С благословението на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, от 24 до 26 октомври в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва се проведе Втория международен конгрес на църковните диригенти и певци. Мое смирение имах честта да получа покана и да участвам на този църковен музикален форум. Преди да замина получих благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
В работата на конгреса участваха 550 делегати от 15 страни и 142 епархии. Освен от Русия имаше делегати от Киев (Украйна), Сан Франциско, Ню Йорк (САЩ), Париж (Франция), гр. Люблин (Полша) и др.
Основната задача на конгреса беше обсъждане на въпросите, свързани със запазването и развитието на многовековните традиции както на руското многогласно, така и на древното едногласно църковно пеене, обсъждане на насъщни въпроси и проблеми на пеенето в църквите и манастирите, търсене на тяхното решение и обмяна на опит.
Конгресът беше посветен на 75-годишнината от кончината на големия руски композитор, диригент и педагог проф. Павел Чесноков (1877-1944), чиято 142-годишнина от рождението се навърши точно на първия ден на форума – 24 октомври.
Светейшият Кирил възглави церемонията по откриването на конгреса в пристроената към храма огромна „Зала на църковните събори“. Той се обърна към всички с встъпително слово. След като поздрави организаторите и гостите, той отбеляза, че в сравнение с първия конгрес преди три години сега делегатите са много повече не само от Русия, но и от близки и далечни страни. Накратко представи характерните черти на творчеството на Павел Чесноков и неговите заслуги към църковното пеене. „Уникален е приносът на Чесноков – каза патриархът – и в развитието на хоровото дело. Точно той стои в началото на съвременното диригентско изкуство. Главният негов труд Хорът и неговото ръководене и до ден днешен с удоволствие се ползва от студентите в консерваториите, от педагози, хорови диригенти. По-нататък патр. Кирил засегна някои наболели въпроси. „Макар пеенето да е важна, неразделна част от богослужението, за съжаление се констатира, че нерядко именно тази част е в периферията на вниманието както на право-правещите архиереи, така и на свещениците. Въпросите за храмовото строителство, духовното образование, възпитанието на младите – всичко това, безусловно е важно, но е необходимо да се грижим и за това – благочинието на църковната служба в нашите храмове да се намира на достойно ниво. Нали сърцевината на християнския живот това е преди всичко божествената св. Литургия“. Патриархът също така изтъкна положителната роля на диригентските класове към духовните академии и конкретно за неговата подкрепа на този клас в миналото като ректор на Санкт-Петербургската духовна академия и семинария. Той още подчерта, че „само тогава може да се говори за възможността за развитие на певческата традиция и института дирижиране, когато отношението към диригента бъде като към пълноценен църковнослужител, а не като наемен работник. Та нали този наш брат или сестра, който заедно със свещеника носи най-важното служение и без когото практически е невъзможно да се извърши св. Литургия прави така, че тази служба да отваря сърцата на хората“.
На конгреса се представиха с доклади и споделиха свои идеи и опит диригенти, педагози и композитори. Бяха изнесени общо 25 доклада и проведени четири майсторски класа. Мое смирение имах честта да изнеса доклад на тема: „Болгарский распев като духовна и културна връзка между България и Русия“. Радвам се, че той се прие много добре. Постарах се накратко да представя тази традиция от нашето Средновековие, която има песнопения за целия годишен богослужебен кръг. В Русия те са записани значително по-късно през 16-17 в. Илюстрирах тезата си с две песнопения на болгарски разпев: „Херувимска песен“ на гл. 5 по Славата „Тебе одеющагося“ в изпълнение на Софийския свещенически хор и „Во царствии Твоем“ с обработка на Добри Христов в изпълнение на столичния катедрален хор „Св. Неделя“. Всички материали на конгреса, включително и този доклад, са качени в сайта www.pravpenie.ru.
