Проповед с апология на „военния човек“ произнесе Московският патриарх Кирил от храма на въоръжените сили в Москва, където в неделя отслужи литургия. Вместо думата „война“, патриархът използва старинната дума „бран“. Вместо за Украйна, той говори за „онези места“. Руските войски не са нападнали независима държава, а защитават своето отечество, част от което са „онези места“. Независими държави няма. Това определение е само условно. Всички са поробени от „една сила“, единствено Русия е свободна. Евангелските думи, разкриващи саможертвата на Христос за човешкия род – „няма любов по-голяма от тази да положиш душата си за своите приятели“ – патриархът използва, за да призове младите руснаци в редиците на армията. „Те не трябва да жалят своя живот“, завършва той.
Словото на Руския патриарх разкрива факта, че инвазията в Украйна не е спонтанно решение на президента Путин, а част от общ замисъл за налагане на т. нар. „руски свят“. Тезите на патриарха са пример за изкривяване на евангелското послание в полза на една античовешка идеология, обявяваща руския народ за „богоизбран“, което му дава право да унищожава тези, които не му се подчиняват. „Пастирското“ слово носи белезите на антихристка реторика, в която Евангелието получава точно обратното тълкувание: агресията и омразата са представени като добродетели, миротворството – като слабост и малодушие, убиването на хора – като саможертва, насилието – като единствен начин за общуване с другите.
Ето основните моменти от тази военна апология, която патриархът произнесе, символично облечен в одежди с военния цвят „каки“:
„Аз съм много щастлив, че днес имах възможността да извърша божествена Литургия в този прекрасен храм в присъствието на нашите войници. Днес нашето отечество преживява сложно време. Днес отново наименованието „военен човек“ е свързано не само с пребиваване в мирно състояние, но също и с пребиваване на полето на бранта („на поли брани“, където „бран“ е старинна славянска дума за война; бел. ред.) За щастие нашето отечество не така често се изправя на бранното поле, но притокът на млади хора в нашите въоръжени сили, искащи да станат офицери и да посветят живота си в защита на отечеството, не секва. И ако в мирно време можем да обясним това с някакви привилегии и материални съображения, то във военно време службата във въоръжените сили е истински подвиг, а именно такова е времето, което преживяваме сега. Службата изисква от всеки, който е дал клетва да защитата родината, да не жали своя живот и затова днес нашата специална молитва е за въоръжените сили, за нашите войници, с които е свързана надеждата за безопасност, за свобода, за истинска независимост на нашата страна.
Днес думата „независимост“ често се използва за почти всички страни в света. Това обаче е неправилно, тъй като повечето страни в света днес се намират под колосалното влияние на една сила, която днес, за съжаление, противостои на силата на нашия народ. И докато това е така, докато там има голяма сила, то ние трябва да бъдем много силни. Когато казвам „ние“, имам предвид на първо място въоръжените сили, но не само. Целият наш народ днес трябва да се събуди, да се активизира, да разбере, че е настъпило особено време, от което може да зависи историческата съдба на нашия народ.
Именно затова днес точно тук, в този храм, аз извърших св. Литургия, за да се срещна на първо място с представителите на нашите въоръжени сили, да се обърна към тях, а чрез тях и към цялата наша армия, към флота, към всички защитници на отечеството, за да осъзнаят историческата важност на преживявания момент. Още веднъж искам да кажа: ние сме миролюбива страна и много, много миролюбив, многострадален народ, който е пострадал от войни така, както малко от европейските народи. Ние нямаме никакъв стремеж към война или към това да причиним вреда на другите. Но ние сме така възпитани от нашата история, че обичаме своето отечество и ще бъдем готови да го защитаваме така, както само руснаците могат да защитават своята страна.
Когато ви говоря тези думи, аз не произнасям празни комплименти. Изхождам от историята на нашия народ и на нашата армия. Защото ние счупихме гръбнака на фашизма, който несъмнено щеше да победи света, ако не беше Русия, ако не беше подвигът на нашия народ. Да помогне Господ и днес, за да можем ние, мирните, миролюбиви и скромни хора, да бъдем готови винаги и при всички обстоятелства да защитаваме своя роден дом.
Разбира се, когато говоря всичко това, аз не преставам да изпитвам тревога за всички хора, които живеят в онези места, където днес има военни сблъсъци. Защото всички те са хора и народи на Светата Рус, всички те са наши братя и сестри. Но както и през Средновековието, желаейки да отслабят Рус, различни сили са настройвали братята един срещу друг, тласкайки са ги към междуособна бран, така е и днес. Затова трябва да направим всичко, което можем да направим, за да се прекрати това кръвопролитие и за да няма опасности от междуособна бран с всички нейни последици. При това обаче трябва да бъдем верни – когато казвам „ние“, имам предвид на първо място военните – на своята клетва и готовността „да положите душата си за своите приятели“, както свидетелства за това словото Божие“, завършва патриархът.
За един месец от началото на войната в Украйна загинаха по различна информация между седем и петнадесет хиляди руски войници. Една значителна част от тях бяха на възраст около двадесетгодишни. Кремъл отрича да изпраща в Украйна наборници, а само редовна армия.
