Александрийска патриаршия е втората по старшинство църква в порядъка на поместните православни църкви, съставящи тялото на Православната църква по цял свят. Независимо от исторически насложилия се впечатляващ и доста странен титул на главата на тази църква („Негово Блаженство (името), папа и патриарх на великия град Александрия, на Либия, Пендапол, Етиопия, на цялата египетска земя и на цяла Африка, отец на отците, пастир на пастирите, архиерей на архиереите, тринадесети от апостолите и съдия на вселената“) тя векове наред е включвала само земите на днешните държави Египет, Либия и Тунис, т. е. Северна Африка. Особено с отцепването на коптите (заедно с етиопците, сирийците и арменците) от Православната църква след 451 г. паството на Александрийската патриаршия рязко намалява до „една шепа хора“, както беше заявил в края на 80-те години в София патр. Партений III.
Нашествието на арабите в Египет през 7 в. и тяхната власт в продължение на почти девет столетия, последвана от османското господство, довеждат Александрийската патриаршия до привидно съществуване. Архиерейският ѝ състав се „свива“ до няколко епископа (почти без паство) начело с патриарх. Съответно патриархътима еднолична власт, защото патриаршията няма синод, а на всичко отгоре предстоятелят пребивава постоянно в Константинопол (или Цариград, както по това време го наричат българите) и така осигурява „съборност“ на някои от актовете на тамошния патриарх. През последните два века обаче, с постепенното разрастване на православната диаспорав различни страни на Африка, главно от гръцки заселници, църковната власт на Александрия се разпростира върху целия континент – от Александрия при устието на р. Нил до нос Добра надежда или Кейптаун.
Това разпростиране на юрисдикцията обаче не е безпроблемно от гледна точка на Фенер, който и досега разглежда Правило 28 на Четвъртия вселенски събор като даващо му власт над православната диаспора, т. е. над всички православни християни извън границите на поместните православни църкви. И едва през 1927 г. Александрийският патриарх Мелетий II (Метаксакис, служил след това и като Вселенски патриарх Мелетий IV) издейства от Фенер да признае цяла Африка за територия на Александрийската патриаршия, а патр. Мелетий пръв се титулова патриарх „и на цяла Африка“.
За да не говорим само за власт, трябва да изтъкнем, че през 20 в. сред местното население в различните африкански страни се разви много широка и успешна мисия. Миряни мъже и жени, монаси, монахини и клирици от Гърция и от Финландия работиха много усърдно и всеотдайно за православната просвета на местното население. Събраха се и се вложиха огромни средства от дарения за изграждане на църкви и училища, медицински центрове, водоснабдяване и пр. Православните църкви на Гърция, Кипър и Финландия участваха както с кадри, така и с много средства в подкрепа на православните африканци. Така бяха привлечени към православната вяра стотици хиляди жители на „черния континент“, десетки техни младежи завършиха богословие в Гърция, Русия, Румъния, САЩ и други страни и станаха клирици сред своите племена и народи. Сред йерархията на Александрийската патриаршия вече има няколко местни епископа, макар че повечето от епископите на патриаршията произхождат от Гърция и Кипър при почти изключително африканско паство. Сред епископите има още един грък, роден в Кайро, и един православен арабин от Аман, Йордания.
След решението на Руската православна църква да основе своя екзархия за Африка и по този начин да навлезе в каноническата територия на Александрийската патриаршия, синодът на последната тези дни направи някои важни кадрови промени. Макар и от двете патриаршии да не се съобщава дали и колко архиереи са преминали от Александрия към Москва, бяха оповестени редица промени като избори на епископи, повишение на епископи в митрополити, както и преместване на митрополити от второстепенни по значение в по-важни митрополии (това е допустимо от уставите на повечето православни църкви).
Сред новите епископи е избран и добре известният у нас мисионер архим. Хризостом (Майдонис) от епархията на Йерисо и Света гора. Същият е известен с отличната си работа сред младежите и особено за предпазването им от сектите. Изнасял е много беседи у нас. А преди близо две десетилетия беше избран за епископ в Албанската църква, но тогава албанското правителсдтво не го допусна, защото няма албански произход. През последното десетилетие той многократно беше изпращан в помощ на православната мисия сред африканските народи.