Майсторските класове бяха проведени от: прот. Дмитрий Болгарски – преподавател по църковно пеене в Киевската духовна академия и семинария, заслужил деятел на изкуството в Украйна, доктор на богословието, диригент на хора при „Свето-Троицкия Ионински манастир“; Владимир Красовски – диригент на Архиерейския хор при катедралния храм „Всех скорбящих радост“ в гр. Сан Франциско, САЩ; презвитера Варвара Волкова – организатор на конгреса и диригент на хора при московския храм в Солнцево „Преп. Сергий Радонежски“; протод. Александър Кедров – диригент на хора при парижкия храм „Св. Александър Невски“, внук на руския оперен певец, композитор и педагог Николай Кедров (1871-1940), който е живял и работил след революцията в Париж.
В рамките на конгреса се състояха два концерта. През първия ден вечерта сборен хор на московски храмове от 100 души изнесе концерт в памет на Павел Чесноков в Залата на църковните събори в храма „Христос Спасител“. В състава на този хор влизаха: Московски синодален хор с диригент Алексей Пузаков, Смесен хор при Елоховския Богоявленски катедрален храм с диригент Александър Майоров и Смесен хор при храм „Преп. Сергий Радонежски“ с диригент Варвара Волкова. Диригентите се сменяха на сцената, за да дирижират избрани красиви песнопения от творчеството на Павел Чесноков. В концерта взеха участие и изключително добри солисти.
В края на втория ден концерт изнесе и Хора при Патриаршеския център за древноруска богослужебна традиция с ръководител Даниил Григориев. Те изпълниха блестящо едногласни образци на древноруския знаменен разпев.
На 26 октомври, когато в Русия се чества празника на Иверската икона на св. Богородица, се състоя изключително вълнуващо богослужение – св. Литургия в катедралния храм „Христос Спасител“. С благословението на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил тя беше оглавена от Верейския архиепископ Амвросий (Ермаков) – настоятел на Сретенския московски ставропигиален мъжки манастир, бивш диригент на един от най-добрите мъжки хорове в света – хора при този манастир. В съслужение с архиерея бяха: прот. Александър Агейкин – организатор на конгреса и предстоятел на московския Богоявленски храм в Елохово, прот. Георги Мартинов, прот. Йоан Севердюк, ик. Кирил Попов, свещ. Александър Волков, свещ. Йоан Нефедов, свещ. Владимир Таготин, протод. Николай Филатов, протод. Дионисий Пряхин, дяк. Валентин Шишелов, дяк. Йоан Клинцов.
Песнопенията се изпълняваха от делегатите на конгреса – невероятен сборен хор от 500 души (разделени на два хора) като се редуваха диригенти от различни страни. За мен беше голяма чест и истинска духовна радост да участвам на тази богослужба. Много приятно родолюбиво чувство имах, когато този огромен хор и духовниците в олтара пеехме „Святый Боже“ (известно като „народно“) от българския композитор, диригент, педагог, фолклорист Иван Кюлев (1872-1956). Особено вълнение изпитах при заупокойната ектения за душата на приснопаметния Павел Чесноков, когато архиеп. Амвросий ми даде знак да кажа възгласа „Яко Ты еси воскресение…“ като споменах името „Павла регента“. Много са моментите, в които или тържествувах, или изпадах в умиление, както беше по време на кулминацията на св. Литургия с усърдната молитва на духовенството и бавното и тихо пеене от хора на „Тебе поем“ от Виктор Калинников.
След св. Литургия се извърши молебен пред Иверската икона на св. Богородица. В самия край на св. богослужба, след вдъхновеното слово на архиерея прозвуча тържествения концерт на Дмитрий Бортнянски по текст на св. Амвросий Медиолански „Тебе Бога хвалим“ в изпълнение на целия хор от 500 души. Всички с едни уста и едно сърце въздадохме Богу хвала за Неговите велики благодеяния към нас грешните.
Особено бях щастлив, преди да отпътувам за Родината, да се срещна с моя любим преподавател по хармония и композиция в диригентския клас при Московската духовна академия, един от най-големите руски композитори Владимир Мартинов, с когото не бяхме се виждали 35 години.
С молитва да имаме достойна Божия прослава успешно завърши този впечатляваш църковен музикален конгрес. Нека имаме дръзновението да живеем песенната Христова вяра с надеждата за вечен живот!
