Ограниченията, породени от пандемията на коронавируса, през последните месеци ни принудиха да се молим затворени в домашните си църкви. Може би не в България точно, но в много страни беше така. И в Германия изпитахме тези строги ограничения. След това можехме да присъстваме на богослужения, но без възможност да приемем св. Причастие. А вчера, 12 юни, петък, отново изпитахме огромната радост да се докоснем на живо до св. Тайни на нашия Господ Иисус Христос. За някого това може да е прекален сантимент, но за православните християни, научени от духовните си отци да живеят вярата си на думи и на дела, пълното участие в св. Евхаристия е условие, без което не може!
С пастирска загриженост нашият обичан свещеник, ставрофорен иконом Юлиян Ангелов, пристигна с влак от далечен Берлин, трепетно очакван от многобройни миряни, дошли от различни части на нашата провинция (Северен Рейн-Вестфалия), за да се изповядат, да се причастят и да прославят Бога с ум и сърце.
Извънредните обстоятелства винаги са се посрещали от Църквата със загриженост и снизхождение. Така и сега, поради създалата се ситуация и невъзможността за ползване през деня на храма, в който се извършват богослуженията в нашата църковна община от години, о. Юлиян отслужи вечерна св. Литургия. За това той беше взел и благословение на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Така вчера беше един голям ден за всички нас. По отдавна установената практика отецът първо проведе тайнството Изповед над всички, които отдавна жадуваха за нея. След това отслужи св. Литургия и причасти повечето от богомолците. Последва обща панихида за нашите покойници, тъй като това не можахме да направим на Задушница, а накрая той извърши и св. тайнство Кръщение. Най-малката ни енориашка, двумесечната Мария, прие св. Кръщение за радост на родителите си и на цялата ни община.
Трябва да отбележа и красивите песнопения на българо-немския камерен хор „Мирта“ под ръководството на Стефан Драгнев и Радостина Михова. Тяхното истински молитвено пеене вдъхнови и предразположи всички присъстващи на богослужбата енориаши. С искрена молитва и благоговение участвахме в отслужената св. Литургия и другите богослужби. Никой не бързаше да си тръгне, макар часовникът да беше преминал в „малките часове“.
Щастливи сме, че църковният живот в нашата община се възобновява тъкмо в седмицата на Петдесетница, когато празнуваме слизането на Светия Дух над учениците на Иисус Христос или, както го наричат „рождения ден“ на Църквата.
В своята проповед о. Юлиян с апостолско вдъхновение ни призова да бъдем твърди и неотстъпчиви в изповядването на вярата, така както са били апостолите, Христовите ученици. Получавайки на този ден дара на Светия Дух, те стават неустрашими Христови проповедници.
След дългоочаквания и дълбоко преживян празник всички отнесохме Христовата радост и Неговия мир в сърцата си и по домовете си.
За да се затвърдят духовните връзки в общността ни, отскоро о. Юлиян оргнизира ежеседмични виртуални беседи, където имаме възможност да дискутираме по всички духовни теми, които ни вълнуват. Също така и за малките ни приятели организираме два пъти месечно православно вероучение онлайн.