Писидийският митрополит Сотирий (Трамбас), който е на деветдесет и две години и дълги години работи сред рускоезични християни както в Корея, така и в Писидия, в южната част на днешна Турция, коментира решението на Московска патриаршия да създаде свой екзархат в Африка.
„Голяма болка!
Никога не съм очаквал, че в края на живота си ще изпитам толкова голяма болка, каквато почувствах при обявяването на решенията на Московска патриаршия да нахлуе така безсрамно и в Африка! Всички от векове знаем плановете на панславизма и Третия Рим, които руските лидери прокарват при всеки политически режим – царски, комунистически или демократичен. Виждайки обаче да се осъществяват сега, изпитвам голямо разочарование от Московска патриаршия и съжалявам дълбоко руските братя, които толкова безкористно обичам и на които в продължение на десетилетия служа както в моята епархия, така и в Корея по-рано. До днес вярвах, че колкото и политическата власт да притиска днешната Руска църква, нейните водачи няма да отстъпят пред претенциите им, както направиха повечето нейни пастири по времето на Сталин. С други думи, вярвах, наивно може би, че няма да зачеркнат с лека ръка каноничното право на Православната църква, за да разширяват властта си.
Мисля, че всички историци – църковни или светски, днешните или утрешните – след мисълта на синода на Московската патриаршия: „Св. Синод на Руската църква заявява, че вече е невъзможно да отказва на клириците на Александрийска патриаршия, които са изпратили молби да преминат на подчинение към Московската патриаршия“ и поради тази причина „реши да създаде патриаршески екзархат в Африка с титлата „Клински“, няма да имат ни най-малко съмнение, че служителите на Московска патриаршия вече са престанали да мислят с църковни критерии и са станали придатък на руската експанзионистка политика. Защото откога Църквата се подчинява на исканията на някои клирици от друга юрисдикция (ако това не е фалшив претекст за наивниците) и пристъпва към създаване на антиканонични формирования? Ако това беше традицията на Църквата, тогава щяхме да имаме множество подобни неканонични действия. Защото винаги има духовници, които по свои лични причини, със сигурност не църковни, искат неразумни неща.
За близо половин век, когато бях в Корея, и през последните години в Писидия съм получавал много подобни „молби“ от недоволни от Московска патриаршия клирици и миряни, които никога не оправдах, но винаги ги съветвах да останат на послушание на своето църковно ръководство.
Без да зная колко вярна е информацията за „заявленията“ на сто и двама африкански духовници от осем африкански държави да се присъединят към Московската патриаршия, напускайки древната и историческа Александрийска патриаршия, основана от апостол Марк, която роди в Христос хиляди от днешните православни африканци, но и без да познавам някого от тези смелчаци, мога да уверя от моя опит, че нито един не е сериозен духовник с църковно мислене и морал, а печалбар и интересчия от най-лош вид. Подобно на някои азиатски свещеници в миналото, които се присъединиха към Руската задгранична църква, защото искаха да бъдат независими от каноничната си епархия и бяха омагьосани от руската архиерейска митра…
След това голямо нарушение на Московска патриаршия срещу Александрийската патриашия, но и след всички онези антиканонични неща, които извърши и върши и досега срещу своята майка-църква, т. е. срещу Вселенската Константинополска патриаршия, и то в нейното вековно седалище – Константинопол, днешният преврат срещу Александрийската патриаршия беше според московската логика „естествено“ продължение на начертания път с множество незаконни действия. А сега нека изчакаме да видим как същото ще се случи и в автокефалните църкви на Кипър и Гърция, и не само!
Затова нека се събудят онези, които съзнателно или несъзнателно подкрепят антиканоничните действия на Московска патриаршия и нека разберат какво зло ще сполети Православната църква с този протестантски манталитет да основават руски секти, където си поискат. Нека всички виновни за това трагично бедствие помислят за голямото зло, което ще бъде извършено върху свещената кауза за евангелизирането на нашите африкански братя и колко много ще се радва дяволът. Може би е време Православната църква да направи събор по въпроса, както направи през 1872 г., заклеймявайки етнофилетизма?“.
