Мобилно меню

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (85 Votes)

arhimandrit sofroniyВселенска патриаршия причисли днес към лика на светците архим. Софроний (Сахаров), светогорски подвижник и основател на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Великобритания. Канонизацията на стареца Софроний се очакваше, тъй като по време на посещението си в Света гора преди месец патр. Вартоломей обяви, че предстои официалното включване на известния руски богослов и духовник в агиология на Патриаршията. Днес беше официално обявена и канонизацията на архим. Йероним Симонопетрит (повече за него виж тук).

В съобщението на Патриаршията се казва: „Днес, 27 ноември, Св. Синод изслуша доклада на Каноничната комисия и вписа в агиология на Православната църква известния със светия си живот йеромонах Йероним Симонопетрит, игумен на светия царски, патриаршески и ставропигиен манастир „Симонопетра“ на Света гора, а впоследствие иконом и духовник на метоха „Възнесение Господне“ във Виронас, Атика, както и архимандрит Софроний (Сахаров), игумен, основател и ктитор на патриаршеския и ставропигиен манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Англия“.

Старецът Софроний (със светско име Сергей Симеонович Сахаров) е роден на 22 септември 1896 г. в Москва в многодетно семейство. Първоначално се занимава с живопис, после се увлича по будизма и индуизма. Разочарован от философията и мистическия опит на източните религии, той се обръща към православието. На 25-годишна възраст, след революцията в Русия, заминава за Франция, където се опитва да си намери работа като художник, но нищо от живота във френската столица не успява да удовлетвори духовните търсения на младия човек. Така на 29 години той постъпва в Богословския институт „Св. Сергий“ в Париж, а след завършването му взема решение да стане монах. През 1925 г. приема монашество на Света гора в руския манастир „Св. Пантелеймон“. Четири години по-късно се запознава със св. Силуан Атонски, който става негов духовен наставник. Ръкоположен е за йеродякон през 1930 г. от св. еп. Николай (Велимирович). През 1938 г., след смъртта на св. Силуан, се премества в скита „Карулия“, където се подвизава с изключителна строгост. През 1942 г. става изповедник на монасите в манастира „Св. Павел“. След войната, през 1948 г., по политически съображения е изселен заедно с група руски монаси от Света гора и заминава за Франция. Там издава своята книга за живота на св. Силуан Атонски, а впоследствие и книгите За молитвата, Аскеза и съзерцание и Неговият живот е мой живот. През 1959 г. заминава за Великобритания и основава манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, на който е игумен до 1974 г., след което се оттегля от игуменския пост и остава изповедник на обителта. Почива на 97-годишна възраст на 11 юли 1993 г. Приживе и след смъртта си се прославя с дара на прозорливостта и чудотворството. Автор е на задълбочени богословски трудове, в които отделя особено място на исихазма като същност на православното богословие.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhh9f 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.