Св. Синод на Александрийската патриаршия в свое решение от 12 януари нарече действията на Руската православна църква в Африка „безнравствено нахлуване“ с използване на „антиканонични и непристойни методи“. В документа се отбелязва, че всички предшественици на патр. Кирил са уважавали юрисдикцията на Александрийската патриаршия в Африка. Решенията на Москва са резултат от признаването на автокефалната Украинска църква от страна на Александрийската патриаршия и следователно са шантаж или отмъщение, което е мотив, несъвместим с християнския морал.
Александрийският Св. Синод отбелязва, че клириците, заявили своето преминаване от Александрийската патриаршия в РПЦ – Московска патриашия, или са имали конфликт със своето свещеноначалие, или са с неизвестен произход и никога не са принадлежали към Александрийската патриаршия.
В изявлението си синодът обвинява ръководството на РПЦ-МП в изкривяване на православната еклисиология. Той нарича образуването на руски екзархат в Африка „признак за неоколониализъм“ и „претенция за световно господство“, което не е част от православната традиция.
И по-конкретно в изявлението се казва:
„В името на Троичния Бог се събрахме във великия град на Александрия по покана на Негово Блажество Теодор II, папа и патриарх Александрийски и на цяла Африка, и с чувство за отговорност към паството и вековната история на своя апостолски път йерархията на древнопросиялата и със старшинство Александрийска патриаршия след свое съвещание, разглеждайки задълбочено и от всички страни каноническите параметри на антиканоничото и антицърковно нахлуване на Патриаршията на Русия чрез създаването на нови „църковни образувания в Африка“, обявява следното:
През последните две години след факта на признаването от страна на Блаженейшия папа и патриарх на Александрия и цяла Африка г-н г-н Теодор II на автокефалната Православна украинска църква внезапно се изправихме пред противоканоничното и неморално нахлуване и навлизане (в наша територия) на Руската църква по начин, който не отговаря на църковната практика и традиция, зачитана от всички приснопаметни предшественици на Руския патриарх г-н г-н Кирил, за да подкупят местните клирици на нашата патриаршия като налагане на ответни мерки (спрямо Александрийската патриаршия) с цел да ни изнудят и отмъстят.
След съобщението от 29 декември 2021 г. на Московска патриаршия вече имаме съответните официални решения и заяви от Руската църква, както и интервюта на нейни кадри за напълно противоканоничното учредяване въз основа на нейни вътрешни „устави“, а не на канонически разпоредби, на „екзархия“ в границите на нашата патриаршия, която (екзархия) се състои от самоотделили се клирици, намиращи се под църковно наказание, или от други с неизвестен произход, самонаричащи се православни, но никога не принадлежали към Александрийската патриаршия.
Чрез тези действия се разкри опит да бъде променена православната еклисиология в много от нейните белези, но най-вече по отношение на въпроса за границите на административното деление на структурите на Христовата църква по критерии, които са далече от православното предание. С болка установяваме, че всички тези неща се дължат на греховни причини, заразени с осъдения от събора през 1872 г. „вирус на етнофилетизма“.
Разбира се, от тези решения не липсва светският дух, напомнящ в някои отношения дори на „неоколониализъм“ с претенции за световно господство, познат в миналото на измъчения африкански континент, което противоречи на жертвения дух на служение на нашето православно и свято предание.
Синодът на йерархията на Александрийската катедра с болка и изненада протестира пред Патриаршията на Русия и нейния синод. С изненада, понеже за нас, „следвайки нашите свети отци“, границите на всяка сестринска поместна църква са ясни географски и определени от вселенските събори, и поради това достойни за уважение. Заявяваме, че никога не сме се намесвали в границите на която и да е поместна сестринска църква, а още по-малко в тези на Руската църква. И това, не само защото по този начин се изопачава посланието на евангелската любов, но и понеже, макар че в продължение на векове се борим и съжителстваме с различни изповедания и религии в дух на взаимно уважение и разбирателство, получаваме небратски удар от единоверните руснаци. Смятаме, че с тези методи се престъпва тежко същността на нашата православна вяра, особено по отношение на чувствителното поле на мисията в Африка, която се „храни“ от нас „като младенец с мляко, а не с твърда богословска храна“, по израза на апостол Павел, който е авторитет и критерий за нашето апостолско дело.
Поради това решаваме следното:
а) Да се известят почитаемата Вселенска патриаршия и поместните църкви чрез техните предстоятели с патриаршески писма, които да се предадат и които ще опишат нападналата ни „чумна“ напаст над „родените от нас в Христос чеда“, вярващите африканци, в резултат от явни и неявни действия на упълномощени представители на Руската църква.
б) Вярното и непосредствено прилагане спрямо всички нарушители на предвиденото от божествените и свещени канони за църковните наказания“.
