Вчера на 52-годишна възраст внезапно почина един от най-известните клирици на Руската православна църква прот. Всеволод Чаплин. Той е починал в следобедните часове в храма „Св. Теодор Студит“, чийто председател беше.
Дълги години той работеше в Отдела за външноцърковни връзки към Московска патриаршия, като от 2001 до 2009 г. е негов зам. председател (в този период председател е настоящият Московски патр. Кирил). До 2015 г. беше председател на Синодалния отдел за взаимоотношенията между Църквата и обществото, от който пост беше освободен заради множество свои гръмки изказвания, неизменно провокиращи обществен скандал. Неговия пост на говорител на РПЦ зае Владимир Легойда. Самият о. Чаплин тогава твърдеше, че това е станало заради неговите разногласия с патр. Кирил: „Вече много години се опитвам да кажа на Светейшия патриарх, че тоналността в отношенията с държавата, която все повече възприема църквата, е неправилна. Нужно ни е по-критично да се изказваме за безнравствените и несправедливи действия на властта, нужно ни е да говорим открито с обществото, не бива да мълчим пред такива явно предизвикващи православието структури, каквито са днешните власти на Украйна. И въобще, нужно е да говорим пророчески, а не непрекъснато да се оглеждаме кой какво ще помисли и каже, да не се страхуваме да поспорим със силните на деня“ (виж тук).
Руското издание „Комерсант“ нарича прот. Всеволод Чаплин „парадоксален до юродство“. „Неговият живот беше пълен с удивителни противоречия: започвайки кариерата си в „либералното“ свещенство, той стигна до радикално консервативна позиция; в началото призоваваше „да се убиват болшевиките“, а в края на живота си излизаше на митингите с левичарите-сталинисти. Човек имаше усещането, че о. Чаплин съзнателно си изграждаше карикатурен образ – и само той знаеше с каква цел“.
За него руският публицист Сергей Чапнин казва: „С о. Всеволод Чаплин сме от едно поколение и се запознахме преди почти 30 години, в зората на „църковното възраждане“. В началото на 90-те години нашият идеал беше истински свободната църква, освободила се от тоталния контрол на съветската държава. Заедно се трудихме за църквата, чиято дейност не беше ограничена нито юридически, нито икономически, нито политически. Това беше нашият общ идеал... О. Всеволод измина дълъг и сложен път. Аз бих го нарекъл пътя на политическата деградация. В последните години о. Всеволод стана апологет на много крайна форма на сътрудничество на църквата и държавата, на фактически безусловното идеологическо подчинение на църквата пред държавната власт. Това според мене беше предателство на идеалите от 90-те.
О. Всеволод е трагична и много противоречива фигура. – продължава Сергей Чапнин – Аз добре го помня в годините, когато той беше не само патриаршески чиновник, но и истински пастир. Свързват ни спомени, които аз не мога и не искам да зачерквам. Моля се за него и съм дълбоко потресен от смъртта му“.
Съболезнования до енориашите на храм „Св. Теодор Студит“ изпрати Московският патр. Кирил, чийто сътрудник о. Всеволод беше в продължение на дълги години: „Господ да прости волните и неволни прегрешения на починалия о. Всеволод и вечна да бъде паметта му“.
Според енориашите в храма „Св. Теодор Студит“ в деня на своята кончина о. Всеволод е отслужил св. Литургия и се е причастил.
Бог да го прости!
