С благодарност и упование встъпва в Новата църковна година Българската православна църковна община „Св. Кирил и Методий“ в Хамбург. В началото на юли беше монтиран каменен иконостас в храма на общината и той вече добива вид, отговарящ на православния канон за извършване на богослужения. Изграждането на иконостаса, което с Божията помощ и въпреки свързаните с пандемията обстоятелства беше успешно завършено, представлява първата и най-значителна стъпка от преустройството на протестантската църква „Св. Възкресение“ в Хамбург в православен молитвен дом.
След дългогодишно „странстване“ от основаването си през 2007 г. из различни протестантски храмове енорията ни в северногерманския град получи в края на 2018 г. сградата на някогашния гробищен параклис в централния квартал „Айлбек“, първоначално за тридесетгодишно ползване с възможност за удължаване на договора. Една дългогодишна мечта стана действителност. Основите на инициативата за събиране на дарения за собствен храм бяха положени, още докато беше жив Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон и с подкрепата на тогавашния викарен епископ Антоний. Председателят на общината Светлозар Иванов тогава сподели: „Пътят няма да е лек. Може да изминат години, но с Божията воля всичко може да се случи и много по-бързо. От нас се иска обаче да вярваме и да работим върху целта“.
Новият храм беше открит и започна да функционира на нашия патронен празник през май 2019 г. с благословението на Западно- и Средноевропейския митр. Антоний. Тогава той оглави св. Литургия, като благослови и преустройството на протестантската сграда, строена през втората половина на 19 век по планове на френския архитект Алексис дьо Шатоньоф, в молитвен дом съобразно с нуждите на православното богослужение.
В поредица разговори с нашия свещеник о. Кръстин Апостолов църковното настоятелство и енориаши взеха решение иконостасът да бъде изработен от камък. „Този избор беше продиктуван от вече наличните мозаечни икони, които две години по-рано младата художничка Теодора Йорданова изработи за Хамбургската община. Мозайката като монументална художествена техника изисква да бъде поставена в каменен или тухлен иконостас. Вторият мотив, определил формата и материала на иконостаса, беше стремежът да се намери решение, което да не е в разрез с архитектурните дадености на сградата. Светлият колорит на храма зададе посоката в търсене на подходящия цвят и вид камък. Спряхме се на уникалния мек и почти бял врачански варовик в изпълнение антик (което значи, че не е полиран), споделя Люба Карабаджакова в ролята си на консултант по проекта по благолепието на храма. В рамките на следването си по изкуствознание тя се е занимавала специално с Византийско изкуство.
Самото изработване на иконостаса пое българската фирма „Минерали-М ООД“ със собственик Надежда Ключкова, която изпълни поръчката с изключителен професионализъм, а монтажа извърши фирмата „Монтажи Мрамор ЕООД“ на Атанас Китов.
Паралелно с иконостаса бяха изработени също така св. Престол и синтрон (тържествен архиерейски стол зад св. Престол, бел. ред.), за направата на които се използва по желание на о. Кръстин олтарната маса, останала от протестантската община. Стремежът на българските християни в ханзейския град е да запазят и оползотворят градивно предоставената им от германските домакини сграда на красивата Възкресенска църква, която е паметник на културата.
Освен споменатите олтарни елементи, за олтарното пространство бяха изработени и красиви дървени мебели за съхраняване на църковни одежди, книги и утвар. Проектът и изработката им са дело на българския дърворезбар Тихомир Величков.
Едно от големите предизвикателства на такъв мащабен проект несъмнено е неговото финансиране. Освен целевото субсидиране от страна на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет на РБългария, в края на миналата година започна дарителска акция за набиране на средства. Проведоха се два концерта с любезното участие на берлинската формация „Български гласове Берлин“, както и фолклорна формация „Българи“ – Хамбург и поетесата Христина Въчева, представила третата си поетична книга Родопа, люлка за сърцето ми.
Усилията на енориашите в Хамбург няма да спрат дотук. Те продължават с надежда да гледат напред към предстоящите проекти, свързани с благолепието на храма, за да превърнат доверената им сграда в един достоен и уютен молитвен дом и духовен център за хилядите българи, живеещи в Северна Германия.
Една от най-важните предстоящи задачи е изписването на дванадесетте големи Господски празници, каквато е традицията за православното църковно пространство. Църковната община е благодарна за всяко едно дарение, което ще допринесе за по-скорошното изпълняване на благолепния план – вижте тук.
Снимки: Милена Апостолова
Още снимки – тук
