Московският и на цяла Русия патриарх Кирил издаде указ с разпореждане, отправено към игумените и предстоятелите на храмове в Московска епархия, за тяхната лична отговорност за спазването на мерките на карантината. Предвижда се църковен съд за клирици, които поради незачитане на мерките за безопасност са допуснали както заразяване на други хора с коронавирус, така и смърт по причина на това заразяване.
До указа се стигна, след като Троицко-Сергиевата лавра отказа да изпълнява наредбите на Московския патриарх, въпреки че по устав той е неин свещеноархимандрит (т. е. игумен). В резултат голяма част от братството и над петдесет семинаристи се разболяха през Страстната седмица. Много енорийски храмове също не спазват разпоредбите, като ръководствата им смятат, че опасността се надценява, а върховното църковно ръководство е направило компромис със светските власти. В бившия катедрален храм на Москва, Елоховския, от коронавирус в рамките на два дни починаха неговият предстоятел прот. Александър Агейкин и протодякон Евгений Трофимов. Десетки са заболелите свещеници в столицата. Ръководството на Московска епархия обяви, че от 29 април „до второ нареждане“ в църквите ще се служи „при затворени врати“, т. е. без участието на миряни. Предишната мярка беше обявена до 28 април.
В указа на патриарха се казва:
1. Напомняме на наместниците и игумените на ставропигиалните манастири, предстоятелите на енорийските храмове и подворията в градската част на Московска епархия за тяхната лична отговорност за спазването в поверените им манастири, енории и подвория на разпоредбите и указанията, насочени към ограничаване на разпространението на коронавирусната инфекция и отстраняване на заплахата за живота на хората.
2. Напомняме на всички свещенослужители, а също и на монасите и църковните сътрудници в градската част на Московска епархия за тяхната отговорност за спазването на споменатите разпоредби и указания.
3. В случаите, когато неспазването на разпоредбите доведе до заразяване на човек с коронавирусна инфекция с последваща смърт по причина на това заразяване, виновният може да бъде привлечен към църковен съд, а в други случаи – към църковно-административна отговорност заради съзнателно пренебрегване на мерките, които позволяват да се предпазят хората от масово заразяване със смъртоносната болест.
Накрая се изброяват документите, приети от църковното ръководство за организиране на живота в енориите, в манастирските общежития, при причастяване на болни в домовете и др.
