Бившият клирик на Атинската архиепископия Андрей Конанос публикува двадесетминутно обръщение към своите последователи в социалната мрежа, които бяха шокирани от решението му да напусне клира на Гръцката църква и занапред да живее като мирянин.
„Не правя движение, нито партия, не искам да се конфронтирам с никого, – заяви бившият архимандрит. – Няма да работя като лайф-коуч, нито нищо от това, което чух за себе си през тези дни“.
В своето обръщение Андрей Конанос отхвърля някои от обвиненията към себе си, като например това, че се е отрекъл от монашеския си обет.
Това е един от най-честите упреци, отправяни към него най-вече в средите на Руската църква, която не познава църковната традиция в Гърция. „Не съм давал монашески обет, аз съм расофорен клирик“, заяви бившият клирик. Гръцката църковна традиция познава практиката на расофорните безбрачни клирици, които не са давали монашеските обети. В гръцката практика расофорството се смята за първа степен на монашество, през която расофорът се изпитва дали има духовната зрялост да се обвърже с монашески обети пред Бога. Много от тях стават дякони, свещеници и после архимандрити, които имат право да бъдат избирани за епископи.
Андрей Конанос заяви също така: „Не съм се развел с Бога, а с една определена среда. Бих приел това обвинение единствено от някого, на когото Христос лично е казал, че нямам отношение с Него. Съден съм толкова прибързано още от първия ден на решението ми, без да ме познават и без да съм казал нито дума за причините, за мотивите, за абсолютно нищо – сякаш знаят всичко за мене и живота ми. Една жена ми каза: „Защо го извърши точно сега, не можеше ли да почакаш още малко, докато се омъжи дъщеря ми?“. Сиреч, защо ме притесни, защо ми го причини. Никой обаче не пита мене защо аз го правя. Нека поне запита себе си. Когато се случва такава промяна, винаги има причина. Аз лично няма да назова причината, защото тя не е една. С времето се натрупаха много неща... Не съм го направил, за да получавам лайкове – те са милиони на страницата ми, буквално. Болката ми не е колко хора ме харесват и четат книгите ми. Болката ми е моят живот. Искам да живея така, че да мога да дишам и да се чувствам по-добре. Не че преди не съм дишал, но сега каквото и да кажа, няма да бъде изтълкувано правилно. Много хора се затрудняват дори, като ме виждат – защото мислиш, че някой те е предал. Никой не те е предал. Ако това, в което вярваш, има корени в тебе, то ще продължи да има корени в тебе и да бъде живо. Ако няма, погрижи се да го полееш, за да има. Ако общуването с мене е трудно за тебе и те връща назад, нека по-добре не общуваме. Общувай с хора, с духовни хора, които ти помагат да се движиш напред. За да рухне нещо в тебе, то не е било на здрави основи. Постави го на здрави основи и продължавай напред“.
„Не съм искал да причиня болка. Зная, че те нараних. Много бих искал да мога да го направя, без да причиня това. Ако можеше да стане така, както се затваря магазин – просто го затваряш и въпросът приключва. Тъй като обаче аз ще продължа да пиша и да говоря, да снимам тези видеа, ще се срещаме на улицата, трябваше да обясня какво се случва с мене. Не можеше да не кажа нищо. Ако не бях написал онзи текст, нямаше да бъде по-добре. Трябваше да кажа нещо, защото тогава щеше да останеш с недоумението. Не исках никого да предизвикам, нито да събирам лайкове“.
„Само Христос вижда сърцето на човека. Останалите си фантазират“.
