символ на които бяха т. нар. казаци и др. под. паравоенни организации. Те бяха подценявани, не срещаха сериозна богословска опозиция и постепенно станаха част от официалната църковна лексика.
С началото на военната операция в Украйна стана ясно, че властта в Руската федерация ще репресира всяка форма на несъгласие с доктрината за „руския свят“. На практика проповядването на Евангелието и неговите идеи в Православната църква в страната става наказуемо. Несъмнено не всички свещеници споделят тези възгледи, но виждащите опасността от подмяната на православната вяра за съжаление са мълчаливо малцинство.
